Защо една млада дама се върна от Париж в София?

Продължаваме рубриката „Срещи с бъдещето“, чието начало беше миналата година. В нея желаем да осветлим по-добре настоящето и да открехнем малко вратата към бъдещето на човешкото общество и участието на младите, като носители на промените.

„Срещи с бъдещето“ е докосване и до вижданията и възможностите на млади хора, изпълнени с упорство да осъществят своите мечти, разбирания в живота.

Днес Ви запознаваме с Михаела Китова. Завършила е международно частно право и международна търговия в Сорбоната, Париж. Връща се в България с желанието да допринесе за по-различен поглед на начина за решаване на непознати проблеми и ситуации.

В момента е юрисконсулт в Министерство на енергетиката. Участва в екипа на Българското председателство на Съвета на Европа, приключил успешно регламента в сектор „Електроенергетика”.

Интервю с Михаела Китова, юрисконсулт в Министерство на енергетиката

– Госпожице Китова, представете се на нашите читатели. Според Вас, могат ли младите хора да се реализират в България?

– Казвам се Михаела Асенова Китова. Родена съм в София. На двадесет и осем години съм. Завършила съм 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”. След като завърших,  заминах за Париж, за да следвам висше образование. Учих право в университет Париж-I Пантеон –Сорбона. Тясната ми специализация е международно частно право и международна търговия.  Има един праг на успех в университета, който успях да мина. Сега дипломната ми работа е направена като книжка, намира се в библиотеката и всеки студент, който се интересува, може да я прочете.

След като завърших университета, имах шанса да замина за Люксембург и да стажувам в Съда на Европейския съюз. Там научих доста неща. Последният месец бях в кабинета на словашкия съдия. Работата беше много интересна и интензивна. Определено допълни познанията ми за европейското право. След стажа реших да се прибера в България, защото мисля, че  и тук има добра реализация. Считам, че повече млади хора, които са завършили в чужбина, трябва се върнат. Има поприще за работа в България.

За да си приравня дипломата от Франция, трябваше да премина 6-месечни стажове в различни съдилища в София, в кантора, в прокуратура. Накрая положих и изпит за юридическа правоспособност.

Стажът ми в съда в Люксембург ме ориентира към публичния сектор. През 2016 г. започнах работа в Министерство на енергетиката като юрисконсулт.

– Защо избрахте да следвате в Париж? Какво бе отношението там към чужденците?

– През 2001 година за първи път отидох на екскурзия в Западна Европа с родителите си. Бяхме в Париж и на мен много ми хареса – остана в съзнанието ми като едно приказно място, на което исках да се върна. Благодарна съм на семейството си, че ме разбра и подкрепи моето желание. Имах голям шанс в живота си, че успях да живея 5 години в един от най-прекрасните градове в света за мен.

Докато учих във Франция, не съм усетила някакво по-специално негативно отношение към българите. Голяма част от колегите ми бяха също чужденци. В магистратурата обаче имаше повече французи, защото беше по-елитна специалност, за която подборът е строг. Имаше и деца на политици, сенатори и от стари парижки родове. Беше ми интересно да си общувам с тях, защото те имат доста по-различен поглед върху живота.

Доволна съм от избора си на специалност и висше учебно заведение. Познанията, които получих, а и владеенето на френския език сега много ми помагат в работата. След английския това е най-говореният дипломатически език в Европа, особено в публичния сектор и този на европейските институции. Фактът, че говоря френски премахна доста бариери с колегите от европейските институции.

– Какви са първите Ви впечатления, когато започнахте работа?

– Това, което забелязах в първия момент, е, че  има служители с опит, които, според мен, не предават достатъчно знания на новопостъпилите. В някои ситуации трудно започват да възприемат друг поглед над нещата. Това, че съм завършила във Франция, ми помага много в работата. В университета са ни научили да мислим как да се справяме с непознати проблеми и ситуации.

В процеса на работа научавам много, чета, защото освен юридическа информация са ми необходими познания и за друг вид материя, свързана с дейността на учреждението. Хубавото е, че в администрацията имаме база юридически данни на европейско и наше ниво. Разполагаме с разработки, доклади, учебници, което доста ми помага. Също така, за държавните служители има организирани обучения в много разнородни сфери.

Аз съм юрисконсулт в една от дирекциите на Министерството на енергетиката.  Работя основно в сферата на европейското право, но секторът е много специфичен и освен юридическата работа, ми се налага да върша и по-техническа и трябва да познавам областта на енергетиката. Секторът е сложен, но ми допада. Както се казва, човек цял живот се учи и това мен не ме притеснява, даже ме мотивира още повече.

– По какви проблеми работите и как се отрази българското европредседателство?

