Младите хора в земеделието

Казвам се Илия Проданов и от година и 8 месеца съм председател на Сдружение „Съюз на зърнопроизводителите – „Маркели”, Карнобат. Може би баща ми, който е основател на фирмата ни, е причината да съм привлечен към земеделието. Това е единственото нещо, с което съм се занимавал. Ежедневието ми е било такова и не съм си представял да работя нещо друго. В нашия регион това е доста наложена практика и много от децата на колегите вече са се заели с бизнеса, което може само да ме радва. Все пак ние оставаме в бранша и го доразвиваме. Сега съм председател на регионален съюз на Националната асоциация на зърнопроизводителите и мога да благодаря на колегите си, че са ми дали шанс, защото това невинаги се случва. Мисля, че всички месни структури трябва да взимат пример от нашата за това, че са дали път на един млад човек като мен да се развива и да се учи, защото аз все още се уча в управление на асоциацията, както и да бъда полезен на колегите на национално ниво.

Сдружението ни е създадено преди 7 години. То обхваща общините Карнобат, Камено, Бургас, Сунгурларе, Айтос, дори имаме членове от Ямбол. Съставено е основно от неголеми фирми, за нашия район с нормален размер, от порядъка на 1000 до 15 000 декара. Членовете ни са около 80. Откакто аз съм председател наблюдавам добро текучество на фирми и сме се увеличили с около 10-12 члена. Имаме доста активности – всеки месец се провежда управителен съвет, освен на национално, така и на местно ниво, организираме семинари и откриване на жътвени кампании, срещи с пчелари, както и с местни дирекции, областни и общински служби. Където има проблем, дори да е отделно землище, се опитваме да помогнем като целият управителен съвет се занимава с него. Идеята е цялата тази структура да бъде полезна и да решава проблеми на стопаните, било то и с комуникация с областна дирекция, с общинските служби. В нашия регион няма дългосрочни проблеми, те са ежедневни и се решават на момента, когато се появят. Основните са свързани със закони, които постоянно излизат. Те са написани от хора, които нямат пряк досег със земеделието. Борим се, пишем становища, успяваме да аргументираме мненията си и мисля, че диалогът и с правителството е добър. Проблемите пред нас са на национално ниво и ги решаваме като национална асоциация. Естествено, най-голямото предизвикателство в момента е новата Обща селскостопанска политика. В нея има много неизвестни неща и всички земеделци чакат да видят какви ще бъдат екологичните мерки и директните плащания.

Относно състоянието на земеделието, мога да кажа, че от климатична гледна точка миналогодишният сценарий се повтаря с пълна сила тази есен. Дано това не стане тенденция. Есенното засушаване е наистина голям проблем в България. В Южна България залагаме много на есенните култури. По тази причина наблягаме не само на зърнените, но и на рапица. Когато има такова продължително засушаване, нито рапицата се развива добре, нито зърнено-житните култури. Остават пролетниците, при които успехът не е гарантиран. В Северна България има перспектива в царевицата, но и там проблемът със засушаването при пшеницата е голям.

Като цяло няма промяна в културите, които отглеждаме – остават си традиционните за района. Ечемикът леко е загърбен, а сме традиционно ечемичен регион. От няколко години пазарът му е труден и декарите с него са намалели, за сметка на това рапицата при нас се увеличава драстично, както вече споменах,за разлика от Северна България, където площите с тази култура намаляват заради сушата. Може би нахутът се опита да се наложи при нас, но бяхме и малко принудени да го сеем заради енергийно насочените площи. Получи се обаче голям проблем с реализацията му, защото площите се увеличиха много, а пазарът му е ограничен. Може би тази година почти никой няма да го сее. Всички отново минаха на угари. Не бих казал, че при нас има нови култури, които са се наложили.

Що се отнася до поливането, в нашия район то е нулево. Изключително голяма площ е била поливана в нашия регион, но през последните години всичко е западнало и нищо не се поддържа, затова и нито една система не функционира. Може би малка част от поливните системи, и то с усилията на земеделските стопани, са се запазили около Пловдив. Площите, които се поливат обаче са много ограничени. В момента има перспектива да се отвори мярката за напояване, но доколкото успяхме да разберем, критериите са направени така, че отново няма да можем да се включим като земеделски стопани. Ще участват напоителни системи и водни сдружения. Като асоциация ще се опитаме да се преборим така, че поне някаква част от нашите стопани да участват, защото сме заинтересовани тези системи да функционират.

Това, което може да се промени в България, и то се случва, е, че колегите все повече се ориентират към минимални обработки на почвата и се набляга на земеделие, което да щади околната среда. Мога да кажа, че българските фермери са едни от най-екологично насочените в Европа. Дори онзи ден попаднах на статистика за използване на минерални торове в почвата и България е на едно от челните места като държава, която използва най-малко торове. Нашите почви са чисти, няма нитратно отравяне както в цяла Европа. Българските фермери рециклират до 98% от отпадъците от препарати за растителна защита. Всички опаковки се връщат във фирма, която се е наела с това начинание. Стопаните наистина се ориентират към екологично земеделие. Новите технологии, които запазват влагата в почвата, тепърва започват да се налагат у нас. Ще видим дали това земеделие ще се окаже устойчиво и финансово стабилни ли ще бъдат стопанствата, които ще го прилагат.

За добивите мога да кажа, че тези от пшеница тази година бяха по-ниски от предната. Като реализация също цената е по-ниска. Дори за първа година се случва през септември да е най-ниската. В момента има леко раздвижване на цената от порядъка на 310-320 лева за тон. Добивите от рапицата също са значително по-ниски от миналата година. Средният добив тази година в региона е между 250 и 300 килограма. Засушаването се отрази и на нея, но не само. Пролетта не беше благоприятна, в нашия регион имаше късни слани, които повлияха на цъфтежа. Ечемикът беше със стабилни добиви. Като цяло той се развива добре, но за сметка на това цените бяха ниски. Рентабилността не е по-голяма от пшеницата. При слънчогледа добивите не бяха удовлетворяващи. Доста от колегите се отказват да го сеят, защото не виждат смисъл. При 200 килограма добив, 50 стотинки цена на реализация и 100 лева от декар при средна рента от 40-45 лева в региона, нищо не остава за стопанина.

Друго предизвикателство са кадрите в земеделието, които всички знаят, че са кът. По-възрастните вече ги няма, младите трудно можем да ги накараме да се върнат на село. Основното нещо, което според мен би ги привлякло е доброто заплащане в сектора. Заплатите се вдигат с двойни и тройни темпове спрямо страната. Дори в Северна България чувам, че са много над средните за България. Проблемът е с квалифицираността им, защото реално няма училища, които да ги обучават или те нямат необходимата техника. Реално идват при нас първо като на училище, а ако на един човек му дадеш образование и опит в началото, той много лесно бяга. Другият голям проблем е с текучеството към чужбина. В нашето стопанство аз и брат ми сме хората, които основно караме машините. Намерихме и двама души, които имат желание да работят. Доволни сме от екипа си, но това не навсякъде е така. Виждам, че много хора се опитват да създадат еднолични стопанства – овощни градини, зеленчукопроизводство, доста им е трудно, но все пак се увеличават особено около големите градове. Надявам се новата ОСП да даде реален шанс на младите хора да създават ефективни стопанства.

Илия Проданов, председател на Сдружение „Съюз на зърнопроизводителите – „Маркели”, Карнобат