Skip to content
В структурата на стопанството, което развиваме с брат ми, отглеждаме 200 декара ябълки, 100 декара круши и 30 декара праскови нектарини. С овощарство се занимавам от 11 години. Първата ни засадена градина, с която брат ми се занимаваше, е от 2005 година. Аз съм в бизнеса от 2009 година. Преди това съм учил и работил известно време в София, но реших да се насоча към овощарство. Не съжалявам за това, въпреки че работата и условията за развитието ѝ са трудни. Борим се и като председател на Сдружението на дунавските овощари се опитвам да направя средата по-добра за развитие на този бранш.
Със стопанството се занимаваме семейно, но имаме и постоянно назначени работници. Има хора, които идват за кампаниите по беритбата. Наблюдава се голямо текучество, но по принцип имаме двама механизатори и вече, в зависимост от необходмите операции – между 5 и 10-15 човека за прибиране и други операции. Сега работим само с постоянните хора и няма проблеми. Когато започне прибирането на реколтата, се надявам отново всичко да е наред.
Ние зависим изцяло от времето. Който е професионалист и се занимава с това като бизнес, си прави всичко навреме. Въпросът е, че тази година сезонът започна твърде рано, от гледна точка на това, че зимата беше топла и дърветата не можаха да си изкарат изцяло зимния покой. Вегетацията започна по-рано, предизвика ги да страртират развитието си и след това, при повратните студове в нашия регион, част от реколтата бе унищожена, което е голям проблем. Не съм наблюдавал измръзване по ябълките толкова години, тази зима за първи път го има, а това е културата, която най-трудно мръзне. Климатът се развива на цикли. Последните години се наблюдава топла зима, която предизвиква това ранно тръгване на вегетацията.
Тази година поради топлата зима листните въшки не можаха по естествен начин да загинат през зимния период, тъй като нямаше минусови температури. Има изключително нападение на листни въшки от всякакъв вид по всички овошни култури, заради което се налага допълнително пръскане. Това е основният проблем. Времето е сухо, няма много болести – няма ги традиционно гъбните, които се развиват по овошките.
Относно напояването, в региона на Русе и Силистра напоителни системи не работят вече 30 години. Всеки производител се оправя сам, вадят се разрешителни за сондажи. Който има възможност, си прави сондаж на овошната градина, а който няма – не полива и страда от това.
Колегите вече започнаха да берат череши. Сезонът беше напред около 2 седмици, но с късните студове и слани развитието се забави и в момента нещата се развиват нормално. Костилковите плодове са по-уязвими. Прасковите и черешите също измръзнаха. Кайсии няма да има, има оцелели плодове в отделни градини и то във високите части. Това прави само около 10-15% реколта. Черешите са силно разредени, някъде до 50-60% загуба на реколта ще има на места. В нашия регион те са много малко. При колегите в Южна България и в Кюстендилско няма проблеми доколкото знам. В нашия регион може би ще има до 20-30% загуби на всяка една от градините. Крушите ми също са наполовина измръзнали. Прасковите също имат поражение. На по-ниските места има до 100% унищожение на градина, на по-високите има и незасегнати такива. Последните години се засадиха и доста сливи, по които също се наблюдават поражения. На места температурите стигнаха до -8 градуса и има почти пълна загуба на реколтата. Определено на територията на дунавските овощари тази година реколтата е силно компрометирана. Пазарът с Румъния, който е традиционен за нас, също е под въпрос. Това се отнася и за реализацията на стоката, която е останала по полето. За нашите членове се очертава една нелека година. За радост, ЕК разреши на страните да разпределят до 70 милиона евро от инвестиционните мерки от новата ПРСР по директните плащания за тази година. Всички браншове в България единодушно решихме да направим това, защото обстановката е наистина много тежка. Това ще помогне значително на всеки един земеделски производител и ще е необходимо за оцеляването му, тъй като няма реколта, а разходите не намаляват. Единственото нещо, което спестяваме от липсата на реколта е брането. Всички други растителнозащитни мероприятия в овощната градина, както и резитби и обработка на почвата няма как да спрем да ги правим.
В Съюза на дунавските овощари членовете са 380. Основани сме 2014 година и сме най-големия овощарски съюз в България. Провеждаме управителен съвет. Опитваме се, както вече казах, да подобрим условията за развитие на този бранш у нас, но те са много лоши. Стараем се да помогнем на овощарството да просъществува, защото е традиционен отрасъл за България. Природни-климатичните условия са перфектни. Всички харесват нашите плодове поради мястото, на което се отглеждат и вкусовите качества, които притежават. Условията за бизнес са силно влошени. Нашата цел е да ги подобрим и да помогнем на членовете си да се развиват и да отглеждат и продават качествени плодове. По устав на всеки 4 години правим изборно събрание. Аз съм втори мандат председател, след 2 години отново ще имаме изборно събрание.
Съюз на дунавските овощари преди 2 години и половина участва в проект на “Америка за България” за двама агрономи, чиито заплати и обучения финансираме съвместно с фондацията. Те са назначени към Съюза и консултират безплатно нашите членове. Този проект ще продължи до средата на следващата година и ще е безплатен за членовете. След това, който е останал доволен и има желание, ще си плаща или допълнитен членски внос за предоставяне на тази услуга или такса за еднократно посещение от агрономите. Тази практика се доказа като изключително полезна, защото води до унифициране на партидите, до решаване на проблеми, които досега не са били решени. Просто една овощна градина без агроном не може да съществува, колкото и да е добър нейният собственик и да е запознат с всичко. Нужни са агрономи специалисти, за да се развиват нещата професионално и проблемите да се решават по-леко.
За момента сме отложили за началото на октомври изложениетo „Дунавски овощари”, което трябваше да се проведе в края на март. Наскоро имахме управителен съвет. За съжаление, с тази несигурна обстановка, не знаем какво да предприемем. Все още сме в застой и очакваме да видим как ще се развият събитията в страната. Това изложение е свързано с много разходи, ако го отложим още веднъж, няма да успеем да се справим. Надяваме се, че обстановката в страната ще се стабилизира и ще успеем да го проведем.
Николай Колев, овощар и председател на СДО