Skip to content
Проф. д-р Атанас Митков, изтъкнат специалист по механизация на земеделието и ректор на Русенския университет (1987 – 1993 г.)
Искам да споделя с читателите на вестника своите впечатления за проекта „Опазване на почвите в България”. Ръководителят му, доц. д.т.н. Георги Митев, е възпитаник на Русенския университет „Ангел Кънчев”. Бил съм рецензент на докторските му дисертации. Доц. Митев започва работа като инженер в аграрно-промишлен комплекс (АПК) и натрупва богат опит. Става асистент в катедрата по експлоатация на машинотракторния парк (ЕМТП) и записва второ висше образование в Аграрния университет в Пловдив. Участва в много европейски проекти, даже имам малка статистика за тях. Пребиваването му като специализант в чужбина има продължителност от 4 години и 4 месеца! Бил съм с него в Гърция и в Англия и се убедих в отношението на партньорите към него. Те изпитваха уважение и интерес към съвместната им работа.
В течение съм на много от резултатите по проекта и съм ги видял на практика. За мен с този проект се поставя един нов етап в развитието на технологиите в земеделието. Важно е почвите да се опазват, както и тяхното органично вещество, да се запази по-дълго влагата в тях, да се намалят ерозията и производствените разходи. Резултатите са по-високи добиви, по-малко уплътняване на почвите и повишаване на хумуса. Знаем, че в Добруджа съдържанието на хумуса тревожно e намаляло до около 2%. За сегашното земеделие, което основно е ориентирано към зърнопроизводство и почти е мoнокултурно, новите технологии, които се предлагат с този проект, дават една възможност да се тръгне по по-добър път. Това не са просто казани думи, а са доказани в практиката. Има фермери, които ги внедряват в стопанствата си и постигат реални резултати. Във връзка с този проект навлизат и някои нови комплекси от машини за извършване на различните операции, които са значително по-малко на брой, сравнени със стандартните технологии. Ако се преодолеят някои пречки, които могат да се появят в условията на конкуренция, тези технологии все повече ще се разширяват. Наред с тревогите, които изпитват много специалисти по отношение на земеделието, е необходим именно един такъв нов подход. Залага се на ивичната обработка на почвата – ивица, която се засява и такава, която не се обработва, спасявайки почвата от ерозия, запазвайки по-добре и по-дълго влагата. Разработен е оптимален вариант за окопни култури. Според мен този проект трябва да продължи. Заслужава да се отбележи приносът на целия екип, довел проекта до успешен край. Колективът е мултидисциплинарен и в него работят млади колеги с доказани качества и добри научни постижения. Досега са минали 4 години, но има нужда от още проверки и разширяване на площите, върху които се отглеждат рискови по отношение на ерозията на почвите култури. Желателно е да се работи с български машини, но засега са вносни.
Трябва да се помисли и за развитие на животновъдството, което е също много важна част от земеделието. Нужна е механизация.
Инж. Георги Петров