Проблеми и перспективи пред българските машиностроители


Интервю с Никола Александров, председател на СПЗТ

– Каква е целта и мисията на Сдружението на производителите на земеделска техника?

– Сдружението е създадено с цел да обедини усилията на българските производители в координацията при производството на земеделска техника и същевременно да насочи усилията към защита на техните интереси. Сдружението прави и известна реклама на българската техника.

– Какви са проблемите и предизвикателствата, с които се сблъсквате с работата си в Сдружението?

– Едно от предизвикателствата е, че членовете на Сдружението не можаха да намерят сили да обединят усилията си в единна координация на интересите си, една известна колегиалност при подбора на машини за производство. От друга страна, нас много силно ни притиска неограниченият внос на техника от цял свят, както и нелоялната конкуренция от вносителите. Самите български производители не насочват усилията си към съблюдаване на конкуренцията. Обикновено никой не се съобразява с това, което произвежда неговият колега. Достигна се дотам, че много от българските фирми произвеждат една и съща техника с едни и същи показатели, без да има достатъчно пазарна ниша за тях. Няма необходими купувачи за това разнообразие от техника. В резултат на това се продават ограничени бройки машини, не може да се осигурят достатъчно средства за работни заплати, за поддържане на дейността на предприятието. Много от фирмите нямат достатъчно конструкторски кадри.

През преходния период създаденият институт в страната за проекто-конструкторска дейност беше приватизиран и ликвидиран. Фирмите останаха без конструктивни разработки. Бяха закрити големите заводи и останаха дребни производители. Те в момента произвеждат основно техника за обработка на почвата – култиватори, дискови брани, плугове, притъпкващи валяци. Това са основните произвеждани машини в България от много фирми. Те самите някак си намалиха интереса към своята собствена защита. Липсват им борбеност и желание за конкуренция, за развитие. Липсват им иновативните разработки. Много често дълги години се произвеждат машини без модернизация. Това също е един от недостатъците за повишаване на конкуретноспособността на българските машини. Няма и желание за взаимно коопериране, за партниране при производство на отделни елементи за техниката – размяна на възли, агрегати. По-малките предприятия произвеждат части за собствените си машини без необходимото оборудване, а по примитивен начин, за да осигурят работни заплати за служителите си. Така намалява и качеството на машините им. Външният им вид не е сравним с вносните им образци.

Как виждате бъдещото развитие и перспективите на СПЗТ?

– Трудно виждам бъдещето и перспективите за развитие на Сдружението, защото не срещам подкрепата на членовете му. Те не проявяват необходимата активност за сътрудничество и партниране при провеждане на общата линия предлагана от Сдружението. В резултат на това то няма стил зад себе си. Затова е необходимо българските производители да се обединят в защита на своите интереси.

– Какво мислите за земеделието през последните години? Купуват ли се качествени машини?

– Машините за обработка на почвата, които основно се произвеждат в България, отговарят на изискванията за качество, за производителност, за износоустойчивост. Нямат бляскавия външен вид на вносните, но са сравними по своите показатели с аналогични вносни образци. Българската земеделска техника има място в земеделското производство.

Доника Асенова