Skip to content
Драги колеги и читатели,
Вестник „Земеделска техника” открива рубрика ”Въпроси и отговори”. Може да изпращате Вашите въпроси, по които редакцията ще направи запитвания към експерти и институции. Получените отговори ще бъдат публикувани.
МЕХАНИЗАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
На 2 декември вестник Земеделска техника” съвместно със Селскостопанска академия, Контролно-техническа инспекция, Русенски университет и Аграрен университет, Пловдив проведоха награждаване за Отличието „Принос в механизацията на земеделието”. По време на мероприятието имаше изказвания и се повдигнаха въпроси за отношението към подотрасъла и становището на МЗХ за развитие на механизацията в земеделието. Обобщихме и изпратихме повдигнатите въпроси към министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Публикуваме получения отговор.
1. Как ще се осигури връзката между МЗХ и бранша „Механизация на земеделието“, включващ: образование – подготовка на кадри за работа със земеделска техника, наука – разработване на технологии, осъществявани с подходящи за нашите условия машини и бизнес – предлагащи и използващи ефективна земеделска техника? Преди в МЗХ имаше отделна дирекция „Механизация на земеделието“ по проблемите на механизираното земеделие. Ще се създаде ли такъв обединяващ и ръководещ център?
Връзката между МЗХ и отделните браншове в отрасъла е определяща за развитието му. В различни периоди от време се е давал приоритет на един или друг от тях, променяло се равнището на контактите и това е разбираемо при промените, които са ставали през годините.
Подготовката на кадри за работа със земеделска техника се извършва в професионалните гимназии към МЗХ, професионални гимназии към МОН, ЦПО и частни фирми. Координацията на тази дейност е предоставена на дирекция „Наука, образование и иновации“ и се прави в съответствие с утвърдени национални изисквания към всички организации, извършващи обучение за работа със земеделска и горска техника. Дирекцията работи в тясно сътрудничество с Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ от ССА, ЛТУ-София и РУ „Ангел Кънчев“ по поставените от Вас въпроси.
Предстои актуализация на типовите технологии в растениевъдството и животновъдството с оглед количествените и качествени промени в машинно-тракторния парк в земеделието. За тази дейност ще разчитаме на институтите на ССА и основно на ИПАЗР „Н. Пушкаров“, където има традиции и подготвени специалисти, които могат успешно да се справят с тази задача. Като цяло, натрупаните досега проблеми ще се решават поетапно, но винаги в тясна координация с научната общност и земеделските производители. Считаме, че този подход ще даде добри резултати и сме решени да го прилагаме във всички сфери.
2. При разработването на стратегии за развитие на отделните подотрасли на земеделското производство не се акцентира върху значението и необходимостта от различни машини в зависимост от отраслите, типа и размера на стопанствата, културите, които налагат голямо разнообразие и специфични изисквания към използваната земеделска техника, а се приема техниката като необходима даденост? Предвижда ли се да се разработи отделна стратегия за развитие на механизацията в земеделието?
Техниката е основния, най-динамично променящ се и най-ресурсоемък компонент на всяка технология, има най-високия дял в разходите и съответно в себестойността на произведената продукция. Съвременното земеделско производство е основано на високотехнологични комплекси от машини и съоръжения, взаимообвързани по производителност и ефективност. Директното използване на чужди технологични решения, несъобразени с конкретните условия на нашата страна, като правило, води до увеличаване на себестойността на произвежданата продукция. Това обуславя необходимостта от иновативни знания и инженерни изследвания за конкретните условия и спецификата на производство.
Стратегия за развитие на механизацията в земеделието до момента няма разработена. Неоспорима е необходимостта от такава стратегия, но трябва да се има предвид, че тя е функция от стратегиите на различни подотрасли. При конкретизирането на дела на всеки един от тях ще има база за разработване и на такава стратегия. Производственото многообразие на нашето земеделско производство предполага сравнително продължителен процес на технологично обновяване и съответно необходимостта от стратегия за механизация на производствените процеси за намаляване на себестойността и повишаване конкурентоспособността му. Изхождайки от това в МЗХ има готовност за формиране на екип от водещи специалисти в сферата на механизацията на селското стопанство от ИПАЗР „Н.Пушкаров“, Института по аграрна икономика към ССА, РУ „Ангел Кънчев“ и Лесотехническия университет, които да подготвят работен проект за стратегия.
