Skip to content
Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот” (ННП-ХРАНИ) се финансира от Министерството на образованието и науката. Оновната цел на програмата е свързана със стимулиране на научни изследвания и политики в областта на земеделието, храните и биоикономиката, за осигуряване на устойчиво производство на храни и управление на природните ресурси и действия в областта на климата. Тя отразява целите и на Европейската стратегия за биоикономика (2018 г.), насочени към по-зелена икономика и по-конкурентноспособно общество, съчетаващо продоволствената сигурност с устойчиво и иновативно използване на природните ресурси. Чрез изпълнението на програмата се очаква да се повиши научният капацитет на страната и да се обединят ресурсите във водещи направления, свързани с приоритета „Продоволствена сигурност, устойчиво селско и горско стопанство, морски и вътрешноводни изследвания и биоикономика“ в Рамковите програма на ЕС за научни изследвания и иновации “Хоризонт 2020” и “Хоризонт Европа” 2027.
Програмата ще допринесе не само за повишаване нивото на научно-изследователската и внедрителска дейност в България, но и за по-бързия трансфер на получените резултати към бизнеса и обществото за осигуряване на по-високо качество на живот и опазване на околната среда.
ННП-Храни се изпълнява в консорциум от 6 научни организации и университети: Аграрен Университет – Пловдив, Българската академия на науките (БАН), Селскостопанска академия (ССА), Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университет за хранителни технологии – Пловдив (УХТ) и Тракийски университет – Стара Загора (ТУ). Координатор на консорциума е АУ – Пловдив. Периодът за изпълнение на програмата е декември 2018 г.- декември 2021 година.
Програмата е организирана в четири компонента и тринадесет работни пакета (РП). Учени от 14 института на ССА (Агробиоинститут, ИПАЗР „Н. Пушкаров“, ИРГР „К. Малков“, Добруджански земеделски институт, ИЗК „Марица“, ИЗ – Карнобат, ИЗ – Кюстендил, Институт по овощарство, ИПК – Чирпан, Институт по царевицата, Институт по фуражните култури, Институт по криология и хранителни технологии, Институт по консервиране и качество на храните, Институт по аграрна икономика) с експертиза в различни области – растителна защита, растителна селекция, молекулярна биология, агротехнологии, хранителни технологии и аграрна икономика участват в изпълнението на научни задачи от всички компоненти на програмата.
Научните задачи са разпределени в четири компонента:
Компонент 1: Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи. В рамките на този компонент се установява ефектът на климатичните изменения върху приоритетни за страната селскостопански екосистеми и съответно тяхната реакция към тези изменения (растения, животни, микроорганизми и др.). Проучва се влиянието на земеделските практики и агроекологични фактори и се оценява въздействието им върху биоразнообразието и екосистемните услуги. Компонентът ще генерира нови знания и на тази база ще предложи гъвкави модели и технологични решения за управление на производствените агро-системи, включващи местни генетични ресурси и суровини, устойчиви на климатичните промени култури, сортове и хибриди. Ще бъде направена оценка на потенциала на тези системи да предоставят устойчива био-ресурсна база на регионално и национално ниво. Дейностите по този компонент са организирани в 3 тематични работни пакети и се координират от проф. д-р Елена Тодоровска от ССА.
Компонент 2: Растително здраве и безопасност в хранителните системи. Научните задачи в Компонент 2 на Програмата са свързани с изследване на иновативни и високотехнологични подходи за управление на приоритетни за страната агроекосистеми и системи за управление (Decision Support System) на болести и вредители в тях. Създават се алгоритми за разграничаване на конвенционално и биологично отглеждани земеделски култури при използване на данни от полеви замервания, аеро-снимки от дрон и сателитни изображения от Sentinel. Изпитват се нови биопрепарати за получаване на безопасни и безвредни хранителни суровини и се установява въздействието им върху качеството на био-продукцията. Изследват се и се анализират възможностите и наличните технологии за преработка и рециклиране на биоресурси. Въз основа на тях ще се разработят модели за възобновяване и преобразуване на биоресурси и отпадъци в продукти с добавена стойност като храни, фуражи, биоенергия и биофармация. Дейностите по този компонент са организирани в 4 тематични работни пакета.
Компонент 3. Качество на храните за по-качествен живот. Дейностите по този компонент са организирани в 2 тематични работни пакета. В рамките на този компонент се провеждат селекционни, физиологични, биохимични и технологични изследвания за установяване качеството и автентичността на храните и фуражите, с цел използването им като здравословна и безопасна био-ресурсна база. Прилагат се и се изпитват нови аналитични методи, процеси и инструменти за доказване автентичността и географския произход на суровини за създаване на традиционни или иновативни хранителни продукти. Проучва се и се характеризира микробиота на специфични и традиционни български съставки и продукти. Проучват се нови методи за производство на иновативни опаковки за запазване на хранителните качества на продуктите.
Компонент 4: Биоикономика, хранителни системи и интегрирано регионално развитие. В рамките на този компонент се извършва картиране на типологията и регионалните профили на биоикономиката в страната. Идентифицират се действащи успешни регионални иновационни системи и клъстери, свързани с производители, преработватели и ползватели на биологично-базирани ресурси. На тази база, ще се разработи пилотен модел за Регионална екосистема за биоикономика.
С финансовата подкрепа на Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот” (ННП-ХРАНИ) на Министерство на образованието и науката ССА наскоро закупи Интелигентна система за измерване на фотосинтезата LcproT. Тя представлява високотехнологичен продукт на фирма ADC, който е конструиран да оценява фотосинтетичната активност на растенията, отглеждани в полски и контролирани условия. Използването на тази високотехнологична система ще улесни изследователите при създаването и отбора на устойчиви на биотични и абиотични стресови въздействия генотипове от различни земеделски култури и при подбора на подходящи технологични решения за отглеждането им (различни биологично активни вещества, торове, хербициди и др.). ССА съвместно с доставчика – ScintAct BG Ltd организира и проведе практическо обучение за запознаване с работата на системата с участието на 22 учени от 10 института. Използването на системата ще намали и замени приложението на скъпите и трудоемки вегетационни и лабораторни опити по отношение оценката на фотосинтетичната активност на културите. Към това се добавя и възможността за преносимост на апарата. При добра организация и предварително дефинирани права на използване интелигентната система за измерване на фотосинтезата ще се осигури ефективно споделено ползване от учените на ССА във важни и критични периоди от развитието на различните видове култури.
Проф. д-р Виолета Божанова,
зам.-председател на ССА