Алтернативни методи и средства, които не създават устойчивост и са безвредни в екологично отношение, са растителните екстракти и етеричните масла. Тези субстанции се съдържат в натуралните пчелни продукти. Растенията и техните продукти (екстракти и етерични масла) притежават различни предимства по отношение на пчелното семейство, човека и околната среда: не е установена резистентност към тях и вредно влияние върху пчелните семейства при правилното им приложение; рискът от контаминиране на пчелните продукти е минимален, нивото им в пчелния мед е много ниско и не вреди на консуматора. В биологичното пчеларство прилагането на растителни екстракти и етерични масла е единственият начин за борба с различни заболявания и паразити по пчелите и пилото.
Използването на билките и техният лечебен ефект са известни от дълбока древност. Клочко (1993), в списание „Пчеловодство”, описва лечебните свойства на редица растения по отношение здравето на пчелите. Установява, че антисептично (противопаразитно) и активизиращо работата на пчелите и пчелната майка действие имат растенията блатен аир, алое, Ledum palustre, боровинка, висок девисил, жълт кантарион, върба-билка, червена детелина, коприва, галангал (вид подправка, близка до джинджифила), маточина, смрадлика, глухарче, едролист живовляк, лют пипер, лайка, хмел, мащерка. Акарицидно действие притежават Ledum palustre, лют пипер, бор и мащерка. Невенът има строго бактерицидно действие, особено към стрептококи и стафилококи.
В нашата страна са проведени отделни експерименти за доказване на акарицидния и стимулиращия ефект на растителни екстракти и етерични масла. В резултат на получените данни авторите посочват маслата от чубрица, мащерка и бял риган като перспективни за използване в пчеларството в качеството им на профилактични средства. Вароатозата е паразитно заболяване по медоносната пчела и представлява един от основните проблеми в пчелната патология. Литературните данни относно ефективността на етеричните масла и растителните екстракти спрямо Varroa destructor показват, че тези натурални продукти могат да се използват с успех в конвенционалното и биологичното пчеларство за производството на екологични пчелни продукти.
Алтернативните средства за борба срещу вароатозата са известни отдавна. На съвременния етап те са особено актуални, тъй като притежават редица предимства, а и поради факта, че в много страни Varroa destructor разви резистентност към различните конвенционални акарициди.
В световната пчеларска практика тимолът и някои етерични масла се прилагат както срещу Varroa jacobsoni, така и срещу пчелната въшка и трахеалния акар. Според Попов и Мельник (1982) етеричните масла действат различно върху акарите (подтискащо или възбуждащо, привличащо или отпъждащо), което дава нови възможности за разработване на безвредни за пчелите методи и средства за борба срещу вароатозата.
Особен интерес представляват и препаратите от растителен произход, които са със системно действие: активното им вещество попада в организма на акара чрез хемолимфата на насекомото, с която се храни паразита. Такъв е разработеният в Русия препарат „КАС” 81. Той се използва под формата на отвара от горчив пелин и борови пъпки и филизи, която се добавя към захарния сироп. Препаратът е ефективно средство срещу вароатозата, тъй като степента на ефективност е 88,7-92,5%.
Интересът на изследователите за интегрирано управление на вароатозата е силно увеличен. Комбинирано прилагане на ниски концентрации на мравчена киселина и на масло от риган за лечение на вароатоза показват ефективност 99% след първото третиране (Le Tu long et al., 1997).
В нашата страна се произвежда и използва продуктът „Ecostop“ (thymol, mint oil).
При условията на нашата страна е изпитана ефективността на препарата Апигард – между 85-90%.
През годините български научни работници са проучвали акарицидния ефект на редица етерични масла, приложени в пчелните семейства по различен начин. Установено е, че при добавяне на маслата от салвия, босилек, бял риган и копър към храната на пчелните семейства в доза 1%, ефективността спрямо Varroa jacobsoni е ниска и варира в границите 37,38 – 43,21%. Най-ниска средна стойност е отчетена при използването на масло от босилек (37,38±11,97%), а най-висока при масло от копър (43,21±15,80%), (Ненчев и кол., 2006).
Nentchev (2010) определя 80,1% акарициден ефект на етерично масло от Hissopus officinalis L. спрямо Varroa.
Съществуват емпирични данни, които потвърждават видимото акарицидно действие на извлек от 1 част борови връхчета и 1 част пелин (Христаков, 2012).
Литературните данни относно ефективността на етеричните масла и растителните екстракти спрямо Varroa destructor показват, че тези натурални продукти могат да се използват с успех в конвенционалното и биологичното пчеларство за производството на екологични пчелни продукти.
Гл. ас. д-р Росица Шумкова,
НЦЖЗ, Смолян