Минералното торене в развитието и добива на главесто зеле

Зелето има високи изисквания към всички хранителни елементи, но най-вече към азота, тъй като то натрупва значително количество биомаса за сравнително кратък вегетационен период. Целта на изследването ни беше да се установи ефектът от различни норми на минерално торене върху растежа и добива на главесто зеле, късно полско производство. Опитът се изведе с главесто зеле, сорт „Сръбски мелез”-4 върху алувиално-ливадна почва  в с. Цалапица, Пловдивско. Изпитани са три норми на торене с нарастващи нива на азот и фонови стойности на фосфор и калий – вариант Т₁ (N₈P₁₅K₁₀), Т₂ (N₁₆P₁₅K₁₀) и Т₃ (N₂₄P₁₅K₁₀). Ефектът от торенето е оценен спрямо контролен вариант  (N₀P₀K₀) – без внасяне на торове. Азотът е внесен под формата на амониева селитра (в норма 8, 16 и 24 кг/дка чисто вещество), двукратно – половината преди залагане на опита и другата половина като подхранване. Фосфорът и калият са внесени еднократно преди залагане на опита под формата на суперфосфат (15 кг/дка чисто вещество) и калиев хлорид (10 кг/дка чисто вещество).

Във фаза „свиване на зелка” торените растения са формирали с 3,16 пъти по-голяма листна маса, 2,12 пъти по-голяма листна розета, 1,83 пъти по-високи растения, с 1,43 пъти по-голям диаметър на вътрешния кочан, с 24,8% повече листа в сравнение с контролните – без торене. Най-високи маси на зелето (1682,5 g) и на целите растения (2562,5 g) са измерени във варианта, торен с максимална азотна норма от 24 кгN/дка.

Във фаза „стопанска зрялост” листната маса на растенията, торени с N₂₄P₁₅K₁₀ е с 13,7% по-голяма от средната за торените растения. Размерите на листните розети са нараснали средно с 26,9%, а диаметърът на вътрешния кочан – със 73,5% в сравнение с предходното отчитане. Най-голяма обща маса имат растенията, торени с 16 кгN/дка, или с 15,9% по-голяма от средната (3467 g/растение) за торените растения. Липсват обаче доказани разлики в надземните маси на растенията от вариантите, торени с N₁₆ и N₂₄. Във фаза „стопанска зрялост” най-високи добиви от 3020,0 g зелка има при торене с N₁₆P₁₅K₁₀. Превишението в теглото на зелката при торене с N₁₆ е с 15,9%, а при торените с N₂₄ – с 6,3% спрямо средното за торените варианти.

В по-ранната фаза от своето развитие зелевите растения реагират по-силно на приложеното азотно торене. Добивите, получени в опита варират между 4698 (торене с N₈P₁₅K₁₀) и 7278,2 (торене с N₁₆P₁₅K₁₀) кг/дка. Увеличението на добивите от зеле спрямо контролата в резултат на приложеното торене е между 3,6 и 5,6 пъти. Участието на стопански ценната част от добива – зелките в биологичния добив, се повишава от 74,5 до 76,6%, като високият процент е при варианта с 16 кгN/дка.

гл. ас. д-р Люба Ненова, проф. д-р Иванка Митова

ИПАЗР „Н. Пушкаров“- София