Skip to content
От 1903 г. за българското млекарство започва нов етап – в България се основава първата млекарска кооперация. През тази година се отпечатва първият труд – „Технология на млечните продукти“ и се полага началото на контрол върху млякото, макар и само в София. По това време светът е заинтригуван от съобщението, което прави именитият биолог Иля Мечников за качествата на българското кисело мляко.
Съвкупността от събития, съчетана с увеличаване на интелигенцията и специалистите в страната, създава предпоставки за развитие на сектора млекопреработване. Въвеждането на все по-нова техника допринася за подобряване на технологиите и хигиената на преработка на млякото. Наред с това нараства млекодобивът и това увеличава производството на млечни продукти. В научен труд проф. Рада Балевска, проф. Иван Такев и проф. Петър Минев съобщават, че до Балканската война в България са произвеждани 22-25 млн. кг бяло саламурено сирене и 5-6 млн. кг кашкавал. По-голяма част от сиренето е произвеждано в домакинствата, а кашкавалът се прави в мандри, половината от него се изнася в чужбина.
През периода 1903-1944 г. настъпва застой в развитието на млекарството – заради войните животните и млякото намаляват, а техниката се износва. През този период млекопроизводителите са експлоатирани от частните търговци под различна форма. Консуматорите са ощетявани чрез по-високи цени на млечните продукти, много дребни стопани фалират. Някои от тях търсят спасение чрез обединяване в сдружения. Така възникват и първите кооперации у нас. Животновъдните млекарски дружества първо възникват в Швейцария през 1860 г., като до 1888 г. са образувани 500 сдружения. У нас за модел служат основаните дружества в Дания.
Нова форма на сдружаване е образуването през 1914 г. на Говедовъдно дружество с. Дерманци, Плевенски окръг. На 11.03.1928 г. към дружеството е образуван млекарски отдел и открита кооперативна млекарница. Инициатори са младите агрономи специалисти, завършили в чужбина Никола Платиканов, Георги Хлебаров, С. Луканов и Митко Стоев, станали професори в Селскостопанска академия. При формиране на млекарския отдел към кооперацията в с. Дерманци присъстват основатели, както и стопани от съседните села. Те създават впоследствие говедовъдни дружества в селата Бежаново, Ъглен, Търнак, Петърница, Беглиж и Махалата.
По примера на с. Дерманци през 1928 г. изникват млекарски кооперации в селата Бреница, Долни Луковит, Петърница, Новачене и други. Те получават заем от държавата и построяват образцови мандри, но дейност им е преуставонена скоро след това.
По материали на в. „Мляко+”