Skip to content
Началото на бъдещия Институт по розата и етеричномаслените култури, град Казанлък е поставено през 1907 година. Въпреки многобройните реорганизации, Институтът израства от малко опитно поле до водещо научно звено в етеричномасленото производство.
През 1907 година Министерството на търговията и земеделието отделя двадесет и шест дка от Държавния овощен разсадник в Казанлък, за да се засадят донесени от Франция маслодайни рози и други ароматни растения. Така под ръководството на Константин Малков се слага началото на научноизследователската работа с розата и етеричномаслените култури в страната. След неговата смърт през 1908 година проучванията са изоставени. Опитното поле е възстановено през 1921 година като филиал на Централната земеделска опитна станция /ЦЗОС/ в София, под методичното ръководство на известния български учен Никола Пушкаров.
През 1924 година за управител на Опитното поле е назначен Константин Георгиев. Научната дейност е разделена на два отдела: за опити с розовата култура и за опити с етеричномаслени растения. Дестилирането на розовия цвят се ръководи отделно. След разширяването на опитното поле през 1925 година е създадена и метеорологична станция. През 1928 година са инсталирани два модерни казана за дестилация. Създадена е лаборатория за проучване на неприятели и болести по розата и етеричномаслените култури. Поставя се началото и на библиотечната дейност. През 1943 година опитното поле се преобразува в Опитна станция за лечебни и благоуханни растения.
През 1945 година Константин Георгиев приключва творческата си кариера. За близо двадесет и две години научна работа той създава облика на изследователската работа в звеното и оставя за поколенията своите оригинални приноси в проучванията на маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.
От 1945 година до 1980 година ръководител на Опитната станция е Васил Стайков. Той насочва вниманието си към основните етеричномаслени култури – маслодайна роза, лавандула, мента; започва работа по селекцията с тях; проучват се въпроси свързани с механизацията, растителната защита, физиологията на растенията, технологията на преработка при маслодайната роза; интродуцират се нови видове мента, салвия скларея, едногодишно резене.
През 1955 година станцията преминава към Българската академия на науките, през 1961 година е обособена като самостоятелно научно звено към Академията на селскостопанските науки. От 1 януари 1967 година Опитната станция се преобразува в Институт по маслодайната роза, етеричномаслените и лечебни култури.
В този период започва усилена работа за създаване на нови сортове от трите основни култури – маслодайна роза, лавандула, мента, като се използват методите на хибридизация и отбор. Създават се първите сортове маслодайна роза „Пролет” и „Лавандула” – сортовете „Карлово” и „Казанлък”, мента – сорт „Климент – 63”.
По проблемите на агротехниката и механизацията са изяснени изискванията на културите към основните хранителни елементи; проучено е разположението на кореновата система на различен тип почви; разработва се нов метод за вкореняване на маслодайната роза. Едновременно с това се създават машини специално за етеричномаслените култури – за подмладяване на лавандулата, за жътва на лавандула, за заравяне на ментови коренища, за пръскане на рози и лавандула с хербициди. Успешно се решават въпроси, свързани с растителната защита и много други.
/ЗТ/