Skip to content
(Продължение)
Първият метод дава приблизителни резултати и може да се използва за най-общи сведения и изчисления от по-обобщен характер. Вторият е за предпочитане при планиране на производствената дейност от фермерите, защото е по-точен и най-добре отговаря на конкретните почвено-климатични условия на земеделското производство. Третият метод използва възможностите, които дават първите два и намалява недостатъците им.
Аналитичният метод за определяне на нормите за разход на гориво се базира на специфичния разход за енергетичната машина (даден от производителя на машината), номиналната мощност на двигателя и степента на натоварване при изпълнение на дадена технологична операция в земеделието.
Методът на хронометражното наблюдение на всеки вид технологична операция при конкретни почвено-климатични условия позволява да се анализира разхода на гориво при различни режими на работа на машинния агрегат (съответно за основна работа, празни ходове, завой, придвижване на машинния агрегат от участък на участък). Този метод е целесъобразно да се използва за разработване на типови норми за разход на гориво по видове технологични операции в земеделието, които са в основата на плана за необходимото гориво на дадено земеделско производство и даден период от време. Прилагането на метода налага разпределение на територията, използвана за земеделско производство, в зони. Характеристиката на зоните трябва да отразява типичните стойности на показателите, характеризиращи почвено-климатичните условия за района (почвено съпротивление, влажност, наклон, степен на заплевеленост, и др.) и типичните конфигурации на земеделските участъци. Цялото многообразие на агротехническите и организационни фактори не могат да се отразят в типовите норми (това не е и необходимо). Наличието на съществени отклонения от типовите стойности се отразяват с корекционни коефициенти.
Типовите норми за разход на гориво се разработват по видове технологични операции и енергетични машини. Те се разработват за площи с равен терен, без камъни и препятствия, и с правилна конфигурация на участъците. Поради това, че не всички площи отговарят на тези условия, определените норми при описаните условия се коригират с коефициенти. Когато конкретните производствени условия се различават съществено от разработените типови норми, тогава се пристъпва към разработване на индивидуални норми за разход на гориво. Наличието на норми за разход на гориво позволява да се разработят нормативи за разход по видове производства, както и да се извърши планиране на месечната и годишната потребност от гориво за стопанството. Процесът на планиране на този вид ресурс позволява да се създаде съответната организация на производствените и финансови ресурси, която да не създава административни пречки за изпълнението на производствените операции в земеделието. Освен това наличието на норми за разход на гориво подпомага контролната дейност, както в стопанството, така и от страна на държавните органи. При установяване на преразход на гориво се търсят причините (обективни и субективни) и се предприемат мерки за тяхното отстраняване.
Композирането на машинно-тракторен агрегат (МТА), съобразен с конкретни условия, не е лека задача. Агрегат, който работи добре една година, на следващата може да не се държи така, което зависи от промени в метеорологичните условия и използваните технологии. Непрекъснатото подобряване и усъвършенстване на машините прави старите морално остарели. На промяна подлежи и обслужваната площ и използваните работници. Всички тези променливи не винаги са предвидими. Доброто и достатъчно гъвкаво управление изисква добро адаптиране към широк набор от изисквания. При дългосрочна прогноза трябва да се имат предвид регионалните условия и използваните технологии, както и рисковете, свързани с производството. Работата на машините често зависи от уменията на тракториста и/или почвените и климатични условия. Въпреки това различията между работата на машините при конкретни условия могат да се оценят с полски опити.
Изборът на даден МТА е съпроводен с отговор преди всичко на въпроса за минимизиране на разходите. Ако един агрегат е твърде голям за дадено стопанство, това ще доведе до необосновани разходи, и обратно, ако се работи с малък такъв в голямо стопанство, това може да доведе до по-нисък добив и понижаване на качеството на получената продукция.
Сериозно отражение върху разходите има и изпълнението на агротехническия срок, защото в повечето случаи добивът и неговото качество зависят от спазването на агротехническия срок на отглеждане и прибиране. Не трябва да се пренебрегват и екологическите последствия при извършване на дадени производствени операции в неподходящи за това условия.
Основно перо в експлоатационните разходи са тези за гориво. За всяка операция те са различни и зависят от използваните марки и модели енергетични машини, техническите характеристики на двигателите на тези машини, състава на МТА и скоростта му на движение. Върху тях влияят и редица други фактори. В този смисъл реалните разходи на гориво могат да се колебаят до ±35%. От друга страна, ефективността на тракторите непрекъснато се повишава. Изследователите са установили, че може да се подбере такъв режим на работа на двигателя, който да е съобразен с изпълняваната технологична операция и да е предпоставка за намаляване на разхода на гориво.
В зависимост от търсената прецизност разходите при различните почвообработващи операции при различни условия и дълбочини могат да се изследват и моделират. Това е предпоставка за използване на смесения подход за разработване на норми за разход на гориво и на базата на типови норми и използване на корекционни коефициенти, съобразно конкретните производствени условия формиране на индивидуалните норми.
проф. д-р Георги Костадинов,
доц. д-р Елена Видинова
ИПАЗР „Н. Пушкаров“