Нужна е нова политика за земеделието

Интервю с Явор Гечев, председател на УС на НСЗКБ

– Г-н Гечев, представете се на нашите читатели.

– Аз съм агроном по професия, завършил съм Аграрния университет, Пловдив. Имам бакалавърска и магистърска степен по растителна защита, а преди това съм учил в селскостопанска гимназия. От 28 юни 2016 г. съм председател на Управителния съвет на Националния съюз на земеделските кооперации в България.

–  Кога и с каква цел е създаден Съюзът и на кого е наследник?

– Националният съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ) в тази си форма съществува от 1 юни 1993 година, скоро отбелязахме 25-годишнината му. Това е една от първите организации след прехода в България.  Но в действителност НСЗКБ е правоприемник на кооперативното движение в страната. Кооперацията е феномен, който се е развил някъде след Първата световна война. Нямало е много ресурси и хората са започнали да се кооперират, за да се противопоставят на големия капитал и за устойчивост в селата. Първите земеделски кооперации в България се създават преди около 130 години.

Мога да кажа, въпреки че България е една от страните с най-много традиции в кооперирането, но през последните 20-25 години е изключително трудно да продължим да развиваме кооперативизма. Преходът в западните държави е много по-различен, там има много типове кооперации, 80% от тях имат коопериране. Не смятам, че пълното преписване на западни модели е полезно за страната ни, защото всяка държава си има специфики и България с това е уникална. Тя има заварени и чисто стратегически условия, които са много по-различни от всички останали. За съжаление ние не ги използваме.

НСЗКБ е стартирал (1993 г.) с около 2000 кооперации, които са просъществували 1-2 години. Понастоящем Съюзът обединява интересите на собствените си членове, които са над 50 000, в над 400 кооперации от почти цяла България. Организацията е национално призната по силата на решение на Министерския съвет и Закона за земеделските кооперации. Структурата ни е такава, че Националният съюз е собственост на регионалните организации, хората не просто членуват, а са собственици на НСЗКБ.

Ние сме единствената кооперативна организация в България. Развиваме кооперативни тези, стратегии и законодателство. Кооперациите в рамките на Съюза са продължители на организацията, структурата и остатъците от трудово кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и аграрно-промишлените комплекси (АПК). Те са създадени на практика с компенсаторните записи, които хората получават след промените на 10 ноември 1989 г. Земеделската кооперация е единственото нещо, което е запазено като колективна собственост. Те не са форма на миналото, а на бъдещето. В България бумът на кооперативното движение е  по времето на Александър Стамболийски. Това е далеч преди времето на създаване на ТКЗС-тата. Кооперации има и ще има в целия свят. Това е единствената форма, с която хората се противопоставят на големия капитал, като събират малкия си капитал на едно място.

Националният съюз на земеделските кооперации в България е обединение, което управлява 15% от обработваемите площи в страната. Стараем се да бъдем организация, различна от всички останали, защото се борим да изградим цялостни стратегии и политики. Кооперациите обработват около 5 мил. дка земя на членовете си и наемна. Отглеждаме, за съжаление, основно зърнени култури, но се опитваме да разнообразяваме производството. В Южна България имаме засилено участие с лозарство, овощни насаждения, животновъдство и спектърът на българското земеделие е изцяло обхванат. Стараем се да насочваме членовете си към по-иновативни неща. Тази година заложихме на доста голям експеримент по отношение на засаждането на киноа и чиа, за да видим как ще се развият в България и засега нещата вървят добре.

Един от недостатъците, според мен, на съществуващия закон на земеделските кооперации, така както е структуриран, е че обединява интересите на хора, които имат само капитал. Това не е идеята на съществуване на земеделските кооперации и е един от пороците на бранша в България. Ако нямаш устойчивост на модела в разпределението на земята, няма как да инвестираш в напоителни инсталации и в трайни насаждения, защото нямаш правно основание и гаранция, че след 20-30 години ще я обработваш. Това е порок не само на кооперативния закон, но и на законодателството в България. В съвременния свят има пряка корелация по отношение на воденето на политика и развитието на земеделието.

-Трябва ли да имаме наше или европейско земеделие?

– Не мисля, че Европа е по-запозната от нас със земеделието. В сектор „зърнопроизводство” ние сме най-развити в Европа – и като технология, като добив от декар площ, структура и обработки. Имаме постижения в овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството и т. н. Създали сме традиции, научни постижения, сортова специфика, генофонд и всичко останало, но за съжаление ролята на държавата, според мен, би трябвало да е доста по-различна от тази в момента, за да се използват.

Европа така или иначе прави пазарни намеси чрез европейските фондове и чрез националното доплащане. Там, където има такива, няма пазарна икономика. Европейската политика съвсем не работи за България. От тази гледна точка, трябва да сме много по-стратегически умни, за да ползваме тези и националните инструменти и законодателство за направата на определен модел земеделие. В момента в България пазарът е насочен към зърнените култури, макар че проблемите там според мен тепърва предстоят. Щом добивите нарастват, цената пада и няма тази печалба като по-рано. Субсидиите смъкват цената. Печалбата на един фермер трябва да идва от продажбата на продукция. Страната ни никога няма да може да плаща от държания си бюджет толкова, колкото западните държави. Зърнопроизводството не е това, което беше преди 8-10 години.

