Skip to content
Броят на животните под селекционен контрол за периода от 2009 година до 2016 г. нараства, като общият брой на животните се е увеличил с 186%. Обхванатите в страната ферми под селекционен контрол са с 143% повече през 2016 г. в сравнение с 2009 г. През 2016 г. фермите под селекционен контрол в млечното говедовъдство са два пъти повече в сравнение с 2009 г. По–голям ръст при всички породи говеда се регистрира през 2015 и 2016 г. заради схемите, обвързани с производството и субсидиране на животните под селекционен контрол.
Поради несъществуването на развъдни организации, които да извършват дейност със специализираните породи за месо, до 2012 г. не са регистрирани животни под селекционен контрол със специализирано месодайно направление. През 2016 г. в страната работят две развъдни организации, водещи селекционна дейност с породите – Абердин Ангус, Лимузин и Херефорд. През същата година освен породите за месо, с които се работи в развъдните организации, са регистрирани и животни от породите Шароле, Галоуей и Обрак в националният регистър на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Така броят на животните под селекционен контрол с месодайно направление е с 23% по – висок за 2016 г. в сравнение с предходната. През 2016 г. почти всички ферми, където се отглеждат чистокръвни животни от основните породи за месо, са в контролен обхват от развъдните организации и с тях се извършва селекционна дейност по утвърдените развъдни програми за съответната порода.
Броят на животните под селекционен контрол от автохтонните породи е нараснал драстично – средно с 245% през 2016 г. в сравнение с 2009 г. Основните породи в говедовъдството, които са под контрол на двете съществуващи развъдни организации, за периода са – Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо и Искърско говедо. Българското родопско говедо прави изключение като автохтонна порода, но е с комерсиално млечно направление на използване. През последните години са обхванати почти всички райони на страната, където говедата от автохтонните породи са регистрирани и се извършва селекционна дейност с тях. Те са неизменна част от националния ни генофонд, като национално богатство и са с приоритетно значение да бъдат опазени. На дадения етап отглеждането им се субсидира по мярка „Агроекология и климат“ – към “схемата за опазване на застрашени от изчезване, редки и местни породи“, както и към „схемата за животни под селекционен контрол“. Нарастването на броя на животните от автохтонните породи е с плавна динамика, съответстваща на включването на нови стада, както и на собственото възпроизводство, където по-голям ръст се наблюдава, през 2010 и 2011 г. е средно с 49%, както и между 2015 и 2016 г. средно с 40%.
През 2016 г. в националния регистър на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството са регистрирани 8925 женски и 267 мъжки животни от породата Българска мурра, която е под селекционен контрол на две развъдни организации в биволовъдството. Общият брой на животните през 2016 година е средно с 113% по-висок в сравнение с 2009 г. За 2016 г. са регистрирани под селекционен контрол средно с 21% повече биволи в страната в сравнение с 2015 г. За периода от 2009 г. до 2014 г. динамиката на броя на животните не е с драстични ръстове, като ежегодно изменението в броя на биволите е средно с 2 – 3%. Очевидно е и увеличаването на броя на фермите в страната през 2016 с 159% спрямо 2009 г. Тенденцията в броя на фермите се запазва аналогично спрямо увеличението в броя на животните, като по-голям ръст се наблюдава през 2015 и 2016 г., където в развъдна дейност са включени почти всички стада на територията на страната.
През 2009 г.развъдната дейност в областта на овцевъдството се осъществява от 10 развъдни организации /РО/, получили разрешение по чл. 29б от ЗЖ, както следва: Направление „Млечно” – 3 РО, от които 2 за Синтетична популация Българска млечна /СПБМ/ и 1 за Черноглава плевенска овца; Направление „Тънкорунно” – 1 РО; Направление „Месодайно” – 1; Направление „Автохтонно” – 5 РО.
През 2016 г. развъдната дейност се осъществява от 17 РО: Направление „Млечно” – 6, от които 4 за Синтетична популация Българска млечна, 1 за Черноглава плевенска овца и 1 Развъдна организация за породата Лакон; Направление „Тънкорунно” – 1; Направление ”Месодайно” – 2; Направление ”Автохтонно” – 8.
Прави впечатление ръстът на животните за 2016 спрямо 2009 г., който е над 100%, предимно на овцете от млечното и аборигенно направление, където увеличението е двойно. Това се дължи на няколко обстоятелства: Значителен ръст на животните от СПБМ – над 100%, като пикът е през 2016 г. и спрямо 2015 г. е 66%. Този ръст се дължи до голяма степен на субсидията за животни под селекционен контрол. През 2009 г. развъдни организации, извършващи дейност с животните от Синтетична популация Българска млечна, са 2, а през 2016 г. те нарастват на 4 броя.
При животните от автохтонните породи увеличението спрямо 2009 г. е почти 3 пъти, като най-драстично то се наблюдава при животните от породите – Дъбенска /ДБ/ над 2 пъти, Средностаропланинска /ССП/ 1 път, Каракачанска /КК/ три пъти и Медночервената шуменска овца /МЧШ/ 3 пъти. При тези породи развъдната дейност се извършва от няколко развъдни организации: ДБ – 2 РО, ССП – 2, КК – 3 и МЧШ – 2 РО. Една от причините за нарастване на животните от тези породи е разширеното възпроизводство, което се осъществява в някои от фермите.
При животните от месодайното и тънкорунно направление, трендът е стабилен, дори имаме спад в сравнение с 2009 г.
През 2009 г. развъдната дейност в областта на козевъдството се осъществява от една развъдна организация, получила разрешение по чл. 29б от ЗЖ, която работи с животни от млечното направление. През 2016 г. развъдната дейност се осъществява от 4 развъдни организации: Направление „Млечно” – 1; Направление” Автохтонно” – 3.
По материали на ИАСРЖ