Напояване в земеделието

С напояването се цели поддържане на оптимална влажност на почвата и осигуряване на по-благоприятни условия за развитие на растенията през вегетационния период. При недостиг на влага в кореновия слой, растенията не получават достатъчно количество минерални и хранителни вещества. Това води до отслабване в тяхното развитие, а в някои случаи и до загиване. Преовлажняването е също толкова опасно, колкото и недостигът на влага. Счита се, че оптималната влажност на почвата е около 60-70% от нейната полска влагоемност. Нормата за поливане и нейната повтаряемост (кратност) зависят от особеностите и изискванията на културите, физико-механичните свойства на почвата, фазата на развитие на растенията и др.

В зависимост от метода на подаване на вода към кореновата система на растенията, напояването бива подпочвено и повърхностно.

Подпочвеното напояване се характеризира с по-точно дозиране и по-икономично ползване на водата, като се изключва възможността за образуване на почвена кора. Основава се на способността на водата да се изкачва поп почвените капиляри.

Едновременно с напояването могат да се внасят по-икономично и контролирано различни разтворими минерални торове и пестициди. За внасяне на вода и разтвори се използват специални технически средства, като: инжектори, хидросонди, подземно капково и др. Този метод за напояване е сравнително скъп и зависи от вида на почвата.

Повърхностното напояване има широко приложение в земеделието. В зависимост от начина на подаване на вода, то може да се извърши гравитационно, капково, мъгловидно или чрез дъждуване.

Гравитационното напояване е подходящо за напояване на различни земеделски култури (зеленчукови, овощни), лозя и др. Подходящ е при равнинни и слабо наклонени терени. За целта водата се пуска да тече по предварително направени поливни бразди или при слабо наклонени терени се залива цялата повърхност. Ако теренът е по-силно наклонен, е необходимо да се извърши предварително подравняване (планировка на площта). Този метод за напояване е по-опростен и изисква по-малки инвестиции. Основните недостатъци на гравитационното напояване са, че е необходимо много голямо количество вода, тъй като тя се изпарява по-бързо, горният плодороден хумусен слой се изнася и се образува почвена кора.

Дъждуването за напояване (поливане) се прилага по-широко в земеделието. При дъждуване водата се разпръсква във вид на капки над повърхността. При този начин на напояване се имитира естественият валеж с ниска интензивност на дъжда. Дъждуването създава по-оптимални условия за водозапасяване, развитие и растеж на растенията, намалява се изпарението на вода и в горещо време се понижава температурата на въздуха в приземния слой. Основните предимства на дъждуването в сравнение с гравитационното напояване са: по-точно регулиране нормата на поливане и по-икономично ползване на водата; възможност за напояване и на по-силно наклонени терени; пълно механизиране на процеса и възможност за внедряване на автоматизирано управление; облекчаване труда на работниците; възможност за подхранване на растенията чрез внасяне на разтво-рими минерални торове в почвата и др.

Капково напояване е подходящо за отглеждане на зеленчукови култури, овощни и лозови насаждения, напояване на отделни дървета и храсти в паркове и градини и др. При капковото напояване водата се пренася до всяко растение посредством система от тръби, капкови маркучи и капкоотделители (дюзи). Капкоотделителите се разполагат около кореновата система на всяко едно растение, като подават водата много прецизно и икономично във вид на отделни капки. За осигуряване на такъв вид напояване е необходимо да се изгради широка мрежа от тръбопроводи и гъвкави шлангове, разположени на повърхността на терена. Капковото напояване притежава следните предимства: по-икономично използване на вода; възможност за внасяне на разтворими минерални торове; поддържане на по-благоприятна влажност и структура на почвата; пълна механизация на процеса и автоматизация на управлението; ограничаване влажността на конкурентната и плевелната растителност и др.

Мъгловидното напояване се прилага във вегетационните къщи и оранжерии за микродъждуване (оросяване) на растенията. Той е подобен на дъждуването, като основната разлика е, че водата се диспергира с микроразпръсквачи (мъглообразуватели) на много по-дребни капчици. Тези капчици образуват мъгла, която обвива стъблата и листата на растенията и овлажнява почвата. За целта водата се подава под високо налягане към дюзите на разпръсквачите. Микроразпръсквачите се разполагат върху напорни и подвижни полиетиленови тръби, над или встрани на растенията. Поддържането на оптимална почвена и въздушна влажност в съвременните оранжерии се осъществява с автоматизирани системи за управление. По такъв начин се създават по-оптимални условия за развитие на растенията при най-икономично ползване на вода.

(Следва)

доц. д-р инж. Кирил Стефанов,

Лесотехнически университет