Skip to content
„В България секторът с най-висок относителен дял на биологично направление е пчеларството, с дял от 35,8% от пчелните семейства на регистрираните земеделски стопани.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на конференция, посветена на „Проблеми на пчеларството в ЕС – дългосрочни решения“ в ЕК, Брюксел, организирана от евродепутата Андрей Слабаков.
Министър Танева съобщи, че Националната пчеларска програма (НПП) ще е с по-висок бюджет в размер на 6,4 млн. лева годишно. ,,Има няколко нови момента в 3-годишния период на новата пчеларска програма, които са по-добри за стопаните. Възможностите за организиране на пазари и изложения за представяне на българския мед са разписани в мярка А „Техническа помощ“. Целта е да се скъси веригата на доставки и потребителите да могат да закупуват мед и пчелни продукти директно от производителя, което ще гарантира по-висока добавена стойност. Изложенията ще се организират от пчеларските сдружения, което ще засили тяхната роля и място. Друга новост по мярка „В“ от Програмата е поемането на разходите за преместване на пчелните кошери. Това ще доведе до ефективно използване на пчелната паша и запазване на разнообразието от растителни видове. Финансиране за лабораторни изследвания, по отношение на хранителната стойност и чистотата на меда, ще се извършва по мярка „Г“ от Програмата“, обясни министър Танева. В момента тече процедура по акредитация на оборудвана лаборатория за доказване на отравяния на пчелните семейства при растителнозащитни мероприятия. През следващата година по Програмата за развитие на селските райони ще бъде отворен прием за залесяване с медоносни култури.
Десислава Танева заяви, че е важна устойчивата среда, която се създава за развитието на сектора и ролята на препаратите за растителна защита за здравето на пчелите. През следващата година Българската агенция по безопасност на храните, трябва да е довършила работата си по създаване на електронна система, която да функционира ефективно и да уведомява за пръсканията. Министърът на земеделието подчерта, че е изключително важно да се мотивира използването на препарати за растителна защита, които щадят околната среда и са безопасни за пчелите. „Процедурите са трудни и трябва да търсим начин, по който да облекчим достъпа на такива препарати и активни вещества до българския пазар“, каза още Танева. В ЕС има 17 разрешени за употреба препарати, а в България са 3. „Употребата на всички трябва да се разрешава автоматично за всяка страна-членка на ЕС, независимо от интереса на производителя. Такава промяна в Регламента би се отразила положително за сектор „Пчеларство“ и ние ще я инициираме“, допълни министър Танева.
По отношение на дебата за новата Обща селскостопанска политика, министърът заяви, че той е с висока зелена амбициозна цел. „В инструментариума за нейното постигане, пчеларството трябва да намери своето място. През настоящия програмен период получихме нотификация за разработването на мярка за пашуване на пчелите, която не можем да реализираме,защото сме на финала на прилагане на Програмата. Можем да мислим за прилагането ѝ в обхвата на Националния стратегически план“, допълни министър Танева.
Тя посочи, че българският мед е основно експортно ориентиран. Регистрираните пчелари за 2017 година са 7672, а пчелните семейства са 749 хил. Към 2019 производителите са 6870, регистрираните пчелни семейства – 738 хил. Намалението е минимално -3,3% спрямо предходния период. Положителната тенденция в тези цифри е нарастването на делът на биологичното производство. Спрямо деветмесечната извадка от тази година ние отново ще сме на същите нива на износ като през 2018, когато са реализирани около 10 719 тона. Друга тенденция, която се наблюдава е, че в сектора има окрупняване на стопанствата и намаление на тези под 150 пчелни семейства.
На конференцията присъства и кандидатът за европейски комисар по земеделието и развитието на селските райони Януш Войчеховски.