Skip to content
Новите икономически условия за организиране и развитие на селското стопанство в страната на базата на новите форми на собственост и използване на земята и техниката, категорично изискват и нова концепция за развитието на Селскостопанска академия, особено сега, когато селскостопанската наука достига нови върхове в световен мащаб. Целта е повече, по-евтина и по-качествена продукция за по-пълно задоволяване нуждите на хората. Тази нова концепция се налага директно и от практиката в селското стопанство на страните от ЕС, чийто член е и България.
Ето защо на 1 декември 2015 година на кръгла маса с участието на научни работници, специалисти и ръководители от Министерството на земеделието и храните и представители на бизнеса бе приета проекто-концепция за развитие на Селскостопанска академия. Основните цели са ССА да остане интелектуален център на българското земеделие, достъпен и полезен за бизнеса; да бъде привлекателна организация за научно-приложни изследвания и организация и да бъде действащ генератор на иновативни политики в агросектора, които да се предоставят на МЗХ за политически действия.
Безспорно и в настоящия момент ССА е единствената специализирана научна структура у нас за изследователска, консултантска и научно-приложна дейност в областта на земеделието. Има изградена регионална мрежа от институти и опитни станции, потенциално силни участници в местната икономика и за развитието на регионите; дългогодишно тясно сътрудничество с Министерството на земеделието за формирането и изпълнението на аграрната политика на държавата; дългогодишен опит и традиции в организацията и управлението на аграрната наука. България е петата страна в света, която поставя началото на аграрните изследвания с организирането на комплексните опитни станции; има изграден и доказан потенциал и върхови постижения в областта на селекцията и технологиите. Създадени, патентовани и внедрени голям брой сортове и хибриди не само в страната, но и в много държави; разполага с академичен състав, квалифициран в основни професионални направления, гаранция за комплексни научни изследвания в земеделието и използването на националните ресурси; изградена добра репутация в национален и международен план, свидетелство за която са международното сътрудничество и участието на учени от ССА в ръководството на различни международни организации, експертни групи и редколегията на международни научни издания; изградени сравнително добри връзки с браншови организации, фермерски представителства, индивидуални производители и други публични служби.
Факт е обаче това, че намалява броят на учените в ССА – тези на възраст до 35 години са едва 13% при 23% на възраст над 60 години. Иначе ССА интегрира всички функционални звена на иновационния процес в земеделието: от идеята до научния продукт, основа за конкурентно земеделие в България. Налице са специализирани лаборатории, с потенциал за развитие, някои от които осъвременени; материални и експериментални бази; проекти с висока изследователска и научна стойност, осигуряващи интегритет в световната научна общност.
В новата концепция за развитие на ССА са залегнали редица задължителни промени като: създаване на ефективна координация между отделните звена в системата, ефективно използване на наличната научна и материална инфраструктура, премахване дублирането на тематика без контрол върху практическия ефект. Нужен е междуведомен координиращ съвет за аграрните научни изследвания на национално ниво; задължително е да се повиши активността на научните работници и специалисти при вземането на решения; предвижда се постъпването на високо подготвени млади кадри, свързано с мотивиращо заплащане в сравнение с това във ВУЗ. Отчита се, че все още липсва ефективно търсене на иновации в голяма част от фермите в неразвитите райони на страната.
Като приоритетен сектор за националната ни икономика, в земеделието и занапред ще се насочват значителни публични фондове и частни инвестиции, като иновациите бъдат приоритет. Новата концепция за развитие на ССА дава възможности за: ефективно използване на национални и европейски инструменти за подкрепа на научната дейност; проектно финансиране по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”; обновяване на научната инфраструктура по инструмента „Национална пътна карта за научна инфраструктура”.
В новата схема за развитие на ССА особено внимание се отделя на прецизиране дейностите в основните звена, осигуряващи приложението на цялостната политика за висока конкурентна способност на земеделието, а именно в научните институти, комплексните опитни станции и професионалното обучение в докторантура. Предвиждат се нови критерии при отчитане на показателите във финансовата политика, при научно-кадровия анализ и научните публикации.
Въз основа на направените анализи се предлага да се направят структурни и организационни промени, да се създадат функционални звена (центрове за изследване и иновации) за консолидиране на академичния потенциал в приоритетни научни направления, както и за диалог и бърз трансфер на научните знания в практиката; да се въведе законодателна промяна по отношение модела на управление на бюджета и за публично-частно партньорство; организационни промени по отношение на научните съвети, координационен съвет на функционалните центрове за наука и иновации, формиране на научно-производствена политика и засилено партньорство с бизнеса; разработване на дългосрочни и краткосрочни цели за научноизследователска работа и публично обсъждане с бранша и обществото; въвеждане на нови инструменти като консорциуми, клъстери и технологични платформи.
Постигнатите цели са свързани с увеличаване значително капацитета за работа по всички програми, свързани с европейско финансиране; функционално разделяне на финансовото и научното управление на Академията и прехвърлянето му на тесни професионалисти; намаляване на административните разходи, чрез оптимизация на структурните звена към МЗХ; формиране на Фонд за научно подпомагане изследванията на млади учени; запазване на традициите, имуществото, знаковите имена на институти, сортове, породи; принос към развитието на науката и образованието в България и други.
Новата концепция е обсъдена с представители на бизнеса, зърнопроизводителите и институтите. Изтъква се, че има агресивна реклама на чуждата селекция, не се внедряват български продукти и бизнесът не получава нужната информация за родното семепроизводство.
Необходимо е реформите да се провеждат на всички нива и приходите от приложната дейност да се използват в науката. Директорите на институтите споделят, че не са изоставили земята, плод на техния труд, с който се гордеят.
/ЗТ/