Skip to content
Интервю с Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизоводителите от Бургаска област
– Г-н Киров, защо фермерите трябва да се обединяват в асоциации? Как се създаде и какво Ви дава НАЗ?
– Самото решение за създаването на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) беше подтикнато главно от протестите ни, породени по финансови причини. Те бяха в Стара Загора, Пловдив, Бургас и през 2006 г. се стигна до учредяването на НАЗ от 6 регионални организации. Съюзът на зърнопроизоводителите от Бургаска област е един от учредителите. Нашето виждане е, че без браншова организация не могат да се решават проблемите в селското стопанство. Те касаят всички, особено нас, които се занимаваме пряко със земеделско производство. Сред тези проблеми са поземлените отношения, разпределението на земята, рентите и плащането им, различните закони, касаещи сектора и т.н. Всички тези неща наложиха създаването на тази организация. С нея много по-лесно се координират действията от цялата страна, взимат се общи решения. Много по-трудно е всеки да се бори индивидуално. Важно е да има обединение, чрез което нещата да се поставят и те да стигат по-високо в йерархията на управлението.
През последната година НАЗ се утвърди и в международен план. Нейни представители постоянно участват в заседания на Копа Коджека, най-голямата браншова организация в Европа, на заседания на Вишеградската четворка. Асоциацията е включена и в браншовия съюз на производителите на царевица. Това също допринася за израстването на нашата организация. От тази година развиваме и съвместна дейност с Института за иновации, заедно ще се борим за пропагандирането и по-доброто прилагане на новата селскостопанска политика след 2020 г. в България.
– Как съумяват толкова различни регионални организации да се обединят?
– Определено това не е лесно. Знаете, че за да се вземе едно общо решение, трябва да се организира събрание, на което да присъстват председателите на различните регионални браншови организации. Те са избрани от своите организации, знаят какво е мнението на своите членове и го споделят, но след обсъждане на събранието се взима едно общо решение на национално ниво. Макар и трудно, успяваме да стигнем до крайно решение. Затова нашата асоциация (НАЗ) се смята за най-силната и най-работещата браншова организация в страната. Това не е само мое мнение.
– Механизираното съвременно земеделие е технологии, машини, кадри и е резултат от обединяването на образование, наука, бизнес в обща цел – ефективно производство. Това е същността и на Отличието „Принос в механизацията на земеделието”. Според Вас то необходимо ли е за агросектора?
– Без механизация не може да се развива земеделие. Виждам, че навлизането на по-модерни машини, с по-добра технология на работа, със софтуери за управление, са по-умни, така да ги наречем, с тях можем да правим прецизно земеделие и успяваме да постигнем високи резултати. Ако се върнем назад, когато работехме с по-стара техника, виждаме, че резултатите в зърнопроизводството бяха много по-различни. За последните 7-8 години обновихме машинния си парк с нови, модерни и интелигентни машини и успяхме да увеличим поне 2 пъти производството си. Това налага кадрите да бъдат добре обучени, в което обаче за съжаление, изоставаме. Все още се забелязва липса на механизатори с висока култура на познание на съвременната техника. Мисля, че механизацията в селското стопанство е едно от най-важните неща, заедно с новите технологии и сортове, за да се постигне напредък. Ако на пазара няма високопроизводителни машини, няма да можем да развиваме добро земеделие. Наистина е напълно правилно, че тяхното предлагане и качество е в тясна връзка с резултатите в производството.
В този аспект Отличието „Принос в механизацията на земеделието” е необходимо и съвсем навременно. Радостното е, че то все повече обединява механизаторите и им дава самочувствието, че са необходими и полезни. Не е чудно, че връчването на наградите се превърна в Ден на механизацията. Аз подкрепям Отличието и участвам в него още от първото му издание, защото то е стимул и катализатор за развитието на иновативно българско земеделие. Без техника и иновации не можем да се развиваме. Трябва всички от сектора – образование, наука, бизнес да се обединим, за да върви напред, да просперира нашето земеделие.
Доц. д-р инж. Милка Бобева