Оранжерийно производство на зеленчуци

Ненко Иванов пред в. „Земеделска техника”

Зеленчукопроизводството е тежко производство – големи инвестиции, дълъг период на възвръщаемост. Друг проблем е липсата на специализирана работна ръка, специално за оранжериите. Може би трябва да направим холандски модел – да създадем звена от специалисти –  по растителна защита, агротехници, по механизация и т. н., чиято помощ производителят да ползва. Освен това не може дребният производител да е и търговец – посредник между производител и крайния клиент. Трябва да има дружества, които да поемат тази дейност.

Не съм член на никакви асоциации. Аз съм малък производител, наел съм 5 дка оранжерия, а такива като мен са около 10 000 човека. Трудно биха могли да се обединят, може би ако се намери обща цел, ще бъде възможно.

В зеленчукопроизводството загубихме нашите хубави сортове.Големите комплекси спряха да произвеждат българска продукция. Причина е и в политиката на държавата. Например, не субсидират производителите, ако семената не са от фирма, а са български, не помагат при търговията и износа.

Основните проблеми на малките производители са: реализация на продукцията и работната ръка. Няма вече квалифицирана работна  ръка и в бъдеще това все повече ще се задълбочава. Това е тежък, непривлекателен физически труд в оранжериите. Под квалифицирана работна ръка разбирам тази, която се е специализирала за работа в този отрасъл. Трябва да разбират специфичните особености на това производство, не е необходимо да бъдат със специално образование. Имахме едно поколение, което работеше, имаше желание да се научи, но си отива. Сега млад човек в оранжериите почти няма, не желае и не може да работи , а в чужбина работи. Това дори не е въпрос на заплащане. Тук също предлагаме добро възнаграждение.За нас дребните производители на оранжерийна зеленчукова продукция, това е най-големият проблем. Не може да се намерят работници. Пускаме обяви за работа, но когато кажем, че ще отглеждаме домати и краставици, никой не иска.

Завършил съм аграрна икономика. И по-рано съм се занимавал със зеленчукопроизводство. Моята оранжерия е 5 дка, наемател съм от 2 години. В оранжерията използвам капково напояване на фирма „Агродрип”. Ползвам  мотоблок, фреза, пръскачка. В оранжерията работя само аз, а когато прибираме реколтата, цялото семейство помага. Ние сме малка семейна фирма. В другите страни има много механизация в зеленчукопроизводството, но тук не е така. У нас  може да се каже, че при производството на житните култури почти всичко е механизирано и почти няма ръчен труд, а при зеленчуците е точно обратно.

В момента съм засадил салати, моркови, магданоз. Това са първите култури. След това какво ще отглеждам, още не съм решил, ще зависи от пазара и от  финансовите ми възможности. Казват, че в чужбина има интерес  към българските зеленчуци. Но докато другите държави дотират за износ на продукци, например Гърция, Турция, тук само приспадат ДДС. Трудно е да правиш оранжерийно производство на зеленчуци при нашите условия, независимо, че в Европа сме известни като градинари.

доц. д-р инж. Милка Бобева