Земеделски новини 6 юни – 19 юни


IMG_6778    6 юни 2014 година

Десет пъти е намалял вносът на чужди плодове и зеленчуци от старта на регулярните проверки по 7-те гранични пункта на България на южните ни граници, съобщи проф. Д. Греков, министър на земеделието и храните, по време на посещението си в Ташкент, Узбекистан. Там българският министър преговаря за отваряне на узбекистанските пазари за българската земеделска продукция. Има всички условия да започнем износ на биологично чисти храни за Узбекистан. Страната ни е известна с качествените сортове пипер и домати, които също могат да бъдат предложени. България има  дългогодишни традиции в областта на аграрната наука, които могат да допринесат за по-нататъшно развитие на сътрудничеството в научната област и технологиите за производство на храни и напитки.

 10 юни 2014 година

В Министерството на земеделието и храните бяха детайлно обсъдени два от елементите на директните плащания в Новия програмен период – „зелените” и плащанията за райони с природни ограничения. Присъстваха над 50 представители на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика 2015-2020 г. Част от темите имат задължителен характер за всички страни и те не подлежат на обсъждане. Има обаче поредица от въпроси, които дават възможност на всяка страна, в зависимост от спецификата и особеностите си, да избере своето национално решение за прилагане на директните плащания в Новия програмен период. Зелените плащания и плащанията за райони с природни ограничения са две от седемте теми, по които страната ни трябва да представи своето национално решение.

До 1 август т.г. България трябва да информира Европейската комисия за взетите решения, които са най-подходящи за страната ни.

10 юни 2014 г.

На международния семинар по подхода ЛИДЕР, организиран от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) във Варна,  бе съобщено, че до 31 май 2014 г. са одобрени  1007 проекта по мярка 41 от подхода ЛИДЕР от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013. Субсидиите по проектите, подадени от Местните инициативни групи (МИГ) към Държавен фонд „ .Земеделие” – РА, са на стойност 75 млн. лв.

ЛИДЕР се прилага реално в България едва от 2011 година, и въпреки ограниченото време са постигнати завидни резултати. Чрез програма ЛИДЕР се мобилизира местният капацитет, за да може да се постигне разнообразяване на локалната икономика и да се преборят проблеми като безработицата и обезлюдяването.

През програмния период 2007-2013 подходът ЛИДЕР е покрил 800 000 души от 57 селски общини. Целта на ръководството на МЗХ е тези резултати да се подобрят драстично през следващия период – 2014-2020. За   тази цел в Програмата за развитие на селските райони ЛИДЕР става самостоятелна мярка, която се очаква да има бюджет около 130 млн. евро.

В международния семинар участваха представители на управляващите органи на ПРСР, членове на Местни инициативни групи и ръководители на ЛИДЕР от България, Франция, Румъния, Унгария, Италия и Гърция.

12 юни 2014 година

На 12 и 13 юни в Будапеща,Унгария, се е състояла среща на  министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Полша и Словакия) и България, Румъния, Хърватия и Словения.

На срещата са дискутирани разпоредбите за организациите на земеделските производители, оперативните фондове и програми в сектор „Плодове и зеленчуци”, култивирането на ГМО и обратното начисляване на ДДС срещу данъчни измами при търговията със селскостопански продукти.

  13 юни 2014 година

След успешното реализиране на планираните мерки в новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР), през 2020 г. България ще има конкурентноспособно земеделие и устойчиво управление на ресурсите в сектора, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на публичното обсъждане на ПРСР 2014-2020 в София.

Ясен приоритет, който намира отражение в ПРСР 2014-2020, е подпомагането на изоставащи сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Това няма да става за сметка на традиционните за България полски култури, но е необходимо финансовите ресурси да бъдат насочени към интензивното земеделие, което е в много тежко състояние.

Няма как да се развива интензивно земеделие без добра хидромелиорация. По тази причина, през новия период се залага като приоритет и осигуряване на вода за нуждите на земеделските култури, но чрез нови и много по-добри съоръжения. което изостря още повече нуждата от сериозни инвестиции в напояването.

Друг акцент в Програмата е подпомагането на малките стопанства и предприятия, защото за българското селско стопанство е характерна поляризираната структура. В страната има много на брой малки ферми, които са на ръба на оцеляването, и малък брой едри стопанства, които концентрират значителен финансов ресурс. Трябва да се работи за промяна на това положение, тъй като именно малките и средните предприятия са в основата на икономиката на всяка държава.

В новата ПРСР се отделят 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансираното развитие на селското стопанство и хранителната промишленост. За ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите са предназначени 45%. За социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини се насочват 33%. Общият бюджет на ПРСР 2014-2020 е в размер на 2 милиарда 338 милиона евро.

13 юни 2014 г.                                            

Европейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро. Това са всички средства, платени от ДФ „Земеделие” по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР, както и средствата до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г.

Общият размер на възстановените субсидии по ПРСР е 284 557 644 евро, платени в периода октомври – декември 2013 г. Те са по мерки 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322  „Обновяване и развитие на населените места”. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

 17 юни 2014 г.

Експерти от дунавските природни паркове „Русенски Лом” и „Персина” се срещнаха със свои колеги  от Германия, Австрия, Хърватия, Унгария и  Румъния.

Дирекцията на природен парк „Русенски Лом” към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) беше домакин на две работни срещи от 11 до 13 юни 2014 г. в с. Кошов.

По време на първата среща, проведена като част от проект „Дунавски паркове 2”, бяха набелязани конкретни идеи за бъдещи проекти, свързани със защитата на видовете и местообитанията по поречието на р. Дунав и притоците й. Паралелно с това, експертите от Дирекцията на ПП „Персина” организираха Второ международно обучение по проект „Дунавски паркове Биоразнообразие и туризъм“, насочен към укрепване на природния туризъм в региона на защитените територии в мрежата на дунавските паркове.

Участниците бяха очаровани от природните пейзажи и природозащитния център на парка, народните танци и песни на деца от танцов състав ”Зора” и наблюдаваха емблематичния за природния парк черен щъркел в небето над концерта.

19 юни 2014 година

Политиката на българското правителство е в унисон с приоритетите на ФАО за осигуряване прехраната и повишаване на жизнения стандарт на населението, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на среща с Генералния директор на Световната организация на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) д-р Жозе Грациано да Силва в Рим. Акцент в политиката са повишаването на доходите на заетите в селското стопанство, запазването на природните ресурси, устойчивото развитие на селските райони, успешното усвояване на европейските фондове и по-ефективното използване на селскостопанската наука.

Д-р да Силва изказа задоволството си от активното участие на България в дейностите на Организацията. Бе обсъдена и възможността за откриване на офис на ФАО в България.