Skip to content
Интервю с Теодор Власов, „Власови Агро” ООД
– Уважаеми г-н Власов, как оценявате състоянието на българското зърнопроизводство към момента?
– Тенденцията в България е да се увеличават площите заети със зърнено-житни култури. За съжаление, повечето от колегите, с които си говорим, използваме сортове пшеница и рапица, които са вносни. Естествено, веднага биха ме оборили за предимствата на родните сортове. Аз не съм компетентен да споря в аграрен аспект, но като икономист само ще отбележа, че в крайна сметка стопанството трябва да изкара такива средства, с които да бъде конкуренто на пазара. Що се отнася до техниката, аз и преди съм споделял, че сроковете в нашия бранш са от решаващо значение. В този смисъл наличието на подходяща техника е ключов елемент от спазването им. Ние работим на село, както и други колеги, но не сме селски район и ни е невъзможно да участваме по Програмата за развитие на селските райони, което е предпоставка за забавяне в обновяването на нашия машинно-тракторен парк.
– Каква реколта от есенниците очаквате, какво е състоянието на пролетните култури и имате ли пазар на своята продукция?
– За региона, в който се намира нашето стопанство, се очакват понижени добиви на есенниците. Въпреки добрия старт, липсата на сериозна зима, а впоследствие и на валежи, оказаха своето влияние. Очаквам добивни нива от порядъка на 500 кг/дка пшеница и 280 кг/дка рапица. Ечемик нямаме. Пролетниците изникнаха неравномерно. Най-вероятно и там ще има редукция надолу в добивите, но е още много рано за прогнози в килограми. Относно пазара. Да, пазар има! Според мен може да се каже, че за толкова години се изградиха партньорства с търговските фирми на зърно. Тази година ще е предизвикателство за тях огромното количество нахут, което ще им се предостави за търговия. Информацията за световните пазари е достъпна, въпрос е на анализи и решения.
– Как ще се отрази понижението на тавана на директните плащания на площ за едно стопанство, поискано от ЕК?
– Времето за такъв таван беше преди 11 години (визирам влизането ни в ЕС). Сега това е малко като „подрязване” на криле. За този период земеделските производители се развиха, направиха инвестиции, създаде се конкурентна среда. Изведнъж, с такова решение бюджетът рязко ще намалее. Естествено, че това ще се отрази негативно както на инвестициите, така и на рентните плащания. Въпросът е и социален! Първо би трябвало от ЕК да изравнят ставките на директните плащания. По какъв начин ние ще сме на една писта със западноевропейските си колеги.
– Тази година се провежда за 5-и пореден път Отличието „Принос в механизацията на земеделието. Ще участвате ли в него?
– Поздравявам Ви с тази първа „петилетка”! Запознат съм с мероприятието. Нашата фирма е два пъти носител на това отличие. Радвам се, че има кой да стимулира новаторството в земеделието и да насърчава постоянното обновяване на механизацията, а в лицето на вашия вестник и да ни държи „в час” с новостите в бранша. През тази година няма да вземем участие, тъй като инвестициите в земеделието не бяха насочени в механизацията ни, а и поради климатичните условия нямаме високи резултати.
Петя Ноева