Да не забравяме българската земеделска наука

Професор д-р Иван Киряков, директор на Добруджански земеделски институт, пред в. „Земеделска техника”

Професор Иван Киряков е научен работник в Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) в Генерал Тошево от 1987 година. Тясната му специалност е растителна защита. От 2010 до 2012 година е временно изпълняващ директор, а от 2012  – настоящ директор на ДЗИ.

Добруджанският земеделският институт е най-голямото научно-изследователско звено в системата на Селскостопанска академия. Доскоро бяхме най-големият по отношение на персонала. Материалната ни база е най-богата. В момента в Института работят 25 научни работници. Основната дейност е селекция и зърнопроизводство на зърнени култури – пшеница, тритикале и ечемик, като пшеницата е зимна и твърда. Също така работим по зърнобобови култури – фасул, грах и нахут. Единствено в  нашия център се прави селекция на слънчоглед. Провеждат се и научни изследвания в областта на сортовата агротехника. Нашата идея е при пускането на нов сорт да имаме разработената технология – обработки на почвата, нива на торене и други агротехнически мероприятия, конкретно необходими за съответния сорт.

Успоредно с това на Института е възложено да поддържа например племенно стадо Черношарено говедо, което служи за снабдяване на фермерите в околността и в страната. В ДЗИ е локализирано и най-голямото стадо. Това е тъй наречена Българска североизточна порода овца, добруджански тип, която е създадена в Института през 60-те години. Тогава се провеждала и селекция на животни в самия институт.

Няма да има добро земеделие, ако няма земеделска наука. Погрешно е становището, че земеделските производители, понеже вече са мощни, разполагат с хубава техника, сами ще си правят експериментите и сами ще преценяват кои сортове са подходящи. Те са компетентни по отношение на самото земеделие. За съжаление, компетентността им в областта на научните изследвания е много ниска, почти нулева. Не искам да ги обидя, но е така. Ако продължаваме все така да поддържаме земеделската наука, да не даваме никакъв финансов ресурс, за да може тя да се развива и по някакъв начин да се опитва да се доближи до европейската, много скоро българските земеделски производители ще се обърнат към западноевропейските страни. Това, което може да им се даде, например са слънчогледи. В България има разпространен един български хибрид, но няма търсене. За радост, обаче, има голямо търсене в Румъния на нашите хибриди, както и в Украйна, в Беларус, в Казахстан. Така стои въпросът и със селекцията ни на пшеница. В момента има много засилен интерес по отношение на всички сортове и в Турция. За съжаления, през тази и миналата година наблюдавам лек спад на търсенето у нас.

Миналата година беше доста тежка. Нашите сортове не бяха пригодени към такова голямо наводняване и толкова много влага. Но тази година показаха много добри резултати, не по-лошо от тези на Запада. Ние даже имаме едно малко предимство – в момента нашата селекция показва по-високо качество на зърното. Това е напълно разбираемо, тъй като западната селекция, за да може да навлезе на територията на България, трябва да има висока доходност. Причината е, че пазарът в момента търси количество, а не качество. По принцип пазарът на зърнени и житни култури в България е доста стихиен. Тези, които изкупуват стоката, търсят това, което го няма. Това е напълно разбираемо. По този начин цените са сравнително по-ниски и не дават възможност на земеделците да произвеждат качествена пшеница. Всички, които се занимават със земеделие, знаят, че производството на качествена пшеница изисква много добра технология, повече финансов ресурс. Цената не е повече от 300-320 лв. на тон за пшеницата от втора група – качествената. Нормално е зърнопроизводителите да търсят високи добиви, а не високо качество.

