Skip to content
Дата на обявяване: 27.10.1934 г., Площ: 27 105,2 ха
Най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша. Няма европейска столица в такава непосредствена близост с планина. Ето защо виенският учен Хохщетер, посетил България през ХIХ век, възкликва: „София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий”. Голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи. Изключително е биологичното и ландшафтно разнообразие. Тук са разположени биосферният резерват „Бистришко бранище“ (1061,6 ха) и „Торфено бранище“ (782,8 ха). Пещера Духлата е природна забележителност. Тя е най-дългата пещера в България (над 18 км). От съществувалите през Средновековието над 40 манастири, днес са се запазили само два – Драгалевският „Света Богородица Витошка” (ХІV в.) и Кладнишкият „Св. Никола” (възобновен през ХIХ в.). Боянската църква „Св. Панталеймон” (Х-ХI в.) е разположена на границата с парка и е обект на световното и културно наследство на ЮНЕСКО. Природният парк „Витоша“ е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000 и е защитена зона по двете европейски природозащитни директиви – за птиците и за местообитанията. Паркът е най-посещаваната защитена територия в България с над 3,5 милиона души годишно.
На територията на Парка са установени над 1800 растителни вида или половината от висшата флора на България. По откритите високи части на планината се срещат витошко лале, жълт планински крем, златиста кандилка, нарцисовидна съсънка и др. Планинските торфища и мочури са местообитание на две насекомоядни растения – кръглолистна росянка и балканска петлюга. Естествената дендрофлора на Витоша съдържа 150 дървесни и храстови вида. Сред тях са някои реликтни дървесни видове, съхранени от минали геоложки епохи като бялата мура, тисът, планинският явор. Обект на защита е петтичинковата върба, чието последно оцеляло находище в България се намира на територията на Парка. При растителността са застъпени всички растителни пояси на нашите планини, с изключение на алпийския. Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, буковите гори и крайречните съобщества. Специфичен тип природно местообитание са каменните реки и сипеите.
Планината Витоша се характеризира с изключително разнообразна фауна. Безгръбначните наброяват 651 вида, като 140 от тях са ендемични (български и балкански) и 85 – реликтни. Витоша е бедна на риби. Реките в планината се обитават от 5 вида: балканска пъстърва, сивен, лещанка, главоч (възстановен през последните години от парковата администрация) и балкански щипок. На територията на Парка се срещат 11 вида земноводни и 14 вида влечуги. Всички те са под защита. Установени са 237 вида птици, което представлява 32,8% от европейското видово богатство. 206 вида са прелетни и мигриращи (преминаващи). Срещат се 56 вида бозайници, или 59% от българската и 24% от европейската сухоземна бозайна фауна. През последните години тук се завърна изчезналата от почти век дива коза. Наличието на най-едрия европейски бозайник – кафявата мечка, свидетелства за запазена дива природа.
Още в края на ХIХ век именно тук, на Витоша, се заражда организираният туризъм в България. Походът на 300 души от София и околностите по покана на Алеко Константинов, проведен на 27 август 1895 г., поставя началото на организирания туризъм в България, а първото туристическо дружество „Алеко Константинов“ е създадено на 20 юли 1899 година. Тогава фразата на Щастливеца „Опознай родината, за да я обикнеш“ става девиз на българските туристи. През 1901 г. в района на Драгалевския манастир е поставена и първата туристическа маркировка в страната. На Витоша започват и първите прояви на алпинизма и ски спорта. В района на Комините се провеждат първите скални изкачвания на софиянци. Карането на ски започва преди сто години, през далечната 1915 г., в района под Черни връх, а през 1918 г. се създава и първата ски група при софийския клон „Витоша“ на Юношеския туристически съюз. За начална дата на планинското спасяване се счита 24 декември 1923 г., когато най-добрите туристи от ТД „Алеко Константинов“ създават специална група. През декември 1933 г. се създава и Планинската спасителна служба. Основна заслуга за изграждането на първите хижи и заслони в страната имат Българският туристически и Юношеският туристически съюз. След построяването на първата витошка хижа „Алеко” през 1924 г. следват хижите „Кумата” (1926-1935 г.), „Момина скала” (1928-1932 г.), „Тинтява” (1935 г.), „Селимица” (1930 г.), „Планинец” (1932 г.), „Еделвайс” (1934 г.), хижата-наблюдателница на Черни връх (1934 г.), „Острица” – старата хижа „Брокс” (1943 г.), почивен дом „Средец” (1936 г.). Издават се първите пътеводители.
Природният парк „Витоша“ е рождено място и на туристическото ориентиране у нас. През есента на 1954 г. на хижа „Алеко“ се събират 28 инструктори и туристи, за да напишат правилника на тази спортно-туристическа дисциплина. През парка преминава и част от Европейския туристически маршрут Е-4, наричан накратко „Пиренеи – Алпи – Рила – Пелопонес”.
Дирекцията на Природен парк „Витоша“ към Изпълнителната агенция по горите създава все по-добри условия за развитие на туризма, изпълнявайки множество проекти, финансирани от различни европейски програми. По инициатива на парковата администрация се изградиха множество обекти, достъпни и за хора с различни увреждания, ремонтираха се над 70 км алеи, създадоха се специализирани кътове за отдих на инвалиди, изградиха се вело- и конни маршрути, издават се тематични информационни материали и туристически карти. За децата се създават все повече места, където могат да научат повече за парка и богатото му биоразнообразие. Музеите на совите, мечката, водното конче, Детският екостационар „Бели брези“, Природозащитният информационен център „Витоша“, тематичните информационни алеи се радват на огромен интерес и някои от тях се посещават целогодишно.
Юлия Михайлова, главен експерт „Връзки с обществеността