Любовта към земеделието е за цял живот


Ангел Иванов, агроном и земеделски производител, с. Цар Самуил, Силистренско, пред в. „Земеделска техника”

Роден съм през 1946 година. Завършил съм агрономически факултет, специалност „Агрономство” през 1975 година във Висшия селскостопански институт (днес Аграрен университет). Пловдив. Тогава имаше само лозаро-градинарски и агрономически факултет. Работил съм в трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Бил съм ръководител „Производствена единица” и председател на ТКЗС. Занимавал съм се основно със зърнопроизводство и по-малко със зеленчуци и трайни насаждения, основно с механизирани отряди.

След промяната се насочих към земеделие. Обработвах около 3 000 декара. С годините значително намалих площите и в момента обработвам около 700 декара, но не ми трябват повече. Нещата се усложниха – сега, за да наемеш механизатор са ти нужни минимум 1000 лева и осигуровки на месец. Той трябва да идва няколко дни през април, май и после по време на жътвата. Затова съм принуден да си върша всичко сам – от обработка на почвата до жътва. Имам целия инвентар, който ми трябва – 5 трактора от 30 до 105 конски сили. С всяка машина извършвам различна операция. Имам и торачки, пръскачки, култиватори и комбайн, но не са нови. Не съм използвал субсидии за тях, а съм ги купувал със собствени средства. Съпругата ми, дъщеря ми и зет ми също ми помагат, когато имат възможност.

Тази година е трудно да имаш големи добиви. Очаквам около 500 кг/дка пшеница, за пролетниците нямам големи очаквания, защото не се развиваха нормално. Колегите с нова и скъпа техника се бяха отчаяли, защото 50% от царевицата и слънчогледа не бяха поникнали заради т.нар. „шарена влага”. Болестите и неприятелите по растенията не са толкова голям проблем, колкото сушата. Сега почвата се е напукала до 60-70%. Не може да се разчита без окопаване, защото по време на голямо засушаване се получава напукване на почвената повърхност и така се разкъсват кореновите системи, в последствие се получава увяхване и изсъхване на растенията. Навремето проф. Крилов ни обучаваше за хидрофобизация. Когато се появи хербицидния екран, се използваха качествени хербициди без обработка. Имаше голяма суша и от царевицата нямаше високи добиви.

В земеделието не трябва да има шаблон, а да се използват различни подходи в зависимост от условията, които ни предлага природата.

Присъствах на заключителната среща по проекта „Опазване на почвите в България” на доц. дтн Георги Митев, защото представените машини са нови и интересни за мен. Дано да намерят приложение в земеделието на България.

Георги Петров