Трудно е на земеделската наука в момента. Тя вече четвърта година не знае какво ще се случи със Селскостопанска академия. Имаше становища, че ще минаваме към БАН или към университетите. Каквото и решение да се вземе, това трябва да стане колкото се може по-бързо. В противен случай постепенно започваме да губим и малкото, което е останало в земеделската наука. Текучеството на кадрите е абсолютно. През 2010 година, числеността на научния персонал в Института беше 35 човека, а в момента сме 25. Част от научните работници се пенсионираха, друга част напуснаха, минаха към частни фирми да работят за по-добро заплащане, което е напълно нормално. Младите хора не искат да правят докторска степен за 3 години за 450 лева и да бъдат назначени на 550 лева на месец. Като им се сложи данък, заплатата им става по-ниска, отколкото като са били степендианти. От друга страна, дори и да има някой млад човек, който да има огромно желание да се развива в научната дейност, той като дойде и постои 2-3 години и види, че средствата, които се отпускат за научни изследвания са нищожни, тоест с тях не може да се закупят елементарни неща и не може да се работи нормално, прави десертация, става доктор и след това напуска и преминава в частния бизнес.

Това, което казах дотук, е доста песимистично. Според мен песимизмът е в целия колектив на Добруджанския земеделски институт, бих казал и в целия колектив на Селскостопанска академия. Вече трета-четвърта година няма благоприятно решение. Ако се каже кои институти остават, е необходимо те да бъдат развивани. Българската земеделска наука няма за цел да внедрява западните постижения в България. Това фермерите и земеделските производители го правят с огромен успех. Българското земеделие има нужда от българска земеделска наука, която да създава сортове, технологии, които да са конкретни за условията на тази земеделска държава. Защото, ако някой е забравил, че България е земеделска страна, е хубаво да го припомним. Това е основният ни вътрешен продукт.

На изложението в Добрич представяме 14 сорта обикновена пшеница, която ще предлагаме на земеделските производители, 5 сорта тритикале, един сорт ечемик. Имаме и сортове твърда пшеница, но понеже няма търсене и разпространение, ние спряхме семепроизводството ѝ поради финансови трудности. По-новите сортове пшеница са Калина и Киара, които пускаме за втора година, Драгана е от 3 години. Следващата година очакваме да вкараме в производство още 4 нови сорта, които са първа или втора група по качество. Високодобивни са, но докато не влязат в производство, трудно ще можем да преценим доколко са пластични и стабилни в своето развитие. Един от нормалните сортове, които предлагаме е сорт Енола. В момента навлиза нова западна селекция. Бих препоръчал на земеделските производители да не се блазнят да, а да проверят. Хубаво е поне 50 процента от площите да са заети с родна селекция. Защото не знаем какви ще бъдат климатичните условия не само следващата година, но и тези след нея. Да не се окаже, че след 3-4 години България да остане без абсолютно необходимите сортове. Помним периода, през който рапицата беше стигнала почти милион и половина декара. Понеже нямаме българска селекция използване западни сортове, помним и времето, когато 2 години поред рапицата не беше качествена и хората започнаха да бягат от сеитбата на тази култура. Едно е да произвеждаме, да изнасяме рапица и  да спрем, друго е тази ситуация да се случи и с пшеницата, която е основна култура за нас. Какво ще правим тогава, ако разчитаме 100 % на западна селекция? Пак казвам, не твърдя, че западната селекция е лоша. Нямам наблюдения върху нея. От земеделските производители знаем каква е тя. Предполагам, че са хубави сортове, щом се търсят. Но нека да не мислим само за тази година, а и за бъдещето. В противен случай, ще се случи това, което стана със слънчогледа – ще продаваме за чужбина за външните земеделски производители, другите държави ще се радват на нашите сортове, а ние ще внасяме чужда селекция.

Ще участваме в отличието „Принос в механизацията на земеделието”, разбира се. Макар че при нас изследванията по механизация са сравнително скромни. Само доцент Илиев се занимаваме в тази област. Някога в ДЗИ имаше и инженери механизатори, сега няма такива. Разработваме технологии и машини за осигуряването им.

Само в използването на подходящи сортове и подходяща техника е бъдещето на земеделска България.