РАЗМИСЛИ ПО ФАСУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ

Доц. д-р инж. Илия Илиев

Добруджански земеделски институт  – гр. Ген. Тошево

Цената на фасула през последните години се повиши неконтролируемо в границите на 2 до 4 пъти, при това на пазара, до тази година, липсваше продукция българско производство. Културата е много подходяща за включване в агроекологично сеитбообращение, което носи нови 35 лв./дка субсидия. От 2015 г. предстои да влязат в сила нови допълнителни „зелени“ плащания за азотфиксиращи и протеинови култури. Освен това фасулът е чудесен предшественик на зимните житни, освобождава рано площите за сеитбата им и обогатява почвата с фиксиран от грудковите бактерии азот. Всички изброени, а и други положителни страни, накараха много фермери през зимата на стопанската 2013/2014 г. да търсят под дърво и камък семена от фасул и да плащат до 10 лв./кг, за да се подложат на изпитанията на бобопроизводителите. За щастие 2014 г. беше „бобена“ година, добивите от декар фасул приближиха и надхвърлиха 200 кг.  Под контрола на проф. Генчев от Добруджански земеделски институт например, беше произведен по 230 кг/дка фасул, който беше продаден  по 6,0 лв./кг без ДДС. Това са над 1000 лв./дка брутен приход! Коя друга полска култура може понастоящем да ни го осигури!? Спокойно можем да направим заключението, че фасулът трайно се завърна в номенклатурата на актуалните полски култури  в страната.

Наред с предимствата на фасула се явяват и проблеми по отглеждането и най-вече по механизираното прибиране на културата. Техниката за прибиране – основен проблем в технологията за отглеждане – е на ниво от преди 25 години. Проблемът е толкова сериозен, че дори за световната селекция е приоритет създаването на сортове, пригодни за механизирано прибиране. Вече и в нашата страна има признати три такива сорта.

А сега няколко думи за фасула, като обект на механизирано прибиране. Разпространените понастоящем в страната сортове са основно полуувивен тип /Еликсир, Добруджански 7, Добруджански ран и др./. Те подлежат на двуфазно прибиране. При достигане на техническа зрялост биват оскубвани или окосявани. След 3-4 дневно изсъхване на откосите комбайн ги подбира и овършава. Може да се приеме, че овършаването е решено в задоволителна степен с използването на роторни комбайни или с иновативното предложение на Русенския университет за комбайн за зрял фасул, с основен автор проф. Борисов от катедра „Земеделска техника“ /патент № 753 Y1, 2005, BG 16361 …/. Остава косенето. Един от начините за косене е представен на фиг. 1^а, а резултатът е показан на 1^б.

Фиг. 1^а. Косачка на фасул в действие.

Фиг. 1^б. Окосен от косачката фасул.

Ножът на косачката работи на 2-5 сm под повърхността на земята. Това изискване е наложено от разполагането на бобовете в долната третина от посева, като много от тях лежат директно върху почвата. Всяко надземно косене би довело до срязване на голяма част от тях и високи загуби. Косачката в този й вид е несъвършено произведение на българската конструкторска мисъл и трябва да бъде подобрена. В следващите редове ще подадем разполагаема техническа информация за обекта на косене на конструкторите сънародници – професионалисти и любители – и някой ден ще отчетем кой ще изобрети най-надеждна, икономична, евтина и ремонтопригодна косачка на фасул.

С увеличаване на гъстотата на посева с 1000 растения на декар, средният диаметър на фасулевото стъбло намалява с около 0,1 mm. Общата площ напречно сечение на стъблата от един квадратен метър от посева за окосяване се променя в границите 8…11 cm², като малките стойности са за намалените гъстоти, въпреки че диаметрите на единичното стъбло при тях са по-големи. Големите стойности се получават при определена оптимална гъстота, която за Добруджански 7 е 36, за Добруджански ран е 24 и за Еликсир е 25 растения на квадратен метър.

При биологично производство на фасул се формират посеви, различни от конвенционалните. Борбата с плевелите, изключително с механични средства, в крайна сметка не е толкова ефикасна, както прилагането на хербициди, а резултатът е в една или друга степен заплевелени посеви към момента на прибирането. Една част от плевелите, особено многогодишните, са с повишено влагосъдържание, други са формирали голяма биомаса с дебели и твърди стъбла. В заплевелен посев често се изразходва повече енергия за косене на плевелите, отколкото на културата.

