Skip to content
2015 година премина под знака на Международната година на почвите, за обявяването на която ФАО и ООН имаха основателни причини. Почвите са скъпоценен ресурс, основа за производство на храна, фураж, дрехи, подслон, енергия. Те съхраняват и филтрират водата, участват в кръговрата на хранителните вещества, представляват буфер срещу наводненията, задържат въглерод и подпомагат борбата с климатичните промени и адаптацията към тях.Те са гостоприемник на ¼ от биоразнообразието на нашата планета. Върху почвата строим домовете си и елементите на инфраструктурата. Почвите, заедно с въздуха и водата правят Земята такава, каквато я познаваме днес.
Почвите обаче са изложени на заплахи. Всяка минута по света 20 дка биват запечатани от разширяващите се градове. Обезлесяването, неправилните земеделски практики, замърсяването и прекомерното изпасване ги оставят без растителна покривка, подложени на деградация и ерозия. Нашите почви изчезват бързо, а са необходими хилядолетия за формирането едва на няколко сантиметра.
В края на 2015 година бяха формулирани ключови послания под мотото на Международната година на почвите: „Здрави почви за здравословен живот”:
Нормално функциониращите почви имат ключова роля в осигуряването на чиста прясна вода и устойчивостта на екосистемите към наводнения и суши. Те задържат съдържащите се във водата замърсители и спират преминаването им в подпочвените води. Освен това, почвите осигуряват водата, необходима за развитието на земеделските култури. С това съдействат за повишаване на продоволствената сигурност. Около 80% от земеделските земи в света не са поливни и те осигуряват близо 60% от световното земеделско производство.
При рационално ползване почвите могат да имат важна роля в смекчаването на последствията от климатичните промени чрез задържане на въглерод и намаляване на емисиите от парникови газове в атмосферата. Международната организация по прехраната ФАО препоръчва въвеждане на „климатически оптимизирано земеделие” с цел създаване на техническа, политическа и инвестиционна среда, благоприятна за постигане от страните-членки на продоволствена сигурност в условията на климатични промени. За период от 25 години почвите могат да свържат около 20 петаграма въглерод, т.е. над 10% от сумарните антропогенни емисии.
Плодородните почви осигуряват условия за развитие на растенията, като ги осигуряват с хранителни вещества и действат като резервоар за вода и среда за развитие на растителните корени. От своя страна, растителната покривка, дървесният склоп и горската постелка предотвратяват деградацията на почвите и опустиняването, като стабилизират почвата, поддържат кръговрата на водата и хранителните вещества и ограничават водната и ветровата ерозия на почвата. Съдържанието на хранителни вещества в тъканите на растенията е непосредствено свързано със съдържанието на хранителни вещества в почвата и нейната способност да обменя хранителни вещества и вода с корените на растенията
Никъде в природата няма толкова тясно съвместно съществуване на видове, както в съобществата на почвените организми. Селскостопанските системи и агроекологичните подходи, при които се отделя голямо внимание на обогатяването на почвеното биоразнообразие – каквито са биологичното земеделие, минималните обработки, сеитбообръщенията и почвозащитно земеделие – могат да осигурят устойчиво повишаване на продуктивността на селското стопанство, без деградация на почвените и водните ресурси. Броят на почвените микроорганизми в една чаена лъжичка почва е равен на населението на Земята. В 1 м2 горска почва живеят над 100 безгръбначни.
Запасите на храна зависят от почвата. Разработени са многобройни и разнообразни селскостопански практики, като агроекология, почвозащитно земеделие, биологично земеделие, минимални обработки на почвата и горското земеделие, позволяващи осигуряване на висока производителност при рационално използване на почвените ресурси. До 2050 г. само за да отговори на нарастващото търсене на храна, глобалната селскостопанска продукция трябва да нарасне с 60%, а в развиващите се страни – почти със 100%.
Почвите са незаменим, ограничен ресурс, невъзобновим ресурс. Почвите, подходящи за земеделие заемат по-малко от 1/9 част от площта на Земята. В случай на загуба и деградация на почва, тя не може да бъдат възстановена за период, съответстващ на живота на едно човешко поколение. За ограничаването на деградацията на почвата и осигуряване на глобална продоволствена сигурност е необходимо устойчивото земеделско производство чрез рационалното използване на селскостопанските земи. Близо 1/3 от почвите са умерено до силно деградирани поради ерозия, изчерпване на хранителните вещества, вкисляване, засоляване, уплътняване и химическо замърсяване.
Почвите са важни за здравето на планетата и благосъстоянието на хората. Те не са даденост и можем лесно да ги загубим ако не полагаме грижи за опазването и възстановяването на техните функции.
проф. д-р Светла Русева,
директор, ИПAЗР „Н. Пушкаров”, София