Земеделието е динамичен процес. За съжаление, изкупната цена на зърното е много ниска, а цените на горивата и на торовете растат. Горивата са 30% от себестойността на производството. Направихме голяма услуга на руснаците, налагайки им европейско ембарго за стоки и брутният национален продукт от земеделие там се покачва с около 20-25% и те вместо да стават импортна държава започнаха да се превръщат в  сериозна експортна страна, както и Украйна, и Молдова. Ние сме в пряка конкуренция с тях. Аз мисля, че може да се прави по-прагматична политика. Надявам се в новия рамков период България да действа умно с отпуснатия ресурс от ЕС.

НСЗКБ поддържа определени връзки с различните институции в селското стопанство. Стараем се да сме в крак с науката. За съжаление, политиката на държавата по-скоро работи за внедряване на външни продукти. Трябва да има модел, който да подкрепя българските, за да могат те да съществуват, включително и като форма на подпомагане. Полученото зърно в кооперациите е почти 100% българско, най-големият производител сме на слънчоглед, добре се справяме с царевицата и напоследък с лавандулата. Но липсва политика за малките и средни устойчиви стопанства. Необходимо е „захранване” на стопанствата със стабилна форма със земя, което значи 200-300 декара интензивно земеделие, което да се крепи на напояването, сортовите специфики, стратегическите дадености на България, да има пазарна подкрепа по отношение на търговията.

За развитието на земеделието има много стратегии, може би това е и проблемът. Земеделието и животновъдството са икономически процеси, които са много свързани с държавната политика и с подпомагането. Ако земеделският производител има условията и печалбата да произвежда зеленчуци, ще се насочи към зеленчукопроизводство. В момента под 10% от зеленчуците, като изключим оранжерийното производство, са български, а имаме потенциала да храним населението на 3-4 Българии. Пазарната икономика изисква определен модел на земеделие, който да стимулира хората. Едни от ключовите моменти са комасацията на земя, събирането на големи количества готова продукция, контрактуването на зелено, т.е. факторът е кооперирането. Ние нямаме база, поземлена реформа, структура и стратегия.

– Как може да се стане ваш член? С какви предизвикателства се сблъсква Съюзът?

– Член на Съюза се става с капитал, но отдавна имаме идея и сме готови с първоначалния драфт на нов закон за земеделските кооперации. Сегашният закон обхваща просто кооперирането като такова, като се започне от земеделските, потребителските и банковите кооперации. Земеделието обаче е различен сектор и определено иска различна грижа. Затова смятаме, че трябва да има самостоятелен закон по отношение на кооперациите в областта на земеделието. Ще започнем дискусии по областните служби по отношение на гражданската инициатива за подготовка на новия закон за тях.

Климатът в България се промени много. Вече има нетрадиционни градушки в области, в които никога не ги е имало. Вали колкото и преди 30-40 години, но не равномерно, а порой – 4 или 5 пъти в годината, който отнася посевите. Новите предизвикателства са свързани с опазването от градушки, с напояването, с борба с промените  в климата, със селекцията и генетиката на различните сортове.

Но като че най-големият фактор, който спъва работата, е държавата. Два поредни месеца всекидневно се занимаваме с абсурдни законови изменения. Законът за горивата е добър, но след редица преговори. Огромна част от енергията ни е за законодателства, срещи и убеждаване, грешки по отношение на еврофондовете, наказания. Опитваме се да подпомагаме кооперациите експертно, когато имат проблеми, които са най-вече административни.

Постигането на семеен кооперативен модел, който да е устойчив във времето, се постига със захранване на земя и прагматична политика на държавата.  Нужно е и подмладяване на хората, които се занимават със земеделие. Това са много дълбоки и сложни процеси и в земеделието стават бавно. Поземлената реформа не е започвала.

На браншово ниво имаме изключително добра комуникация с другите колеги и работим много добре заедно, защото имаме еднакви интереси и проблеми. Екипът ни не просто се замисля за тези проблеми, а се опитва да дава и решения и да участва в изработването на стратегии. Важно е да има воля от страна  на държавата. Няколко са нещата, които тя може да ползва в управляване на процесите. Такива са законодателството и подпомагането, но за съжаление, съм песимист по отношение на стартирането на процеса.

– Открихме петото юбилейно издание на Отличието „Принос в механизацията на земеделието”. В третото му направление могат да участват земеделски производители с получени добри резултати и ползвана техника през годината.

– Без машини не може да има съвременно земеделие. Събитието Отличие „Принос в механизацията на земеделието“ е важно за сектора. Ще призовем нашите членове за участие в него. Така ще го подкрепим.

Доц. д-р инж. Милка Бобева