Нужна е нова стратегия за земеделието

Интервю с Явор Гечев, председател на НСЗКБ

– Г-н Гечев, какви са предизвикателствата пред Националния съюз на земеделските кооперации в България?

– Една структура, особено кооперативна, винаги трябва да се развива. Големите предизвикателства в съюза са свързани по-скоро с тези, които държавата ни поставя ежедневно. Предстои отново обсъждане на Закона за горивата и по какъв начин ще попаднат земеделските производители в него, защото той създава големи проблеми за снабдяването с гориво земеделската техника и начина му на доставяне до полето. Проблемът е, че по-скоро на всеки механизатор в една кооперация трябва да сложиш по един юрист и един счетоводител, както и експерт по еврофондовете, за да може той да функционира като земеделски производител. Предизвикателство е и новият закон за пране на пари и на превенция от финансиране на тероризъм – земеделските производители попадат навсякъде, включително и кооперациите. Постоянно има проблеми с кампанията за директни плащания и системата, по която функционира. Тази година много закъсня очертаването на площите, доскоро системата не можеше да се затвори. Освен това, структурата на Държавен фонд „Земеделие” е такава, че когато ти плащат пари, не можеш да разбереш дори защо ти плащат, дали са те глобили или не. Ако имаш санкции, не можеш да коригираш нищо, дори ако има административна грешка. Целият модел е объркан и трябва да се рестартира.

Продължаваме да работим за отделен, нов закон само за земеделските кооперации, в който да се отвори вариант и за фермерски кооперации. В цял свят функционират кооперативни дружества, които окрупняват, контрактуват продукция си и след това я продават. В другите страни това е кооперативна сделка и не се облага с данъчни тежести, но според българското законодателство това е търговска сделка.

Предизвикателство е и определението какво е и не е браншова организация. Земеделските кооперации не можем да кандидатстваме по нито една мярка за субсидии, защото сме регистрирани по Закона за кооперациите, а не като земеделски производители. Различните закони в държавата дори не си „говорят”. Ако сложите на една маса Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,  Закона за подпомагане на земеделските производители – в тях има взаимно противоречие и единият изключва другия.

Тази година не е най-добрата за земеделските производители. Кооперациите не правят изключение. Последните 2 месеца активно се занимаваме с градушките, преди това проблемите в земеделието бяха сушата, пропадналите площи. По отношение на тях няма адекватни мерки. Стопанската година е проблемна и гледаме да сме максимално полезни на членовете си.

– Как може да се подобри финансирането в земеделието?

– След 2007 година, когато в България навлязоха еврофондовете, нямахме адекватна политика. Започнахме да даваме пари, това даде първоначален ефект, но по едно време забравихме за цялостния модел. В някои сектори има свръхпроизводство, а някъде дори няма цели култури. Това е въпрос на държавна политика. Не съществува пазарна икономика в сектор „Земеделие” в Европа.Това, което направихме, е главно в областта на зърнопроизводството. Държавата трябва да предложи алтернатива и адекватни мерки за другите сектори, да създаде подходящи структури на производство, да подкрепи окрупняване на продукция на кооперативен принцип, да има държавни гаранции на пазарите. Всичко това е възможно да се осъществи, както и поземлена реформа и засилена политика по напояването.

Считам, че самата структура на земеделското ни производство е изключително объркана. Ако погледнем на практика общата селскостопанска политика и приложението ѝ в България, виждаме, че за едни и същи неща се дават по първи и по втори стълб едни и същи пари. Упорито се говори за таван на плащанията и това не е лошо, но ако той е такъв, че трябва да се ликвидира дори малкото постигнато в момента, това вече е проблем. Разрешаването на въпроса да не бъде само с административен подход, а трябва Министерството на земеделието да го обсъди със земеделския бранш. Каква е структурата на българските земеделски стопанства – с около 200 000 декара обработваема земя са големи зърнопроизводители, огромна част от земеделските производители са със стопанства, които не надминават 20 000 декара, а тези под 10 000 декара и особено по-малките, са трудно устойчиви. Да не говорим, че една кооперация принадлежи на 3000 човека, а не е еднолична собственост. Трябва ли тя да се разглежда като един земеделски субект с един собственик? От друга страна, държавата казва, че кооперирането е приоритет. Но ако има коопериране, няма да получиш субсидии. Ако държавата иска да развива други форми на стопанисване, то нека да има адекватно подпомагане. В крайна сметка, ако се мъчиш да развиваш земеделие само заради субсидиите, е ясно, че няма да стане. В момента, за съжаление, това се прави. Трябва да има симбиоза от различни начини на производства, която на практика ще даде по-висока добавена стойност. Тези неща трябва да се обмислят предварително и реалните земеделски производители да получават реални суми. Това може да се постигне само, ако има адекватна политика на държавата с национална стратегия и с нейното приложение. Стратегията трябва да включва вида селско стопанство, което искаме да имаме, както и каква да е структурата на производствените единици, а финансирането и законодателството да бъдат свързани с нея. Дебат по въпроса до голяма степен липсва. Нормално е той да става с участието на браншовите организации, включително и на всички политически партии. Тогава финансирането може да се подобри и да започнат да се дават пари за реални неща.

