Да знаеш род, да съхраниш традиции

Малко са селищата, които могат да се похвалят, че знаят своята история от създаването си до днешни дни, да запазят традициите си и да ги предават на поколенията. Село Побит камък, за краткия период на съществуването си, се е откроило с изключително интересна, богата история, будна интелигенция, със своята непримиримост към неправдите, с оптимизъм и поглед към бъдещето. През 2019 и 2020 година Побит камък чества две забележителни годишнини – 125 години Народно читалище „Самообразование 1894” и 220 години от създаването си.

Приемете нашите благопожелания, че пазите българския дух. Честити празници! Редакцията на в. „Земеделска техника”.

Село Побит камък, област Разград е заселено през 1800 година от преселници от Габровския и Тревненския балкан, с разрешение на разградския каймаканин Гяур Хасан, който имал добро отношение към българското население. Право за заселване имали само българи, дори турци не можели да живеят там.

Основателят на селото Маньо Коев, който  бил личен приятел на Гяур Хасан, довел първите заселници от родното си село Боженци. Заселили се при побития камък, тъй като в подножието му имало извор, а хълмистата и гориста местност наподобявала родния балкан. В последствие преселници дошли  от Иванили, Банковци, Враниловци, Читаковци, Кози рог, Лесичери, Етъра и други махали и села, все балканджии.

В продължение на 10-15 години селото се оформило и от околните села го наричали Ново село, а после го именували Побит камък, заради „побития камък“ в центъра на селото, който и до днес е запазен. Основателят на селото Маньо Коев бил и първия кмет. Жителите се заловили със занаятите, с които дошли от балкана: абаджийство, бъчварство, коларо-железарство, мутафчийство, кожухарство, като наред с това се занимавали и със земеделие и скотовъдство.

Преселниците балканджии са предприемчиви хора. След Освобождението купуват още земеделска земя. През втората половина на 19 век са построени вятърни мелници на трите високи поляни край селото. След Първата световна война в Побит камък се откриват първите маслобойни, които с времето се модернизират и маслото се извлича хидравлично. През 1915 година Янко Илиев, като се завръща от Америка, донася малка вършачка,задвижвана от едноцилиндров мотор, а през 1927 г. кредитната кооперация доставя голяма вършачка за селото. Появяват се моторни резачки, дараци за вълна, содо-лимонадена работилница и др. В последствие в полята се появяват трактори, комбайни, модернизира се земеделието и животновъдството, има цех за металообработване.

През годините жителите запазва свободолюбивия си балканджийски дух. През 1873 г. в селото е основан таен революционен комитет. От поколение на поколение се предават легендите за бунтовници, спомените за четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов (Таньо Войвода), които са минали покрай селото. Сред борова и дъбова гора е паметникът, отбелязващ мястото, където на 3 май 1867 г. е отседнала четата на Панайот Хитов със знаменосец – Апостолът на свободата Васил Левски. Изградена е  5-километрова „Алея 150 години Васил Левски“, по която всяка година на 19 февруари се провежда поход.

Годината 1840 се сочи като начало, когато се полагат основите на образователното дело в Побит камък. За разлика от редица други училища в Българско по това време, училището в селото се създава независимо от църквата  под напора и нуждите на будните преселници. Първото училище се помещавало в къща, която имала вид на зимник. Състояла се от една стая дълга три и половина метра и широка 3 метра. В началото всички сядали на рогозки, а по-късно наредили дъски върху колчета. На лично място стояла единствената печатна църковна книга, голяма рядкост и ценност. През 1870 г. е построено първото училище на два етажа, а през 1882 г. второ в съседство. През 1928 г. започва строежът на нова училищна сграда, която заедно с църквата са най-големите в селото. Училището разполага с просторни стаи за обучение на учениците от началния и прогимназиялния курс. В него има  физкултурен и театрален салон, баня и котелно помещение за парно отопление. В двора е построен плувен басейн.Впоследствие е построен спортен комплекс. Новото училище е едно от най-хубавите в окръг Разград. В училището завършват бъдещи техници, инженери, учители, агрономи, журналисти, някои от които се заселват в различни градове на страната.

