Skip to content
Интервю с Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ
– Г-н Костадинов, как оценявате състоянието на земеделието в България към днешна дата? Нужна ли е стратегия за развитието му?
– Изпращаме една динамична и тежка стопанска година. Имаше суша, после валяха дъждове на определени места. Прибрахме добра реколта от пшеница по отношение на качеството, но с ниски изкупни цени и слаби пазари. По отношение на царевицата, ситуацията е много шарена – където валя, има добиви, където не – няма. Добивите варират от 200 до 800 – 1000 кг/дка.
По отношение на стратегията за развитие на земеделието Националната асоциация винаги е била отворена за разговори, съдействие и съвети за изготвянето на такъв ключов документ. Водещо по въпроса трябва да бъде Министерството на земеделието, храните и горите.
– Има ли достатъчно квалифицирана работна ръка в агросектора?
– Квалифицирана, неквалифицирана работна ръка – проблемът е навсякъде. Имаше стар призив: „Учи, мама, за да не работиш!” И това е една от причините селата ни да се обезлюдят, а не само модернизирането на селското стопанство. Приеха ни в ЕС, много млади хора видяха бъдещето си там и заминаха, други се преместиха в градовете, защото, например, има села без детска градина. Зърнопроизводството обаче стана най-динамично развиващият се отрасъл в селското стопанство. Създава принадена стойност. Има пазар за голяма част от това, което произвежда. В сектора ни заплатите са над средните за страната. Всеки голям зърнопроизводител търси начин да обучи и да запази работниците си. Това е много важно, защото купуваме скъпа техника, изплащаме я години наред и с тези машини трябва да работят добре обучени и квалифицирани кадри. Всеки по различен начин ги пази, било с по-високо заплащане, с бонуси… Проблемът с работниците е най-вече в отглеждането на плодове и зеленчуци. Там заетостта е основно сезонна, а работната ръка е неквалифицирана. Трудно намират хора. Най-лошото е липсата на заинтересованост у младите да работят на полето. Затова целта ни е да задържим тези, които все още са на село да не заминават в друга държава, да има една приемственост в поколенията. Искаме повече от тях да се занимават със земеделие.
За да подпомогнем и стимулираме младите кадри, отпускаме и стипендия „Иван Генчев Танев“. Чрез инициативата НАЗ продължава ангажираността си в подкрепата и насърчаването на професионалната квалификация на кадри, за които агробизнесът изпитва недостиг. Отличието бе учредено с Решение на Управителния съвет от края на 2015 г. в памет на Иван Генчев Танев, председателстващ Тракийския съюз на зърнопроизводителите в периода декември 2011 г. – август 2014 г., и за неговите изключителни заслуги за развитието и дейността на НАЗ.
– Какво е бъдещето на зърнопроизводството и как ще се развива в следващия програмен период?
– Следим с интерес всички новини за бъдещето на Общата селскостопанска политика през новия Програмен период. Имаме ясна позиция по конкретните теми – за размера на земеделските земи, за плащане на субсидии. Ние сме против таваните, защото те пречат на конкурентоспособността. През годините, откакто сме влезли в ЕС, създадохме фирми, участвахме в европейски програми, купували сме техника. За да работи успешно едно земеделско стопанство, се изисква определена площ земя. Предложението за ограничаване до някакъв брой декари да се получават субсидии, ще ни превърне в социални земеделски стопани, разчитащи само на субсидия. При това положение нито трактори ще могат да се купуват, нито друга техника. Затова становището на асоциацията ни е против всякакви тавани. Ние сме за икономическа структура на една фирма, а не социална. Регистрираните земеделски производители в България са около 80 хиляди. Само 8500 от тях обаче кандидатстват за отстъпката в акциза за гориво. Това означава, че само те използват активно земеделски машини. Не вярвам всички останали да копаят на ръка.
Въпросите са много и специфични за цялата страна. Така че по отношение на таваните имаме разминаване с други колеги от асоциациите, но обикновено са малките – овощари и други по-малки производители, които си мислят, че при ограничение на таваните, парите ще отидат при тях. Няма как да се случи. В самия регламент, който е представен, парите отиват в съвсем друга посока. Става дума, че се дават за съвсем други дейности и направления, не в селското стопанство и не в определени браншови структури като по-малки производители. Трябва да се подпомагат структури, които работят и повишават конкурентоспособността на отрасъла. Време е да спрем да копираме сляпо какво се прави в други страни. От 2021 г. ЕС ще даде по-голяма свобода отделните страни членки да напишат плановете си спрямо специфичните си цели и какво искат да постигнат. Всичко това е много хубаво, дано да се случи.
– Какви ще бъдат акцентите на Деветия национален агросеминар?
– Тази година най-голямото събитие в земеделския сектор, организирано от Националната асоциация на зърнопроизводителите, ще протече под надслов „Зърнопроизводството – реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.“ Ще се състои на 28 и 29 ноември в Гранд хотел Пловдив, град Пловдив. Наши гости ще бъдат високопоставени представители на европейски институции, които пряко отговарят за развитието на земеделския сектор. Поканени са министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и председателят на комисията по земеделие и храни Мария Белова.
Националният агро семинар се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на зърнопроизводството. Семинарната програма ще включва и презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори. Генерален спонсор на Деветия национален Агро Семинар е Белхим.
– Очакваме НАЗ да подкрепи шестото издание на Отличието „Принос в механизацията на земеделието“.
– Ще се радваме да посетим вашето престижно събитие.
доц. д-р инж. Милка Бобева