Изкуственият интелект и обществото

Изкуственият интелект е вече факт в нашето всекидневие, включително и в земеделието. Ще публикуваме материали по темата, защото обществото трябва да знае и да е подготвено. Откриваме темата с този встъпителен материал.

Инж. Иван Пашев софтуерист в Google, пред в. „Земеделска техника”

Като популярна дефиниция за изкуствения интелект може да се приеме, че той е компютърна система, която може да взема решение без намесата на човек. Тази система е винаги свързана с решаване на конкретна задача, а не обща проява на интелигентност. Например, това което управлява автономните автомобили не може да пише стихове или да играе шах, въпреки че е изкуствен интелект от най-високо ниво. Изкуственият интелект е харктеристика – на ситема изградена от хардуер и софтуер. Хардуерът обикновено включва сензорите, с които се събират данните, устройствата, с които физически се изпълняват задачите (манипулатори, мотори и т.н.) и самия компютър, където тези неща са свързани, но истинкото съце на системата е софтуерът (програмата), която управлява и анлизира всичко. В основата на изкуствения интелект стои обработката на огромно количество статистически данни, които се събират, анализират и след това се създават различни статистически модели. С повече данни моделът става по-стабилен. Може изкуственият интелект да е много сложен и тогава да ползва повече модели, т. е. може да се каже, че той е резултат от комбинация от различни статистически модели.  Събирането на информация за тези модели може да се извършва от един източник – конкретното устройство, което изпълнява задачата или от много източници едновременно. Например, данните от сензорите на всички автономни автомобили се събират централизирано и след това могат да се ползват от всяка кола по отдделно, и тя става обогатена с информацията от всички.  В момента софтуерът и хардуерът, като техника и специалисти, са на такова високо ниво, че това е осъществимо. В близките няколко години коли без шофьори ще се появат по улиците, или собственикът ще кара само ако пожелае.

Изкуственият  интелект намира приложение в три области на обществото. Първата е събиране на информация за производството, анализиране на резултатите, даване на решения за подобряването му, но без да се променят начина на производство и участието на човека в него. Втората област е въвеждане на роботизация, заместване на човека с машини. Това е така наречената „Четвърта индустриална революция”, която намира основно приложение в индустрията. Третата област е генното инженерство – промяна в гените на животните, растенията, човека.

Често се оказва, че диагнозата на изкуствения интелект е по-прецизна от човешката. Това се отнася освен за хората, но също за състоянията на растенията, животните, тъй като в оценката си изкуственият интелект използва огромно количество информация и се премахва субективността. С негова помощ може по-бързо и точно да се прецени какъв е проблемът. Например, при болни растения той автоматично констатира болестта и дава решение.

За изкуствения интелект най-важно е събиране на вярна информация. Ако работиш в областта на болестите на растенията, например, трябва да снимаш здравите с перфектна светлина и да са спазени всички изисквания за тяхното отглеждане. Събирането на данните изисква много време, затова се използва статистика – данни от много места. В централната база данни се събира всичко, което е станало от началото до края на наблюденията на растението – къде е създадено, как е отглеждано, кой специалист го е наблюдавал и т. н. и всичко това е автоматизирано събрано за всяка култура. Чрез софтуер базата данни се автоматизира максимално с автоматично попълване. На всеки наблюдаван обект се слага бележка и се сканира – така се получава цялата информация и се попълва максимално с минимално усилие. Тази информация много помага за анализите на изкуствен интелект. На основата на статистическите данни се прави софтуерна програма, която е предназначена за производството. Чрез системни наблюдения в реални условия, с ползване на сателит или дрон, може да се установи при реални, промишлени условия състоянието на посевите, има ли заболяване, има ли недостиг на торове, вода и др., чрез ползване на създадената програма. Чрез хардуер тази информация се предава на машината, която например коригира дозите за торене, пръскане и т.н. За да се осъществи връзката между изкуствения интелект и производството, е необходимо земеделската техника да е снабдена с подходяща апаратура. Така може да се постигне увеличаване на добивите и повишаване ефективността. Същото може да се постигне и при животните. По подобен път  се създава програма за тях.

Системите са публични и могат да се ползват, както от производителите, така и от консуматорите. Те служат за гарантиране на потребителя, че получава храната, която очаква – от добре отгледани животни и зеленчуци, които не са пръскани с вредни препарати или лекувани с антибиотици. Глобалната база данни няма собственик и никой не може да я манипулира. Тези данни винаги и  навсякъде имат стойност. Трудно е да ги направиш сам и затова хората плащат, за да ги имат.

Сега е нашумяла темата с роботите – заменяне на човека с машини в производството. Това е особено осезаемо в индустрията. Навлязоха автоматични линии, вече има автомобили, които се управляват автоматично, изнасят се данни за управление на трактори без трактористи. Можем да отглеждаме животни и растения също автоматично. Те са с по-конкретно приложение. Но в основата са познанията и целите, които си поставя човешкото общество.

Напоследък се повдига и въпросът за генетичната модификация. Хората най-много се притесняват от редакции на човешкия ген. Подобно е положението с гена на растенията и животните. Има мнения, че като се направи някаква генетична модификация, понякога освен желаното, може да се получи нещо, което не е предвидимо. Трябват по-мощни компютри,  за да се прецени какви промени ще се предизвикат от генетическата намеса. Да се намерят култури и животни, при които по-бързо протичат процесите, за да се установят промените в следващите поколения.

Бъдещето на нашето общество несъмнено е свързано с изкуствения интелект. Човекът трябва да е подготвен, за да го ползва за добро.

доц. д-р инж. Милка Бобева