Skip to content
Видове сеитба
Технологичната операция сеитба включва разпределение на семената по площта на полето и заравянето им в почвата на определена дълбочина. Съществуват две класификации за видовете сеитба: според профила на повърхността и според разпределението на семената по площта.
Фиг. 1. Профил на повърхността при засяване: а) равен профил;
б) гребеновиден, в един ред засяване; в) лехови, в два и повече реда засяване;
г) браздови; д) стърнище
Според профила на повърхността сеитбата бива два вида – гладка и релефна (фиг. 1). Гладката сеитба бива обикновена и стърнищна. При обикновената сеитба почвата се обработва предварително по цялата работна ширина на машината (равен профил – фиг. 1, а), след което семената се залагат в нея. Тя се прилага при нормални почвено-климатични условия. При стърнищната (директната) сеитба (фиг. 1, д) почвата се обработва на редове, в които се залагат семената. Тя се извършва предимно след зърнено-житни култури и има това предимство, че се запазва стърнището между редовете. Ето защо се препоръчва за почви, подложени на ветрова и водна ерозия. Освен това за обработката на почвата се изразходва по-малко енергия. Релефни профили се използват при засушливи и при влажни климатични райони (фиг. 1, б, г) и при отглеждане на някои зеленчукови култури – т.нар. висока равна леха (фиг. 1, в).
Според разпределението на семената сеитбата бива редова, лентова, точна и разпръсната. При редовата сеитба семената се внасят в почвата в един непрекъснат поток на редове, които са разположени един от друг на определено междуредово разстояние b. Когато b = 7–10 сm, сеитбата се нарича тесноредова, при b = 10–25 cm – обикновена редова, а при b = 25–110 сm – широкоредова.
При лентовата сеитба няколко реда образуват лента. Разстоянието b се нарича вътрелентово разстояние, b1 – междулентово разстояние, а b2 – разстояние между средите на лентите. Обикновено b1>b2, а b2>n, където n е броят на редовете в лентата.
При точната сеитба семената се разполагат в редове, но на определено разстояние (стъпка) вътре в реда. Тя бива единична, единично-гнездова и квадратно-гнездова. При единичната сеитба семената са поставени по едно. При гнездовата сеитба семената са повече (по 2–3) на едно място.
Разпръснатата сеитба се прилага предимно за тревните семена, които се залагат върху повърхността на почвата, а след това се заравят. При нея не може да се осигури равномерност на дълбочината на залагане на семената.
За осъществяване на различните начини на сеитба се използват различни сеялки. Те биват: сеялки за редова сеитба (редосеялки), за точна сеитба (пунктирна сеитба), за стърнищна сеитба (директна сеитба) и за разпръсната сеитба.
Агротехнически изисквания при механизирано извършване на сеитба
Те се основават на съответните показатели на качеството, които за всяка сеитба са сеитбена норма, дълбочина на засяване и схема на засяване. Сеялките трябва да поддържат постоянна във времето на работа зададената сеитбена норма, да осигуряват равномерно разпределение на семето и на минералните торове по площта и в редовете. Не се допуска изсети семена да остават на повърхността без зариване с почва.
Отклонението от сеитбената норма не трябва да превишава ±3%, а отклонението при внасяне на торовете е необходимо да бъде в границите ±10%. Средната неравномерност на изсяване между отделните сеещи апарати да е до 3% при зърнените култури, до 4% при бобовите култури и до 10% при торовете.
Ботушите на сеялките да осигуряват полагането на семената на уплътнено дъно на браздата и да ги покриват с влажна почва. Отклоненията от зададената дълбочина на работа да са до 1 cm. Отклоненията от ширината на междуредията да са до 1 cm при редосеялките и до 3 cm при сеялките за точна сеитба. Допуска се отклонение до 5 cm за граничните междуредия при сеитба.
При сеялките за точна сеитба се допускат не повече от 5% двойно изсети семена в гнездо и до 5% пропуски. Повредените семена от сеещия апарат не трябва да надхвърлят 1–2%. При зеленчуковите сеялки се допуска повреждане на семената не повече от 0,3% и отклонение от праволинейността на редовете до 2 cm.
