Селекционни достижения при полския фасул в Добруджанския земеделски институт

Полският фасул е основна зърнено-бобова култура у нас. Хранителната му стойност и антиоксидантните свойства го превръщат в неотмена част от хранителната диетата на българите. Способността му да фиксира въздушният азот го прави предпочитан предшественик при много култури и преди всичко зърнено-житните със слята повърхност. През 90-те години на миналото столетие, площите заемани от полски фасул в България варираха в границите 30-40 хил. ha, но след настъпилите промени в аграрния сектор, резултат на възстановяване собствеността върху земята, се наблюдава драстичен спад в производството, като реколтираните площи през 2019 г. възлизат на 1 396 ha. Причините за това са разнообразни, но основно са свързани със значителния риск при производството, поради неблагоприятни абиотични и биотични стресови фактори, водещи до ниска продуктивност, а оттук и висока себестойност на продукцията. Вносът на зрял фасул на дъмпингови цени, най-често от страни извън Европейския съюз, допълнително влияе върху решението на земеделските производители да отглеждат тази култура. Не на последно място, отливът от фасула беше свързан с технологичните решения при прибиране, и преди всичко липсата на сортове подходящи за еднофазно (директно) прибиране.

Изхождайки от предизвикателствата пред фасулопроизводството у нас, в края на 90-те години на изминалото столетие, селекционният колектив на Добруджанския земеделски институт пристъпи към изпълнението на нова селекционна програма. Основните цели на тази програма беше насочена към създаване на сортове подходящи за директна жътва, по-висока абсолютна маса на зърното и устойчивост към биотичен и абиотичен стрес. Независимо от факта, че до 2000 г. в ДЗИ бяха създадени три сорта подходящи за директна жътва (Прелом, Абритус и Беслет), интересът на зърнопроизводителите към тя беше нищожен, поради ниската абсолютна маса на зърното (под 250 g/1000 семена). Поради това, при изпълнение на новата селекционна програма, усилята бяха насочени към съчетаване възможността от пряка жътва с повишаване абсолютната маса на семената над 300 g.

Болестите са основен биотичен фактор оказващ влияние върху количеството и качеството на продукцията при зрелия фасул. В зависимост от климатичните условия в отделните агроекологични райони на страната, ключови за фасулопроизводството са: ореолов пригор, бактериен пригор, антракноза и в отделни години фасулевата ръжда, както и склеротинийно гниене. Внедряването на сортове с комплексна устойчивост към тези болести е най-ефикасния и ефективен подход за техния контрол. Изхождайки от тази хипотеза, усилята бяха насочени към съчетаване висока продуктивност и екологична пластичност на новите сортове с повишаване устойчивостта им към ключовите болести и преди всичко към бактериози, чиито контрол е неефикасен чрез прилагане на ПРЗ.

В резултат на на посочените по-горе селекционни направления при полския фасул след 2010 г. в сортовата листа на Р. България бяха регистрирани и вписани 5 сорта полски фасул в две основни направления: сортове подходящи за двуфазно прибиране и сортове подходящи за директна жътва.

Сортове подходящи за двуфазно прибиране

Еликсир. Сортът е ранозрял, като вегетационният му период е 84±4 дни. Хабитусът на храста е стелещ. Бобовете са разположени в долната третина на растението. Семената са бели, с неосезаема при консумация обвивка, абсолютна маса 400-450 g и време на сваряване на водна баня 165 min. Устойчив на ореолов пригор и средно устойчив на бактериен пригор. Продуктивен потенциал 220-260 kg/da.

Сортове подходящи за директна жътва

ГТБ Блян. Сортът е правостоящ с неразпукващи се бобове, разположени в горните 4/5 от храста. Вегетационният период е 82±4 дни Семената са бели с абсолютна маса 330±20 g и време на сваряване 125 min. Устойчив на ореолов пригор и средно устойчив на склеротинийно гниене. Продуктивен потенциал 200-240 kg/da.

ГТБ Устрем. Ранозрял сорт с вегетационен период 81±4 дни. Храстът е правостоящ, а разположението на бобовете е в горните  4/5 от растението. Семената са бели с абсолютна маса близка до тази на ГТБ Блян. Устойчив към ореолов пригор и средно устойчив към склеротинийно гниене. Чувствителен към линурон. Продуктивен потенциал 220-240 kg/da.

ГТБ Вежен. Вгетационен период равен на ГТБ Устрем. Семената са пъстри (тип пинто), бъбрековидни, с абсолютна маса 360±20 g и време на сваряване 120±10 min. Устойчив на ореолов пригор и средно устойчив на склеротинийно гниене.

ГТБ Скития. Сортът е правостоящ, а бобовете са разположени в горните 4/5 от растението. Вегетационният период е 84 ± 4 дни. Семената са бели, със слаба експресия на жилкуването и средна на гланца. Надлъжната форма е бъбрековидна, а напречната елисовидна. Теглото на 1000 семена е 411±18 g. На водна баня се сваряват за 125 ± 10 min. Притежава висока устойчивост към бактериен и ореолов пригори. Сортът е високопродуктивен (172 ± 21.5 kg/da).

Проф. Иван Киряков, проф. дн Димитър Генчев,

ДЗИ, Генерал Тошево