3. Преди българските машиностроителни заводи осигуряваха над 80% от необходимата техника в земеделието. В момента те почти изчезнаха от българския пазар на земеделска техника. В много страни има разработени стратегии и са разработени мерки за запазване и насърчаване на собственото производство. Преди десетина години и у нас имаше малки опити в това отношение. Предвиждат ли се мерки, за да заработи българската индустрия и къде е мястото й в българското земеделие?
България не е произвеждала и не произвежда сложна самоходна земеделска техника, като различните видове комбайни, сенокосачки, мощни трактори, сложно прибираща техника и т.н. Нормално е и сега българското земеделие да разчита на внос при мощната и сложна техника, а останалата – може да се произвежда у нас, в т.ч. и дребносерийните, специфични за нашите условия, машини и земеделие. Но преди всичко това е въпрос на конкурентоспособност на производителите. Българските фирми с относително по-малкия си потенциал не са конкуренти на фирмите вносители. Затворени в себе си, без да търсят възможности за съвместна работа с научно-техническия потенциал на страната, възможностите им за развитие са ограничени. Това касае и инвестирането в нови, в това число и в рискови, разработки. МЗХ от страна на държавата заедно с браншовите асоциации съвместно ще търсим баланса на интересите между отделните производители и науката, за да се гарантира развитието на селскостопанското машиностроене.
Министерството на земеделието и храните винаги е било обърнато към този динамичен бранш – „Механизация на земеделието“. Доказателство затова са насърчителните мерки, една от които е – мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ от ПРСР. През предходния програмен период 2007-2013 г. по нея се отпускаха средства за модернизиране на производствените условия и въвеждане на нови процеси и технологии, договорени са общо 4078 проекта със стойност на одобрената субсидия в размер на 1 012 019 083,49 лв. От тях към настоящия момент, са разплатени общо 708 838 736, 34 лв.
За програмния период 2007-2013 г. от ПРСР одобрените проекти по мярка 121 от ос 4 „Лидер“ за местните инициативни групи са 326. Стойността на одобрената субсидия по тях е общо 18 395 887, 09 лв., от които към настоящия момент са изплатени 9 390 845, 30 лв.
По мярка 121 ДФ „Земеделие“ може да одобри разходи до 1,5 млн. евро на кандидат, независимо от броя проекти, подадени за програмния период 2007-2013 г. Максималната субсидия, която един бенефициент може да получи е до 70% от тези, одобрени за конкретния проект разходи. Т.е. един бенефициент по мярка 121 от ПРСР може да получи до 70% от 1,5 млн. евро за целия програмен период 2007-2013 г. Но по тази мярка за модернизиране на земеделските стопанства освен закупуване на земеделска техника, влизат и други инвестиции – създаване на овощни градини и винени лозя, отглеждане на различни видове растителни култури, отглеждане на животни и други. Т.е. горепосочените данни за мярка 121 не включват само и единствено субсидии за закупуване на земеделска техника.
Като част от мерките за подпомагане на бранша „Механизация на земеделието“ ДФ „Земеделие“ предоставя инвестиционни кредити по реда и условията на Направление „Техническо обезпечаване“ от Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство. Максималният размер за един кредит, който земеделски производител може да получи е до 2 000 000 лева. Срокът за погасяване на кредитите е до 60 месеца, като в него може да се включва и гратисен период до 12 месеца за изплащане на главницата. ДФ „Земеделие“ предоставя кредитите по два начина:
1.Чрез пряко финансиране от Фонда по схемата „със средства и риск“ на Фонда при лихва от 5% на годишна база.
2.Чрез рефинансиране от ДФ „Земеделие“ на кредити от търговски банки, съгласно вътрешните им правила за кредитиране, които имат сключен договор с Фонда по схемата „със средства на Фонда – за сметка и риск на Търговската банка“. Лихвеният процент при този начин на финансиране е до 7% годишно.
Кандидатстването по Кредитната схема за инвестиции в селското стопанство се осъществява в Областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на инвестицията, а приемът на документи е целогодишен.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