– Една от най-интересните за мен  дейности, с които се занимавам в МЕ, е  транспонирането на европейски директиви в българското законодателство. Когато се промени едно нещо в закон, това има отражение в целия сектор, след това във всяко предприятие и юридическо лице. Това прави и работата много отговорна, защото една малка грешка може да предизвика много големи поражения и да има икономически отражения. Също така, участвам в разработването и на стратегически документи. Сега се готви нова енергийна стратегия на България. За да е полезна на държавата, стратегията трябва да е направена от експерти и да е на базата на много солидни проучвания, анализи и модели.

По-интересното в последните 6 месеца бе, че имах привилегията да участвам в екипа на Българското председателство на Съвета на Европа. Там отблизо видях как се случва законодателният процес в Европа в рамките на Съвета. Досиетата, по които първо работихме, бързо напреднаха, защото положихме много усилия. Започнахме преговори с Европейския парламент и на 20 юни затворихме успешно Регламента за управлението на енергийния съюз. Имахме още 2 досиета – за възобновяеми енергийни източници и за енергийна ефективност, които също успешно финализирахме. Всяко едно председателство при завършването докладва напредъка си, с какво е допринесло към законодателния процес на ЕС. Ние можем да се гордеем с това, че сме успели да постигнем съгласие с Европейския парламент и с Европейската комисия върху законодателен акт, който от сега нататък ще се прилага във всички държави членки на ЕС. Той засяга общо пазара за електроенергия, както и регионалното сътрудничество.

За Европредседателството работихме екип от предимно млади и амбициозни хора. Двете ни най-важни събития бяха формалният и неформалният съвет на министрите на енергетиката. Подготовката ни отне доста време и усилия. Почти всички държави се изказаха, че българското председателство е работило много усилено и изразиха благодарности към екипа му. Мога да кажа, че постигнахме целта си – нещата, които искахме да разрешим и да затворим като досиета, ги направихме. Успяхме. Има още 4 досиета, по които ще работят в Австрия. Надявам се основата, която ние сме поставили, да позволи по-лесно да ги затворят. Аз съм удовлетворена от работата си. Научих много неща и това беше от голяма полза за мен като юрист.

– Какво предстои пред енергетиката на България?

– ЕС така е устроен, че Европейската комисия задава политиката. Тя е независима от всички държави и следи интереса на Общността. Предлага законодателните досиета и представлява изпълнителната власт. Съветът на ЕС и парламентът са законодателната власт. Големите линии се чертаят винаги от Комисията и законодателните органи могат да ги променят, но базата си остава текстът на Комисията. Това гарантира последователност на политиката. Ротационното председателство има значение, но на ниво ЕС основната политика вече е заложена.

Относно енергетиката на България има още много в какво да се инвестира и да се работи. Регламентът за управлението на енергийния съюз задължава държавите членки да мислят комплексно и  да работят заедно. По силата му всяка страна трябва да изготви интегриран план, който да включва транспорт, земеделие, енергетика, климат. Това се прави в западните държави, но в България това е по-скоро нещо ново. Затова ще ни е трудно да организираме целия работен процес, но ще се постараем. Трябва да се обединят и да работят заедно разнородни области и министерства – енергетика, земеделие, околна среда, транспорт. Вижда се, че има много да се работи в тази насока. Хубавото е, че тези стратегически документи са дългосрочни – до 2030 г., а визията трябва да е до 2050 г. До 2030 г., на база на моделите за прогнозиране, се изготвят и след това се екстраполират до 2050 г., но това е една добра основа за развитие. Прогнозирането е много важно в тези сектори.

– Работите ли друго освен като юрисконсулт?

– При прилагането на европейското законодателство в почти всички държави членки възникват сходни казуси. През 2015 година стартира един проект, в който съдебни решения на западни съдилища се обобщават и превеждат от английски и се включват в юридическа програма за България. Чрез нея българските адвокати и юристи, които не говорят даден език, могат да се възползват от западната съдебна практика по прилагането на правото на ЕС. Аз съм в екипа с френски език. За проекта има добри отзиви. Работата ми позволява да следя френската съдебна практика и да поддържам езика. Върша я през свободното си време.

Освен с юридическа работа, в свободното си време обичам да се занимавам с изкуство и култура. Така се зароди идеята да пренесем духа на Париж по време на един от най-красивите празници – Празника на музиката (Fête de la musique) – и в София. Този фестивал има за цел да отбележи първия ден на лятото и изпълва улиците на стотици градове по света с музика и веселие. На 21 юни 2016 г., благодарение на нашия екип, атмосферата на Париж се пренесе и в центъра на София.

– Как избрахте и успяхте в този нетрадиционен път?

– Произхождам от семейство трето поколение висшисти. Винаги са ни насочвали към правилния път, че чрез знание, труд и сърце човек може да постигне много неща. Подкрепяха ни в училище, после ни помогнаха да завършим желаните университети и специалности – аз юрист във Франция, а брат ми икономист в Германия. Със сигурност нямаше да съм същия човек, ако не бяха те. Много са ми помогнали, продължават да го правят и до днес. Благодаря им. Аз също винаги ще съм до тях.

Доц. д-р инж. Милка Бобева