Спецификата на биологичното отглеждане, отсъствието на каквото и да било торене и извеждането на борбата с плевелите само по механичен начин води до израстване на по-слаби растения, с диаметър на стъблата по-малък с 16 – 20%, отколкото конвенционално отглежданите растения. Може да се направи заключение, че силата за косене на биологичния посев фасул ще бъде с 16 – 20% по-малка, отколкото на конвенционалния.

Диаметърът на стъблото, а и съответната сила за отрязването му, са променливи величини по височината на растението. Най-малка стойност има силата на срязване на дълбочина 50 mm под почвената повърхност. Най-голяма сила на срязване на единично стъбло се получава на височина 25 mm над повърхността на почвата. Причината е промяната на диаметъра на стъблото по височината на растението. Максималните стойности на силата на срязване на фасулево стъбло, които ще ни вършат работа при проектиране на косачката, са около 3 N.

Основен проблем при оглеждането на фасул е борбата с плевелите. Често към момента на прибирането в посева са налични определен брой плевели на декар от опасни видове като паламида, татул и свиница /бутрак/. Тези видове формират растения с голяма биомаса и особено последните два имат дебели и твърди стъбла, които са истинско предизвикателство за ножа на косачката. Заплевеляването е особено проблемно при биологичните посеви, при които плевелите се развиват безпрепятствено в случай, че не е приложен човешки труд под формата на ръчно окопаване. Необходимата сила за срязване на единично плевелно стъбло от споменатите плевели на различно отстояние от земната повърхност е четири пъти по-голяма, от най-голямата сила за отрязване на стъблото на бобово растение.

В резултат на механичните обработки за борба с плевелите, при биологичния посев съпротивлението на почвата в слоя 1-4 сm е по-малко с 20-50%. Следователно в биологичните посеви, освен по-малкото натоварване на ножа за срязване на бобовите стъбла, и срязването на почвата ще бъде облекчено. На дълбочина 50 mm, която е вероятна дълбочина на работа, твърдостта на почвата в биологичните и конвенционални посеви се изравнява – почти 50 N/cm². Усилието за срязване на почвата на 10 mm под почвената повърхност е десет пъти по-малко, отколкото на 50 mm дълбочина. Конструктивно решение за плавно следване на почвената повърхност от косачката на дълбочина 1 – 2 сm би намалило значително както разходите за гориво, така и преоразмеряването на режещия апарат за излишното рязане на почвата на дълбочини над 2 cm.

Границите на изменение на специфичното съпротивление на единица дължина от ножа за един работен ход, при работна скорост 6 km/h и n=540 min-1 на ВОМ, са както следва: Основен дял в натоварването на ножа има силата за срязване на почвата – почти 49%, следвана от силата за срязване на едри плевели в посева (29%). Най-малко е натоварването от срязването на самия посев. Главните усилия при конструиране на косачката следва да бъдат насочени към осигуряване на плитка подпочвена работа на ножа и обезпечаване на надеждната му и продължителна работа с малко вътрешно триене.

От представената информация могат да бъдат обобщени следните изводи: Максималните стойности на силата за срязване на единично фасулево стъбло са около 3 N. Срязването на единично плевелно стъбло понякога се извършва с приложена четири пъти по-голяма сила от най-голямата за отрязване на стъблото на бобово растение. С увеличаване на гъстотата на посева с 1000 растения на декар средният диаметър на стъблото намалява с около 0,1 mm. Общата площ напречно сечение на стъбла на квадратен метър от посева за окосяване се променя в границите 8-11 cm². При запазване на гъстотата на посева, междуредовото разстояние не оказва съществено влияние на диаметъра на стъблото на растенията. В биологичния посев съпротивлението на почвата в слоя 1-4 сm е по-малко с 20-50%. При биологично отглеждане на фасул се получават растения с диаметър на стъблата, по-малък с 16-20%, отколкото конвенционално отглежданите растения. Усилието за срязване на почвата на 10 mm под почвената повърхност ще бъде десет пъти по-малко, отколкото на 50 mm дълбочина. Конструктивно решение за плавно следване на почвената повърхност от косачката на дълбочина 1-2 сm би намалило значително както разходите за гориво, така и преоразмеряването на режещия апарат.