Подготовка на семената за сеитба
За сеитба следва да се използва семенен материал, който се подлага предварително на различни процедури, за да се осигури необходимото качество на работа със сеялката като:
– Почистване на семената. От семето се отделят всички примеси – недоразвити, спарушени и счупени зърна на същия сорт и култура; семена от други култури; семена от плевели, сламки, други твърди примеси като камъчета, пясък, бучки почва. Използва се зърночистачна или семечистачна машина;
– Сортиране – представлява сепариране на семената по големина, форма и маса. Използва се зърночистачна или семечистачна машина;
– Калибриране – извършва се при семената от окопни култури (царевица, слънчоглед и др.), чиито семена се разделят на фракции по големина, за да може да се използват най-добре машините за сеитба на тези култури. Използва се семечистачна машина;
– Обеззаразяване – представлява третиране на семената с фунгициди и инсектициди срещу болести и неприятели. Заедно с обеззаразяването може да се прилага и третиране на семената с биостимулатор и торове с микроелементи. Използва се машина за обеззаразяване на семена;
– Дражиране – използва се при семена с неправилна форма, каквито са тези на цвеклото и доматите. Заедно с дражирането се прилага и обеззаразяване, както и третиране с биостимулатори и торове – семената се „облепват“ с инертни материали, към които се прибавят активни вещества. Извършва се с машина за дражиране.
Сеялки за точна (пунктирна) сеитба
Този тип сеялки служат за сеитба на семена от окопни култури като царевица, слънчоглед, фасул, фъстъци, соя, цвекло и др. С тях може да бъде извършвана сеитба и на някои зеленчукови култури като пипер, домати, лук и др. Наричат се сеялки за точна сеитба поради факта, че семената се засяват в реда на точно определено разстояние едно от друго, наречено стъпка на сеитбата.
За разлика от редосеялките, ботушите са разположени на големи разстояния един от друг – междуредовите разстояния b са от 45 cm при цвеклото, 60 cm при фасула, до 70 cm при царевицата и слънчогледа (фиг. 2). Това е така поради нуждата във вече поникнала и развиваща се култура да влиза агрегат трактор–култиватор за извършване на окопаване, подхранване, загърляне, разрохкване, прокарване на поливни бразди и др.
Фиг. 2. Сеялка за точна сеитба с четири секции и пневматичен сеещ апарат:
1 – вентилатор; 2 – бункер за минерални торове; 3 – бункер за семе;
4 – притъпкващо колело (валяк); 5 – сееща секция; 6 – маркир
При тези сеялки за всеки засяван ред е обособена секция – следователно сеещата машина има толкова секции, колкото редове засява едновременно. Изработват се във варианти с четен брой сеещи секции: 4 бр.; 6 бр.; 8 бр. и т.н. (фиг. 2). В някои конструкции освен бункерите за семе се монтират и бункери за минерални торове или за гранулирани пестициди и микроелементи.
Сеялките за точна сеитба основно са съоръжени с два типа сеещи апарати: пневматичен вакуумен апарат или апарат с механично изсяване.
Устройство на работна секция на сеялка за точна сеитба с пневматичен сеещ апарат
Работните секции на този тип сеялки са съоръжени с бункер за семе 3 (фиг. 3), под който е разположен сеещият апарат 13. Изсятото семе от него се пуска на дъното на браздата, направена от ботуша 11. Дълбочината на тази бразда зависи от положението на притъпкващото колело 1, което се определя от винтовия механизъм 2. След като семето попадне в браздата, то се заравя с почва посредством заривача 12 и се валира отгоре с колелото 1, за да се получи добър контакт на семето с почвата – да няма въздушни кухини около семето.
Фиг. 3. Схеми на сеещи секции на сеялки за точна сеитба: 1 – притъпкващо колело; 2 – регулатор на дълбочината на сеитбата; 3 – бункер (семенна кутия); 4 – капак; 5 – шарнирен четиризвенник; 6 – пружина; 7 – маркуч за вакуум; 8 – задвижващ вал; 9 – вакуумкамера; 10 – отстранител на буци; 11 – ботуш; 12 – заривач; 13 – сеещ апарат; 14 – регулатор на чистача; 15 – скала; 16 – стъргалка; 17 – чистач; 18 – избутвач; 19 – вентилатор; 20 – предно валяче; а – дълбочина на сеитбата; t – стъпка на сеитбата
Всяка секция копира терена индивидуално сама за себе си и независимо от неравностите на полето в напречно направление се получава еднаква дълбочина на засяване на семената във всички редове. Това се постига чрез шарнирния четиризвенник 5, с който тя се свързва към рамата на сеялката – той осигурява необходимата свобода на движение на секцията във вертикално направление.
