Skip to content
Площите, засети със зърнени и маслодайни култури, заемат 92% от обработваемата земя. Това обяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев пред близо 200 земеделски стопани по време на среща от кампанията по Директните плащания в Монтана. В областта приоритетно се отглеждат полски култури, като най-силно застъпени са пшеницата, слънчогледа и царевицата.
Селското стопанство има структуроопределящо значение за икономиката и формира 13,4% от общата брутна добавена стойност за областта. Това е значително над средното за страната ниво от 3,9%. Обработваемата земя е около 71%, което разкрива още по-големи възможности в перспектива. С 47% са се увеличили площите с рапица, заявени за подпомагане по СЕПП в областта през 2018 г. спрямо 2014 г. С 11% за същия период са нараснали и площите със слънчоглед. Много висок е ръстът и при зеленчуците в област Монтана. Само за последната година площите са нараснали над три пъти.
С 16% са нараснали и площите с трайни насаждения през последните пет години. Основно в областта се отглеждат винени лозя и орехи, като значително нараства размерът на заявените за подпомагане площи с 32% с орехи и с 11% при площите с винени лозя.
В сектор „Животновъдство“ също се отчита ръст, като с 50% е нараснал броят на биволите за последните 5 години и с 19% този на говедата. Макар и слабо, увеличение е налице и при отглежданите овце, като те са нараснали с 1%. С 36% са нараснали пчелните семейства за същия период, а с 33% е нараснал добитият пчелен мед. Съответно има ръст и на всички категории животни, заявени за подпомагане по схемите за директни плащани. 8 пъти се е увеличил броят на заявените за подпомагане биволи, с 24% е увеличен броят на овцете и козите, а с 4,4% са се увеличили говедата през периода 2014-2018 г..
По време на срещата заместник-министърът на земеделието, храните и горите съобщи, че 405,4 млн. лв. е общата финансова подкрепа, която са получили земеделските производители за периода 2014-2019 г. Това представлява близо 2,7% от общо предоставения в земеделието публичен ресурс за този период.
„Всичко това ни дава основания да смятаме, че земеделието има добра перспектива в областта и че има още нереализиран потенциал, но посоката е ясна и положителните тенденции и в растениевъдството, и в животновъдството, го доказват.”, подчерта заместник-министър Добрев.
Пред земеделските стопани бе представена и идеята за създаване на взаимоспомагателен фонд за компенсиране на загуби от градушки и други неблагоприятни климатични фактори. Търси се най-подходящата форма на участие в този доброволен фонд – дали единна или диференцирана ставка за различни култури. При неблагоприятни климатични събития сега се компенсират площи, пропаднали на 100%, като амбицията е, чрез новия фонд, да се покриват солидарно и по-малки щети.
Атанас Добрев акцентира и върху стратегическото значение на 2020 г., в която земеделската общност в България трябва да изготви общия план за развитието на сектора. Експертите на МЗХГ запознаха стопаните и с предстоящите приеми по мерки от ПРСР 2014-2020 г., както и с новостите в сектор „Животновъдство“.