Проект „Опазване на почвите в България”

Проектът е финансиран от фондация „Америка за България” и целта му е опазване на почвите в България при запазване и повишаване на почвеното плодородие и добивите. Това се постига чрез прилагане на редица иновационни решения, отнасящи се до оптимизиране на технологиите за отглеждане на окопни култури, в частност и до технологиите за обработване на почвата, сеитбата и ефективно използване на водата от валежите. В практически аспект, тези дейности могат да се реализират чрез насърчаване на технологиите за опазване на почвата. Самата дейност се извършва от създаденото звено за съветнически услуги към Русенския университет „Ангел Кънчев”. Членовете на екипа едновременно работят и като съветници по приложение на съвременните технологии не само за обработване на почвата, но и за цялостно отглеждане на културите.

През последните години наблюдаваме някои сериозни промени в условията за приложение на земеделските практики. На първо място се забелязва все по-осезателна промяна в климата. Свидетели сме на силни и екстремни валежи, следвани от продължителни засушавания, които могат да продължат 2 или повече месеца. В същото време напоителните системи са физически напълно разрушени. Затова е необходимо да се знае какво да се прави с почвата, за да запази тя своето плодородие.

На второ място продължава ежегодното изораване на определена дълбочина и основно по посока на склона. От 1950-та година до момента масата на земеделските машини се е увеличила 8 пъти, дълбочината на уплътняване при наситена с вода почва се усеща до 80-90-тия сантиментър, а извършването на класическа почвообработка е до 30-35-тия сантиметър, което не е достатъчно. Необходимо е да  се промени философията на работещите в земеделието и знанията относно технологиите за производство.

Обект на нашето внимание е почвата с нейните проблеми – уплътняване, изнасяне, неправилно обработване, влошени физико-механични свойства. При приложение на технологиите за обработване на почвата съществуват две задачи – права и обратна. Правата задача е да се запазят почвите в качественото си състояние, ако не са уплътнени. Използват се различните начини – контролирано преминаване, по-леки машини, намаляване на броя на преминаванията и др. Обратната задача е чрез прилагане на иновационни начини за обработване – уплътнената почва да се доведе до нормалното състояние. Този проблем се наблюдава при 90% от земите, но все още се подценява от приблизително същия процент земеделски производители.

Проучихме няколко почвообработващи технологии, които се осъществяват с различни конструкции машини. Първата е ивичен разрохквач, който е доставен от САЩ. Той продълбочава почвата на ивици като 53% от повърхността на почвата остават с растителни остатъци. Останалите 47% е обработена. Тази технология позволява спокойно проникване на водата в почвата, спомага за по-добро образуване на органично вещество и има редица други предимства. Допълнително разработихме торовнасяща уредба към разрохквача, за да може с едно преминаване на машините да се внесат и торовете в почвата. С този вид обработване решаваме въпроса с едно преминаване да се извърши основното торене и обработването на почвата, но без обръщане на пластовете. По този начин ефектът от задържане на снега и водата е изключителен. Направихме опити ноември месец миналата година в полето на г-н Лазаров, на силно наклонен терен със симулатор при приложена ивична обработка на почвата. Симулирахме интензивен валеж от 50 mm за 45 минути. Резултатът бе изумителен. Цялото количество вода бе поето от почвата, без да се наблюдава воден отток по повърхността на почвата. Предварителните изводи са много обещаващи, но ще изчакаме да завършим всички изследвания и тогава ще обявим резултатите.

Към технологията  сме включили и редосеялка за точна сеитба, която закупихме със средства от проекта. След опита от първата година, се наложи да конструираме  допълнително устройство, което се монтира пред сеещата част, така че да обработва ивиците, които са оставени необработени от есента.

Вече имаме екип, който може да доставя услуги до земеделските производители за физико-механичните свойства на почвата. Ще разширим услугите по посока и биологични свойства на почвата. Оборудването, с което разполагаме, включва уред за определяне посоката и скоростта на вятъра, бърз тест за наличие на хранителни елементи на почвата, електронен твърдомер, с който можем до 80 см през 1 см да измерим твърдостта на почвата. Можем да ви кажем с какви машини трябва да се обработва почвата и/или дали трябва въобще да се обработва през този период.

Доставихме уред от университета „Корнел” (САЩ) за определяне скоростта на инфилтриране на водата в почвата. Разбираме с каква скорост почвата поема вода и дали може да поеме всички валежи.

Разработили сме и сме доставили камера, с която можем да изследваме семената. Защо ни е необходима? Времевите прозорци, подходящи за работа, които се отварят за българските фермери, понякога са много кратки и може да не отговарят на биологичните изисквания на растенията, в частност на семената за засяване. Има вероятност почвата да е студена, но суха, машините могат да влизат, но не е подходящо за сеитба. През март и април температурата може да се повиши, но валежите да са много и пак да не може да се влезе в полето. Следователно, необходимо е във времевия подходящ прозорец да сложим в полето добре защитени семена. Работим също по този въпрос, който е доста рисков, но смятам, че ще получим резултати.

Направихме и симулатор за ерозионните валежи. С него на всяко едно поле можем да определим каква е възможността на почвата да акумулира вода. Симулаторът е направен в реални размери, изпробван е в полеви условия и имитира различните видове валежи, които попадат в почвата. Например, виждаме ефектът на дъжда при дълбока оран – имаме пълно разрушаване на повърхността от почвените агрегати. Получава се т.нар. „замазана почва”, в която не може да попива вода. Всичко тръгва като повърхностен почвен отток. Това явление се избягва и  не се забелязва при ивичната обработка на почвата, както споменах по-горе.

Работим по сателитни изображения от нашите обработвания в полетата и как те влияят върху вземането на решения. Виждаме полето, сините линии показват къде са най-ерозиралите части. Можем да установим какво е качеството на сеитбата, каква е гарантираността на посева, какво е състоянието на почвата.

Опити сме правили на редица места – Червен; Екзарх Йосиф; Осенец, Вятово; Бръшлен; Оряхово; Войново; Славеево; Кошари; Изгрев. Целта е да покажем начинът на работа на технологията и машините на фермерите на място.

Следващата година – есента ще сме в състояние да направим пълен технико-икономически анализ – да обявим колко струва технологията и машината, колко спестяват фермерите. Можем да направим сравнителен анализ за опазване на почвите с  методиката на Министерството по земеделието на САЩ и нашите резултати.

Доц. д-р инж. Георги Митев

Русенски университет „Ангел Кънчев”