Задвижването на сеещия диск става чрез задвижващ вал 8, който е свързан към ходовите колела на сеялката чрез зъбен или верижен скоростен механизъм. Чрез този механизъм се осигурява промяна на честотата на въртене на сеещия диск, а оттам – и промяна на стъпката на сеитба t (фиг. 3). Вакуумът, необходим за работата на сеещия диск, се осигурява от маркуча 7, който в единия си край е свързан с вакуумкамерата 9, а в другия – към вентилатора на сеялката.
Видове работни органи
Работните органи на сеялката са бункер (семенна кутия), сеещ апарат и ботуш.
Семенната кутия има функциите на семенния сандък, с тази разлика, че е индивидуална за всеки сеещ апарат.
Сеещи апарати. Най-голямо приложение са намерили пневматичният и механичният сеещ апарат.
Фиг. 4. Схема на пневматичен сеещ апарат: 1 – вакуумен маркуч; 2 – вакуумна камера; 3 – чистач; 4 – семенна кутия; 5 – регулатор; 6 – винт; 7 – семе в снабдителната камера; 8 – снабдителна камера; 9 – сеещ диск; 10 – прилепнало семе по отворите на диска; 11 – лагерна кутия с вал
Пневматичният сеещ апарат се състои от диск 9 (фиг. 4), поставен на квадратен вал. По периферията на диска са разположени отвори, чийто диаметър е по-малък от средния размер на семената, които ще се изсяват. За да може да се засяват различни култури, сеялката е снабдена с комплект от такива дискове, които се различават по диаметъра и броя на отворите. От едната страна на диска е разположена снабдителната камера 8. По нея семената се стичат надолу и допират в диска. От другата страна на диска е поставена вакуумната камера 2, която има форма на подкова. Един общ вентилатор за всички сеещи апарати създава вакуум и го подава по маркучи 1 към всяка секция.
При наличие на вакуум и въртене на диска семето прилепва към съответния отвор и започва да се издига нагоре (фиг. 4, поз. 10). На него му действат две сили – на тежестта G и на вакуума Рv. След излизане от зоната на действие на вакуумната камера силата Рv престава да действа и то пада под действие на собственото си тегло G. Ако бъдат засмукани две или повече семена на отвор, то излишните се премахват чрез чистач 3, който представлява зъбен гребен. Когато пък семето се заклини в отвора и, излизайки от зоната на вакуумната камера, то не падне, механичен избутвач го избутва принудително.
Спомагателните органи са повдигателен механизъм, заривачи (монтирани върху секцията), предавателен механизъм, вентилатор (при пневматичните сеещи апарати) и маркири. Повдигателният механизъм служи за нагласяване на сеялката за дълбочина на работа. Заривачите придвижват допълнително количество почва върху семената. Предавателният механизъм задвижва сеещите дискове от притъпкващите колела (разположени на секциите) или ходовите колела на сеялката. Вентилаторът (обикновено общ за всички сеещи апарати) създава вакуум в сеещия апарат.
Операции по нагласяването на сеялките за точна сеитба за работа
За правилното нагласяване на сеялките е необходимо да бъдат извършени следните операции: 1.Сеялката се свързва към трактора и се хоризонтира на рамата ú в напречна и в надлъжна посока; 2.Регулира се междуредовото разстояние съобразно с изискванията на културата; 3.Регулира се дълбочината на сеитбата; 4.Регулира се дължината на маркирите; 5.Нагласява се сеещият апарат на всяка секция за определена сеитбена норма (подбиране на сеещ диск с подходящ брой отвори и подходящ размер на отворите, избира се подходяща честота на въртене на диска); 6.Регулират се чистачите на сеещите апарати; 7.Прави се контрол на работата на всяка секция на полето за дълбочина на сеитбата и за стъпка на сеитбата.
Нагласяване на сеялките за сеитбена норма M
Сеитбената норма М при сеялките за точна сеитба се задава в брой растения на 1 декар [бр./da]. Например при царевица, отглеждана за зърно при поливни условия, М = 5000÷8000 бр./da; при слънчоглед М = 5000÷6000 бр./da; при фасул М = 35 000÷45 000 бр./da; при фъстъци М = 14 000÷16 000 бр./da; при соя М = 45 000÷50 000 бр./da; при царевица за силаж М = 15 000÷16 000 бр./da и др.
Освен с броя растения на 1 da сеитбената норма M може да бъде зададена също и с агрономическата теоретична стъпка tагр.теор., агрономическата действителна стъпка tагр.действ., с техническата стъпка t, а така също и с броя растения на един линеен метър Млин..
Фиг. 5. Схема за определяне на хранителната площ S на едно растение
Доц. д-р инж. Ангел Трифонов,
Аграрен университет – Пловдив