– Какви са очакванията за реколтата тази година?

– В национален мащаб, според мен, зърнената реколта ще е значително по-слаба от тази през миналата година. Очаквам поне милион тона пшеница по-малко, защото есенниците най-силно пострадаха. Първо, имаше много сериозни засушавания, особено в Софийско, Плевенско, Североизточна България, които стигнаха чак до Русе. Засушаването бе локално, но за съжаление, доста есенници бяха разорани и бяха засети пролетници. Впоследствие дойдоха градушките. Районът между Плевен и Русе е сред най-пострадалите и частично Старозагорско. Такива поражения от градушка не бях виждал от много дълго време. Надявам се държавата да е адекватна и да актуализира ставките за пропаднали площи, както и политиката по отношение използване на градушкови системи. Изискванията на министерството са 100% пропаднали площи, за да се получи обезщетение, а ако те са 80%, пак нямаш икономическа изгода да завършиш годината, а дори при 50-60% поражения при зърнените култури, просто ги разораваш. Приходите, които ще имаш са много по-малко от разходите, които ще трябва да вложиш. Това за кооперациите, както и за огромна част от земеделските производители, е голям проблем.

В овощарството има локални градушкови системи, които в Италия са много разпространени. Нормално е да има адекватно държавно финансиране за внедряването им, защото това са превенции за климатичните промени. Това е сред най-обсъжданите теми в Европа, както и във все още нерешената нова обща селскостопанска политика. Не трябва някои сектори да се оставят без никакво подпомагане, защото и това е практика. Важно е не просто да се дават пари, а да се прави нещо в отделните сектори и то да е добро.

– Как агросекторът може да стане привлекателен за младите хора?

– Аз съм минал почти по цялата стълбичка на земеделието. Завършил съм селскостопански техникум, след това Аграрния университет в Пловдив, имам и магистратура по растителна защита, работя в земеделието. Проблемът със средните и висшите агрокадрите е много сериозен. Системата на бившите аграрни техникуми беше разбита. Нямаме механизатори, а машините, които трябва да се управляват, струват много пари и вадят хляба на хората. Дори да може да си подготвиш кадри на ниво стопанство, ти отнема много нерви и пари. Изисква се приемственост, а и не всеки млад човек иска да стои на село. За да си решат проблема, в кооперациите имат стажантски програми, включително и някои хора от кооперациите отиват да учат в Аграрния университет и се връщат на работа квалифицирани. Кооперациите и фермерите можем да влизаме в партньорство за създаване на обучителни центрове, включително със съдействието на фирмите, които произвеждат и продават техника. Но това трябва да бъде структурирано и държавата да си влезе във функцията на организатор.

– Как виждате бъдещето на земеделието в България?

– Мечтая за деня, в който ще започнем да създаваме структура на земеделието, в която да се отразят всички проблеми, да е направен преглед на цялото законодателство, ще се разгледат структурите на Министерството на земеделието, храните и горите и на Министерството на образованието и науката и тяхната симбиоза и цялостното им функциониране. Ние имахме перфектна дуална система по отношение на селското стопанство, която разбихме и сега се мъчим да правим същото нещо. За съжаление, и кадрите, които работиха в областта на селското стопанство, вече ги няма и общо нивото стана ниско. Селскостопанска академия няма адекватно финансиране, няма политика на държавата по отношение на високите научни постижения и как те да се вкарват като патенти, да се разработят до приложна наука, която да се внедри в селското стопанство. Трябва да запазим добрите неща, които сме имали и да ги направим пазарни, така че да сме адекватни на 21 век. Например, най-добрите български сортове пшеница са все още изключително актуални, но те  не са развивани от 15 години насам. Имаме невероятен потенциал по отношение на български култури, в нашите полета  са се родили огромна част от културните растения изобщо в света. Най-ценното на България са генофондът и дивите форми, които се ползват за създаване на нови сортове.

– Предстои шестото издание на Отличието „Принос в механизацията на земеделието”.

– Ние имаме собствени награди по отношение на постиженията на земеделските производители. Интересното е, че самите кооперации от региона предлагат отличниците си. Отворени сме към такъв тип инициативи, защото трябва да се говори за земеделие и за добри практики. Имаме с какво да участваме в Отличието и ще го подкрепим.

Доц. д-р инж. Милка Бобева