Skip to content
Село Побит камък се намира на 20 км от град Разград. На центъра се вижда побитият камък, от който произлиза наименованието на селото. То е създадено през 1800 г., с разрешение да се заселват само българи – балканджии от габровския балкан. Селото е известно с изключително интересна, богата история, будна интелигенция, животът тук винаги е течал с поглед към бъдещето.
Не прави изключение и музейното дело. То започва през 1937 година. Първият музеен кът е направен в училище с дарения. Българите започват да събират предмети с историко-етнографско значение. На 4 септември 1980 година, в чест на 1300 годишнината на българската държава и 180 години от заселването на Побит камък, етнографският комплекс отваря врати за посетители. Музеят е разположен на площ от 5 дка. Включва 2 стари, но много добре запазени къщи с техните летни кухни и една по-нова. Едната от старите къщи и по-новата с прилежащия към тях двор е на Марин Бобев Петров и на сина му Иван Маринов Бобев.
В стаите на музея са изложени облекла, покъщнина, съдове, тъкачни станове и др., всичко от края на 19 и началото на 20 век. От долната страна на етнографския комплекс са входните покрити порти, хамбари, изби, помещения за животни, обори.
Двата обширни двора са свързани, редуват се овощни дървета, лози и завършват с хармани, които имат вход откъм друга махала. В горната част на дворовете са построени помещения при груповото посрещане на посетители, например по-рано по линия на Балкантурист. Тук въздухът е свеж, а обстановката много предразполагаща и хубава. Целият комплекс – сградите, дворовете са интересни, добре поддържани и очакват своите посетители – родолюбиви българи.
На 1 август 2017 г. в Етнографския музей имаше хубаво събитие. Представители на читалището – секретарят Валентина Василева, членът на Управителния съвет Милка Василева и уредникът на музея Станислава Михайлова посрещнаха наследниците на Марин Бобев: внучка Милка Пашева, правнук Боян Пашев и праправнук Иван Пашев. Пред портите на музея бяха се събрали роднини, приятели и хора от селото. В традиционна балканджийска носия Снежка Иванова посрещна гостите с питка и шарена сол. Показани бяха експозициите на музея, разгледаха се документите и снимките за историята на селото (сред тях бяха и от рода Бобеви.). Внучката Милка Пашева и братовчедката й Кина Петрова разказаха хубави детски спомени, свързани с къщата, с двора и най-вече с дядо Марин и баба Дона Бобеви. Представителите на читалището и музея разказаха историята на селото, припомниха самоотвержеността и гордостта на жителите (сега са само 171 човека), че с дарения и труд са успели да създадат и да поддържат този уникален музей – интелектуален център за патриотичното възпитание на населението и на подрастващото поколение.
На тази среща музеят доказа жизнеността на мисията си – има защо да се гордееш, че си българин. Праправнукът Иван, израснал далеч от България, гледаше с нескрит интерес обичаите, участваше сърдечно в посрещането и разглеждаше с благоволение и гордост дома и се запозна с живота на своя прапрадядо Марин Бобев..
До нови срещи!
ЗТ