Минало несвършено: Осми декември не е ден на Дионисий

Предлагаме ви доза размисли и прозрения от миналото, сякаш писани днес.

„Нека не забравяме, че като учим другите, същевременно учим и себе си. Всеки от нас какво да даде на своя народ, из чиито недра е излязъл, и има какво да научи и взема. Ето такъв е истинският студент. Ето това е истинският ученик и продължител на Климентовото дело при днешните условия на работа и живот, и негов е днешният празник.” Н. Д. Попов, в-к „Литературен живот“, 8 декември 1942 г.

„Годишният празник на Университета не трябва да бъде суетна проява. Неговата съществена цел не е да се изживее един ден на по-силни вулгарни удоволствия. Той трябва да води към размисъл, към критичен вдълбочен поглед върху това, що сме били, докъде сме стигнали във възхода си към духовни постижения и какво ни предстои в тая насока.“ Проф. Михаил Герасков, 1942 г.

„Днес българският народ чества паметта и делото на Св. Климент. Българската наука празнува своя основоположник и покровител. И този празник трябва да бъде съдържателен, осмислен и народен. За него не е достатъчно официалното, церемониално утро на професорите, нито това що правят студентите. Той трябва да се осмисли, като проследим и преценим миналото и се поучим от примерите му, огледаме и отчетем настоящето и съобразно него, мислим и действаме за бъдещето. Той не трябва да бъде ограничаван само в Университета, защото той е и трябва да бъде всенароден празник.“ Цв. Виденов, 1942 г.

По материали на Импресио