Skip to content
Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” (ИПАЗР) към Селскостопанска академия (ССА) е национален център за научна, приложна и обслужваща дейност в областта на почвознанието, хидромелиорациите, механизацията на земеделието и защитата на растенията. През последните години в научно-изследователската дейност на Института се наблюдава трайна тенденция към увеличаване на участието в проекти с външно финансиране, включително и международни.
По-долу представяме някои основни за научните направления в Института международни проекти.
Проектът FIRElinks (CA 18135), направление „Почвознание“, ще развие мрежа от учени и специалисти, участващи в изследванията свързани с горските пожари, а именно произхода и динамиката на пожарите, управление на риска от пожари, ефекти върху растителността, фауната, почвите и водите, както и социално-икономическите, историческите, географските, политическите подходи за управление на териториите. Проектът има за цел да свърже общности от международни научни групи от различни географски области по отношение на опит и подходи за изследване на пожарите на земята. Основната цел на FIRElinks е да засили синергизма между европейските изследователски колективи и заинтересованите страни с цел да се синтезират съществуващите знания и опит и да се извършат научни изследвания, които използват интегриран подход за създаване на устойчиви на пожар територии, като се вземат предвид биологичните, биохимичните и физичните, но също така и социално-икономическите, историческите, географските и политическите ограничения. Очаква се в бъдеще проектът да разшири знанията относно географското разпространение на горските пожари и тяхното въздействие върху екосистемите в рамките на глобалните климатични промени. България чрез ИПАЗР „Н. Пушкаров“ участва в Работен Пакет 3 с ръководител проф. дн. Ирена Атанасова, член на УС на акцията, който е свързан с въздействието на пожарите върху промените във физичните, химичните и биологичните характеристики на почвите. Ще бъде изследвано въздействието върху биогеохимичните цикли и по-специално ролята на почвеното органично вещество за смекчаване ефекта на парниковите газове. В Европа и извън нея, работят утвърдени групи по процесите на почвената хидрофобност, възникваща при изгаряне на органичното вещество и относно промените в свойствата на почвата и въглеродния резервоар. Иновацията на COST акцията ще се състои в откриване на връзката на почвените процеси с динамиката на горските пожари (РП1) и взаимодействията пожар – почва – растения (РП2).
През 2017 г. стартира COST Акция СА 16107, направление „Защита на растенията“ на тема „EuroXanth: наука за интегрирана борба с патогени от семейство Xanthomonadaceae в Европа” („EuroXanth: Integrating science on Xanthomonadaceae for integrated plant disease management in Europe“). Бактериите от семейство Xanthomonadaceae, включително видове Xanthomonas и Xylella fastidiosa са едни от най-опустошителните растителни патогени, непрекъснато предизвикващи селскостопанските производители. Много от патогените са карантинни организми в ЕС и тяхното проучване е от изключително значение. Засегнатите патогени заразяват всички видове културни растения като зърнени и фуражни култури, зеленчуци и овощни видове. COST Акция 16107 изгражда интердисциплинарна мрежа за разработване на стратегии за устойчива защита на растенията от известните и нововъзникващи болести, дължащи се на инфекция от бактерии от сем. Xanthomonadaceae, и намаляване на загубите в добива на страните от COST всяка година. По-конкретно, тази инициатива ще засегне няколко ключови аспекта на взаимодействията патоген-вектор-гостоприемник от клетъчно до популационно ниво. По-добрият поглед върху структурите на популацията и механизмите, лежащи в основата на устойчивостта на болести към патогена, ще позволи разработването на трайно устойчиви растителни сортове и използване на схеми за биоконтрол, съобразени с популацията и патогена. Акцията ще генерира платформа, която събира експерти от различни дисциплини, като молекулярна диагностика, молекулярни взаимодействия патоген-гостоприемник, селекция и приложна микробиология. Обединяването на техните усилия ще помогне за разработването и прилагането на ефективни схеми за растителна защита, чрез устойчиви културни култури или чрез други механизми за контрол. Тази цел ще бъде постигната чрез мобилизиране и обучение на учени от големи европейски институции, регулаторни органи и търговски компании, работещи по различните аспекти на този комплекс от проблеми. От ИПАЗР „Н. Пушкаров“ в акцията участва доц. д-р Мария Стоянова като член на Управителния Съвет (MC) и участник в групи WG1 и WG4.
Проектът „Подобряване на качеството на повърхностите, получени чрез адитивни технологии посредством реакционна електроискрова обработка” – двустранно сътрудничество с Русия – ФНИ, МОН, направление „Механизация и хидромелиоративни системи“ се ръководи от доц. д-р Тодор Пеняшки. Партньор от Руската страна е Националния университет за наука и технологии MISIS – Москва. Адитивната (добавъчна) технология за производство на метални изделия – АТМ (3D печат на метали) – е процес на създаване на изделия чрез последователно наслагване на тънки слоеве на база цифрови технологии със специализирани 3D принтери за метал. За разлика от традиционните производствени технологии, основани на премахване на излишния материал, адитивните технологии се реализират чрез добавяне на материал. 3D принтирането на метални детайли заменя CNC механичната обработка или леярския процес и дава възможност за директно производство на всякакви и в почти всякаква възможна форма детайли и възли с висока повторяемост и висока точност, дори и най-сложни сглобени възли, които не могат да бъдат създадени по традиционните начини. Основен недостатък на 3Д принтирането на метали е високата повърхностна грапавост и наличието на повърхностни неравности, пори, издатини, пукнатини и др. В този контекст целта на проекта е да се подобри качеството на повърхностите получени чрез АТМ чрез реакционна електроискрова повърхностна модификация. По проекта върху повърхността на получени след 3Д печат изделия от различни материали са създадени и продължава създаването и изследването на покрития от нискотопими сплави с контролирани ниска грапавост и дебелина от 5 до 20 микрона с аморфен и наноструктуриран строеж, с висока твърдост и износоустойчивост. Чрез създадените покрития се постига двоен ефект: намаляване на грапавостта и повърхностните дефекти на създадените чрез АТМ изделия и двукратно повишаване на износоустойчивостта и експлоатационния ресурс на повърхностно модифицираните изделия. По този проект се очаква реакционната електроискрова повърхностна модификация да замени допълнителните обработки на повърхността след 3Д печат (пясъкоструйна обработка, повърхностна пластична деформация, шлифоване, полиране, запълване на порите и др.), за които е необходимо време и ресурси, материали и енергия и да се постигне значителен икономически ефект базиран на икономии на материали, труд и енергия, на повишения ресурс на модифицираните изделия, и на намалените престои на селскостопанската техника за ремонт.
