Селекция на слънчоглед в Добруджанския земеделски институт

За страните с  умерен климат, сред които е България, слънчогледът е най-важната маслодайна култура. Това се дължи най-вече на високата хранителна и биологична стойност и много добрите вкусови качества на слънчогледовото масло. Слънчогледът намира широко приложение в хранително-вкусовата и фармацевтична промишленост. Използва се като техническа и фуражна култура, като декоративно растение в цветарската индустрия. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че е изключително атрактивно растение за медоносните пчели. Слънчогледът спомага за правилния сеитбооборот, като се явява основен предшественик за зърнено-житните култури. През последните години важно значение придоби използването му като източник за получаване на биодизел.

Производителите на слънчоглед се стремят да използват високодобивни хибриди, притежаващи способността да преодоляват постоянно изменящите се стресови фактори като промени в екологичните и метеорологични условия на средата и нападение от вредители.

Широкото приложение на слънчогледа обосновава необходимостта от разрастване на подобрителната работа, определя разнородните направления и специфични задачи в селекцията на тази култура, заложени в работата на отдела „Селекция на слънчоглед“ в Добруджански земеделски институт.

Селекцията на слънчоглед в института започва през далечната 1945 г. със създаването на първия сорт №75, признат и райониран през 1952 г. В продължение на десетки години са създадени над 50 сорта и хибрида от тази култура. Повече от 15 са регистрираните извън България съвместни хибриди, създадени с участието на европейски партньори. Значителен успех за българската селекция е хибрид Албена – регистриран и внедрен в производство във Франция и България.

Основната цел на научноизследователската работа в отдела „Селекция на слънчогледа“  е създаване на конвенционални и устойчиви на хербициди хибриди слънчоглед, с висока продуктивност и устойчивост на стресови фактории, чрез съчетаване на класически и биотехнологични методи.

Добруджански земеделски институт разполага с богата и разнообразна колекция от изходен селекционен материал. През последното десетилетие са създадени много нови материали, с ценни за селекцията качества. Над 6000 са самоопрашените линии слънчоглед, с които се работи. Годишно се изпитват 1400 нови хибридни комбинации у нас и в чужбина. В института се поддържа и проучва единствената в България колекция от образци диви многогодишни и едногодишни видове слънчоглед, които се използват в селекцията на културата за получаване на нов изходен материал, носител на гени за устойчивост към патогени и разнообразен мастно-киселинен състав.

През последните години са създадени нови, високопродуктивни конвенционални хибриди, които се разпространяват успешно в различни страни. В Румъния са регистрирани хибридите Алпин, Велека, Вокил, Велко, Габи, Дея, Михаела, Севар и Яна. Хибридите Дивна, Велека, Велко, Марица и Магура са включени в официалната сортова листа на Украйна и Русия. Регистриран в Сърбия е хибрид Велко, в Украйна – хибрид Сава, а в Молдова – хибридите Валин, Велека, Велко и Марица. През 2016 г. хибрид  Яна е признат в Държавна сортова комисия на Казахстан, а през 2017 г. хибрид Aлпин – в Беларус. Експериментални хибриди слънчоглед, създадени в ДЗИ, са включени в официално изпитване и в България. Със заповед на министъра на земеделието и храните през 2016 г.е признат конвенционалния хибрид Линзи, а през 2017 г. са признати хибридите Деведа и ГТС Теди. Те ще бъдат вписани в списък А на официалната сортова листа на Република България.

Фиг. 1. Хибрид Деведа

Хибрид Деведа (фиг. 1) е прост междулинеен хибрид, създаден в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево. Майчината линия е 217 А. Бащината линия 102 R е получена чрез метода на индуцирания партеногенезис, съчетан с ембриокултивиране от експериментален хибрид 188 А х 8R. През 2014 г. хибридът е включен в Единен конкурсен сортов опит (ЕКСО) след двегодишно изпитване в КСО. В ЕКСО е получен среден добив 403,7 кг/дка, който превишава средния стандарт с 12%. Хибридът e с 53,2% масленост. Височината на растенията е 145-155 см. Вегетационният период е 121 дни и по този показател хибридът спада към групата на средно ранните. Листата са зелени, със среден размер и закръглена форма, средно до грубо назъбени. Стеблото е покрито с власинки. Езичестите цветове са оранжево-жълти, със средна гъстота. Диаметърът на питата е 22-26 см. Хибридът е устойчив на най-разпространените раси на маната, средно устойчив на фома и фомопсис. Хибрид Деведа се отличава с устойчивост към новите раси на паразита синя китка. Той няма специални изисквания за отглеждане и може да се прилага традиционната технология на отглеждане на тази култура. Изисква се 3000 метра пространствена изолация за неговото семепроизводство. Оптимална гъстота на посева е 7000-7500 растения на декар. Майчината и бащината линии цъфтят по едно и също време и могат да бъдат засети едновременно при производството на хибридни семена.

Фиг.2. Хибрид ГТС Теди

Хибрид  ГТС Теди (фиг. 2) е създаден в Добруджански земеделски институт-Генерал Тошево. Той е мъжкофертилен, прост междулинеен хибрид, получен чрез кръстосване на майчина линия 3607А, притежаваща цитоплазмена мъжка стерилност и бащина линия 240R – възстановител на фертилността. Хибрид ГТС Теди е средноранен, конвенционален хибрид, с линолов тип масло, масленост на семената – 43-44%, процентна ядка в семената 71.4%, височина на растенията 150-160 см и диаметър на питата 22-23 см. Устойчив е на мана раса 731 и паразита синя китка до раса F, толерантен към фома и фомопсис. Стъблото е покрито с власинки на върха. Езичестите цветове са жълти, с голяма гъстота и тясно овална форма. Оцветяването на тръбестите цветове е оранжево. В семепроизводния посев двете линии могат да се засяват едновременно, което е голямо агротехническо улеснение. В контролно изпитване за две години хибридът е превишил средния стандарт средно с 7.9% по добив семена. След изпитване в ЕКСО през 2013 г. е получен среден добив от хибрида 403.6 кг/дка, което е с 8.3% над средния стандарт. Максимално достигнатият добив семена от декар в полетата на института е 458 кг/дка. Технологията на отглеждане е традиционна. Препоръчителната гъстота на посева е 6800-7200 растения/дка.

Фиг.3. Хибрид Енигма CLP

Успешно изпитване в ИАСАС премина първият хибрид на ДЗИ– Енигма (фиг. 3), създаден по технологията ClearfieldPlus®, при която по време на вегетацията се контролират едногодишни житни и широколистни плевели, а също и паразита синя китка.

Гл. ас. д-р Даниела Вълкова, ДЗИ, Г.Тошево