През 1858 г. се получава султански ферман от Цариград  с разрешение да се построи църква с дължина 40 аршина, ширина 20, височина 12 аршина с 16 прозореца и 2 врати. През 1905 г. в църковния двор е построена четиристенна каменна камбанария с традиционен дървен купол. На Църквата „Св. Св. Архангел Михаил“ (2018 г.) е  извършен цялостен ремонт на покрива и частичен на камбанарията. Сега църквата  е паметник на културата.

На 1 октомври 1894 г. е учредителното събрание на Народно читалище „Самообразование” по предложение на учителя Станчо Хаджииванов. Тази голяма придобивка бележи началото на културната дейност в селото. Благодарение на цялостната дейност на основателя и първи председател  на читалището Станчо Хаджииванов, неговите съселяни го сочат за пример и подражание за всички учители във всички времена. Читалището започва трескава дейност: изнасяне на беседи, събиране на помощи, изработване на декори, изнасяне на представления, по-късно са  създадени тригласен хор, танцови групи и др. Новата сграда на читалището е завършена през 1922 г. Освен с театрален салон и библиотека тя разполага и с допълнителни помещения. През 1929 година читалището е оземлено с 40 декара. То ги дава под наем и  с получените средства провежда своите дейности. Сега земята се арендува от фирмата Власови Агро, която също го подпомага. И днес народното читалище „Самообразование – 1894” е душата на селото. Развива оживена културна дейност, обединява жителите и ги свързва със съседните селища. Негов председател е Богдан Стоянов.

В Побит камък не прави изключение и музейното дело. То започва през 1937 година. Първият музеен кът е направен в училище с дарение. Започват да събират предмети с историко-етносно значение. На 4 септември 1980 г., по случай 1300 години българска държава и 180 години от създаването на село Побит камък, етнографският музей отваря врати за посетители. Сега той е към читалището „Самообразование – 1894 г.”.

Етнографският комплекс е разположен на площ от 5 дка, създаден е поетапно и придобил сегашния си вид през 70-те години на 20 век, благодарение на председателя на читалището Цоньо Петров. Комплексът включва две стари възрожденски къщи с техните летни кухни и една по-нова с прилежащите им дворове.  Едната от старите къщи е на Нено Стефанов, а другата е на Марин Бобев Петров, а  по-новата, която сега е административна, е на сина му Иван Маринов Бобев. В двете стари сгради  е възстановена уредбата на балканджийското жилище през епохата на Българското възраждане. Провеждат се възстановки на местни занаяти, характерни за балканджиите – ковачество, коларо-железарство, бъчварство, ракиджийство, както и традиционна практика на домашни занаяти.

Тук могат да се видят волска каруца, дървена шейна, уреди от сеитба на пшеница до приготвяне на хляб, стан за тъкане на черги, на конопено платно, стан за плетене на рогозка, балканджийски носии  и още  много други експонати.

Най-впечатляващото при  „Етнографския музей“ е възможността да се възприемат исторически и музейни ценности в тяхната естествена среда при максимално автентична обстановка и обширни дворни  пространства, харман, овощни дървета, лози. Етнографският комплекс е подходящ за отдих и туризъм. Освен традиционни посетители, посещават го организирани групи от селски туризъм, екотуризъм и др.

Тук всеки може да опита от баницата изпечена в пещ, пуканките опукани в „долап“, маджунената каша и боб в гърне, да се наслади на балканджийския фолклор.

Едно село, създадено преди 220 години от около 500 балканджии (1851 г.), достигнало максимума 2199 жители (1926), а сега със 171 човека доказва, че може да помниш род и да съхраниш традиции. Има защо да се гордееш, че си българин.

доц. д-р инж. Милка Бобева