Сортове зимна твърда пшеница от Добруджанския земеделски институт

Родът Triticum L. обединява общо 27 вида. По своите морфологични признаци видовете пшеници се подразделят на две групи: същински пшеници т.е. голозърнести и плевести пшеници. Същинските пшеници се характеризират с нечуплив клас и лесно освобождаващо се при овършаване зърно. Към тях спадат видовете: обикновена, твърда, тургидна, кръглозърнеста, полска пшеница и някои други.

Плевестите пшеници често са наричани „диви“. Характеризират се с фрагментиращ се клас – при обработка (вършитба) класовото вретено се разпада на отделни фрагменти – членчета от класовото вретено. Невъзможно е да се отдели класчето от прилежащото му членче. При овършаване зърното остава здраво захванато в цветните и класови плеви. В тази група се включват следните видове: еднозърнест, двузърнест лимец, спелта, тимофеева пшеница и някои други.

От споменатите пшеници стопанско значение имат обикновената и твърдата пшеница. Останалите видове заемат по-малко площи и се отглеждат по силата на консерватизма, основаващ се на кулинарните традиции или специфични условия на съответния регион.

Обикновената пшеница (Triticum aestivum L.) е с доста рехав клас, куха сламка, зърно с „брашнест“ или стъкловиден ендосперм, „бяло“ или“ червено“ на цвят, рядко другояче оцветено. Съществуват осилести и безосилести форми. При осилестите осилите са по-къси от класа и са ветрилообразно разходящи се. Има форми с различен тип на развитие: пролетен, зимен и алтернативен (способни да бъдат засявани както напролет, така и през есента).

Твърдата пшеница (Triticum durum Desf.) – класът е по-къс от този на обикновената, силно сбит, осилите по-дълги от класа, паралелни. Рядко се срещат безосилести форми. Зърното издължено със „стъкловиден“ ендосперм, на цвят кехлибарено-жълто или по-рядко червено. Напречният пререз на зърното е ъгловат. Сламката, в последното междувъзлие, изпълнена с паренхимна тъкан или с лек просвет, непосредствено под класа изпълнена. Подобно на обикновената пшеница е представена с три основни типа на развитие: пролетен, алтернативен и зимен. Най-голямо разпространение имат сортовете с пролетен тип на развитие. По-слабо разпространени са зимните сортове, а алтернативните са ограничени в страни, в които технологиите се основават на земеделски системи с традиции в дълбокото минало.

За страните от умерения климатичен пояс, към които спада и България, отглеждането на твърда пшеница се осъществява основно чрез сортове със зимен тип на развитие. Съвременните сортове зимни твърди пшеници е необходимо да притежават сложен и балансиран комплекс от признаци и свойства, които да гарантират получаването на постоянно високи и стабилни добиви от зърно с подходящи технологични свойства, годно за производството на качествен продукт.

Семената на твърдата пшеница поникват при температура + 1 -2⁰ С, но за дружно и гарантирано поникване са необходими температури от порядъка на + 12-15⁰ С, към ниски температури или резки колебания през есенно-зимния период зимната твърда пшеница е чувствителна, а през пролетта такива промени са много опасни. За добро презимуване е необходим снежен покров с дебелина над 5 cm. Под снежна покривка растенията могат да издържат и много ниски температури, липсата на снежна покривка е опасна, а в някои случаи може да бъде и фатална. Зимоустойчивостта ѝ зависи от условията на закаляване.

Зимните твърди пшеници братят през есента, усилено братене се наблюдава при достатъчна обезпеченост с влага и подходящ топлинен режим: при температури 8-10⁰ С, при понижаване на температурите братенето се прекратява. Есенните валежи способстват за получаване на по-висок добив зърно, докато пролетните усилват вегетативния растеж. Късните братя закъсняват с преминаването си във фаза изкласяване и почти не формират продуктова част (зърно). Слънчевата светлина оказва положително влияние на формирането на генеративните органи и от там на получаването на продукт и синтеза и натрупването на протеини, въглехидрати и др. вещества.

(Следва)

По материали на ДЗИ