Зимно пръскане в овощните градини

Същинската растителнозащитна кампания в овощните градини започва със зимното пръскане – екологосъобразно мероприятие, насочено срещу голям брой вредители, зимуващи по овощните дървета. То спомага за значително намаляване на числеността на вредителите преди започването на вегетацията на културните растения и събуждането на пчелите. Зимното пръскане засяга: зимните яйца, зимуващите ларви и възрастни на насекоми и акари; източниците на зараза, от които в предстоящата вегетация могат да започнат опасни болести; рани по кората на дърветата, които са вход за патогени.

Желателно е зимното пръскане да бъде проведено след основната резитба на овощните дървета, защото тогава неизбежно отпада част от зимуващия вредоносен запас. Освен това препаратите ще покрият раните, отворени при резитбата, т.е. ще има своеобразна дезинфекция след агротехническото мероприятие. Намаленият обем на короната изисква по-малък работен разтвор и продукти за растителна защита (ПРЗ).

Основните ПРЗ, използвани за зимно пръскане са медсъдържащите фунгициди и леки масла. Най-известното медсъдържащо средство е бордолезовият разтвор, използван при зимното пръскане в концентрация 2%. През последните години на пазара се утвърди бордомиксът – готова смес, която позволява бързо приготвяне на разтвора при запазване на неговата концентрация и реакция (рН). В миналото за зимно пръскане широко приложение е намирал сероваровият разтров, както и препаратите на база динитроортокрезол (ДНОК). Отпадането на сероваровия разтвор е поради трудоемко и енергоемкото му приготвяне, а ДНОК, някога много използван в лозарството, днес е забранен заради токсичността.

Подходящи за зимно пръскане са дните с трайни положителни температури (4-5ºС) и безветрие. Работният разтвор трябва да бъде изпръскван като факел на по-едри капки към дървесната корона. Така дори и при слаб вятър капките ще попаднат по клоните и разтворът ще се нанесе по кората. В хода на пръскането струята трябва да бъде насочена към разклоненията, към долната част на скелетните клони и даже към ствола, когато кората е по-грапава или по нея има пукнатини и рани.

След изсъхването на течната фаза на разтвора останалата по повърхността мед пречи на развитието на патогените – т. нар. фунгистатично и бактерицидно действие. Маслото от емулсията, след изсъхването, образува тънко покритие (филм), който задушава зимуващите форми на насекоми и акари, но не е отровен за хората и пчелите.

Зимното пръскане може да стане на два етапа: нанасяне на фунгицидите, а после на маслената емулсия. Комбинираното използване е допустимо, когато подходящият срок за работа в градините е кратък и предстоят трайно застудяване и продължителни валежи. Тогава към вече разтворения бордомикс емулсията трябва да бъде прибавена на тънка струя и при енергично разбъркване. Сместа трябва да бъде използвана веднага, без да престоява в съда за приготвяне и резервора на пръскачките. Важно е да се знае, че медсъдържащите препарати не трябва да бъдат разтваряни в железни съдове. След приключването на работния процес съдовете, резервоарите, филтрите преди проводите на разтвора и разпръсквачите подлежат на старателно почистване.

Доц. д-р А. Стоев,

ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София