Skip to content
Министърът на земеделието, храните и горите и еврокомисарите Мария Габриел и Фил Хоган откриха първата международна конференция у нас за цифровизацията в пчеларството
32 млн. евро е положителното търговско салдо при пчелните продукти и меда за периода януари-ноември 2018 г. Имаме над 780 хил. пчелни семейства и техният брой леко се увеличава, което показва, че независимо от проблемите, това е един подсектор, който има своето важно място. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на първата международна конференция „Цифровизация в пчеларството: ползи и предизвикателства“, която се проведе днес в София. Официални гости на събитието бяха двама еврокомисари – по цифровата икономика и общество Мария Габриел и по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган.
„Малко форуми могат да съберат двама еврокомисари извън Брюксел, благодаря на Мария Габриел и Фил Хоган за подкрепата“, каза министър Порожанов. Той припомни, че благодарение на усилията на българското председателство на Европейския съвет по земеделие и комисар Хоган, за първи път има стъпки на сближаване на нивата на директни плащания в ЕС през следващия програмен период. Затова за България няма намаление на финансовия пакет за директни плащания, дори има лек ръст от 0,7%.
„Цифровизацията, като един цялостен процес, трябва да обхване и пчеларството“, заяви още Румен Порожанов. На сайта на министерството вече е качена Стратегията за дигитализация в земеделието, която ще бъде предложена и на Министерски съвет. Новите технологии водят до повишаване на конкурентоспособността и до вземане на по-правилни решения в сектора. Изнесени бяха данни, че по пчеларската програма вече са изплатени над 38 млн. лв. за четирите тригодишни периода, в които се прилага. „Отделно през последните 5 години имаме допълнително подпомагане по de minimis, по което са изплатени до момента над 15 млн. лева“, добави Порожанов. В последно време се наблюдава леко уедряване в пчеларството и средното стопанство се е увеличило от 49 пчелни семейства на 64.
„Изкуственият интелект е нещо, което звучи много далечно, но вече е тук. Той може да помогне на стопанството да бъде по-интелигентно, по-прецизно и по-конкурентоспособно. В същото време да бъде и ключът към един от най-сериозните теми за пчеларите – пестицидите“, заяви на конференцията българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел. Според нея земеделските стопани и пчеларите трябва да обединят сили. Нужен е по-добър диалог, а цифровизацията може да предостави инструменти, от които се нуждаят и двете страни, за да им помогнат да постигнат положителни резултати.
Чрез дигитализацията могат да бъдат рязко ограничени териториите, в които има нужда от пестициди, да бъдат намалени количествата и обсега им. Освен това общите приложения и платформи могат да предоставят информация на земеделските стопани и на пчеларите за определена област, така че да се координират по-добре.
Комисар Габриел припомни, че цифровите иновационни хъбове са приоритет и за тях има бюджет от 500 млн. евро за периода от 2016 до 2020 г. „Ясно съм заявила желанието си в следващия бюджет на ЕС, бюджетът за дигитални и иновационни хъбове да бъде 1,5 млрд.“, каза тя. Друг проект са платените стажове за до 6000 студенти в Европа, които отивайки в друга страна да натрупат опит в новите технологии. За съжаление, досега няма възползвали се от него в пчеларството.
„Здравето на пчелите и опазването им е сериозна тема за Европейската комисия, вниманието на обществеността е насочено към намаляване на пчелните популации в целия свят, трябва да обединим усилията си, за да решим този проблем“, заяви комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган. Основна стратегическа цел за в бъдеще на новата Обща селскостопанска политика е опазването на биоразнообразието. Въпреки че заради „Брекзит“ се отваря дупка от 12 млрд. евро в европейския бюджет парите за ОСП след 2020 г. са защитени на 95%.
„Сега трябва да се защитят и останалите 5 процента“, каза Хоган. Параметрите ще са ясни след приемането на многогодишната финансова рамка през ноември. Предложението на комисар Хоган е бюджетът за пчеларските програми да се завиши от 36 на 62 млн. евро. Според него трябва да се отделят повече средства за извършване на изследвания по отношение на заболяванията сред пчелите. Научните звена могат да помогнат и на българските пчелари. Еврокомисарят препоръча подсекторът да се обедини и на европейско ниво в по-голяма степен, за да се възползва от добрите практики на ЕС. Разработено е европейско партньорство за иновации и има много изследователи, които се занимават с проблемите в пчеларството. Например съществуват приложения за мониторинг, с които могат да се следят пчелите без да се отваря кошера и те да изпращат сигнал на мобилния телефон, когато е необходимо човек да се намеси.
„В бъдещата ОСП след 2020 г. основно залагаме на модернизацията и опростяването. Със стратегическите планове на всяка страна на базата на извършени слот анализи ще постигнем и гъвкавост на програмите“, заяви Фил Хоган. Според него за въвеждане на дигитализацията по-големите ферми могат да се справят и сами, но за малките и средните е важна финансовата подкрепа в началото.
Конференцията „Цифровизация в пчеларството: ползи и предизвикателства“ се организира от Сдружение за биологично пчеларство и фондация „Златен мед“ с подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите.