Skip to content
Интервю със Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ
– Г-н Стайков, откога и с каква цел съществува Българската асоциация на собствениците на земеделски земи?
– БАСЗЗ бе създадена преди повече от 10 г. Идеята бе обединявайки се собствениците на земеделски земи, в партньорство с държавата и неправителствения сектор да търсим и откриваме решения на наболелите проблеми. А те не бяха малко. България бе единствената държава от бившия социалистически лагер, в която земята бе възстановена в реални граници. В резултат земеделската земя бе разпокъсана на милиони малки парчета. В Северна България големината на средния парцел е 5 дка., а в Южна България 8 дка. Допълнителен проблем бе и състоянието на съоръженията за напояване, отводняване и превенция. До 1989 г. страната е имала капацитет за напояване на близо 12 млн. дка. За съжаление бе запазен само малък процент от тази инфраструктура. Проблеми бяха и ерозията, недостатъчно развитата система за защита от градушки, застраховането на земеделската продукция и други. В подобна ситуация бе невъзможно развиването на икономически ефективно и рентабилно земеделие. Предстоеше и първият програмен период за европейските субсидии.
През настоящата година в лично качество и като председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи главната ни цел в партньорство с колегите ни от другите асоциации е създаването на Национална земеделска камара. Успоредно с това работим и участваме в работната група на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ново поземлено законодателство. Анализираме оптималните възможности за създаването на Национална поземлена банка. БАСЗЗ работи на експертно ниво по всички актуални проблеми в сектора.
– Тази година не е много благоприятна за земеделието – имаше суша, поройни дъждове, градушки, слани. Какви са очакванията за зърнената реколта и какво е състоянието на трайните насаждения?
– Това е тенденция през последните години, не е изненада. Ставаме свидетели на изменения в климата. За 2019 г. (до момента) само от градушки са напълно унищожени около 100 000 дка. Но има други стотици хиляди декари частично засегнати, собствениците и обработвателите на които няма да имат право на обезщетение. Официална статистика за засегнатите площи от суша и слани няма. Наводненията започнаха. Само през последната седмица, проблемите с два водоема в страната доведоха до заливане и унищожаване на продукция върху няколко стотин декара.
Според оперативни данни на МЗХГ, в страната са засети по-малко площи с пшеница, ечемик и рапица. При засадените пролетници картината е по-добра. В началото на месец май са засети с приблизително 10% повече площи царевица за зърно и слънчоглед. Прогнозата за реколтата от пшеница през 2019 г. е да бъде 5,5 млн. тона (при среден добив 4,9 тона/хектар), спрямо 5,9 млн. тона (4,9 тона/хектар) за 2018 г.
Най-лошо е състоянието при костилковите овощни видове – череши, сливи, праскови и кайсии. Възможно е до 50% от тяхната реколта да бъде загубена. Меката и топла зима, последвана от рязко застудяване през месеците март – април доведе до поразяване на реколтата от слана.
– Сериозен е проблемът с липсата на кадри в земеделския сектор. Как агроотрасълът може да стане привлекателен и за младите хора? Може да се подобри финансирането в земеделието?
– Този въпрос бе повдигнат и на Форума на инициативата „Три морета” провел се в началото на месец април в София. Всички делегати се обединиха около мнението, че националните правителства и Брюксел са в дълг към младите фермери. Факт е, че наблюдаваме застаряване в сектора, недостатъчно са новите млади земеделци. Пред тях съществуват редица обективни и субективни пречки и проблеми.
Българските млади фермери се сблъскват и с допълнителни проблеми: България е с най-разпокъсаната земеделска земя в Европа; по данни на Евростат сме на последните места по територия оборудвана с напоителни съоръжения; съществуват огромни диспропорции между развитието и размера на подпомагането между старите и новите държави членки и т.н. България е принудена да практикува конвенционално земеделие, при което добавената стойност е най-ниска. Българският земеделец е неконкурентноспособен на колегите си от старите страни членки.
Според изследване на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) публикувано на 29 април 2019 г. през 2017 г., 27% от подадените до банки искания за заем от млади земеделски стопани в ЕС не са получили одобрение, докато при останалите стопанства неодобрените искания са били едва 9%.
Комисарят по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган заяви: „Достъпът до финансиране има решаващо значение и често пъти е препятствие за младите хора, които желаят да направят земеделието своя професия. В ЕС едва 11% от земеделските стопани са на възраст под 40 години и затова подпомагането им е приоритет за Европейската комисия и Общата селскостопанска политика в периода след 2020 г.“
За да бъде намерено решение на всички тези проблеми пред младите фермери бе подготвен пакет от заеми от ЕК и ЕИБ за един милиард евро. Неговата цел е земеделските стопани в ЕС и по-специално младите земеделски стопани да получат по-лесен достъп до финансиране. Тази помощ се добавя към вече съществуващите възможности по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Заместник-председателят на ЕИБ, отговарящ за селското стопанство и биоикономиката, Андрю Макдауъл коментира: „Земеделието е гръбнакът на икономиката на ЕС и от него зависи не само производството на здравословни храни, но и борбата с изменението на климата и опазването на околната среда. С тази нова инициатива ЕИБ отправя поглед към бъдещето на отрасъла и се стреми да запълни един сериозен пазарен вакуум, а именно липсата на достъп до финансиране особено за следващото поколение земеделски стопани. Програмата за заеми ще съдейства и за растежа и конкурентоспособността в отрасъла на селското стопанство и биоикономиката чрез запазване и създаване на работни места в селските и крайбрежните райони.“ Считам, че тези мерки са стъпка в правилната посока.
– Открихме шестото издание на Отличието „Принос в механизацията на земеделието“. Тази година в него ще се включат ли членове на БАСЗЗ?
– Желая да Ви поздравя за вече традиционното връчване на приз за “Принос в механизацията на земеделието“. Браншът има нужда от положителни новини. Прекрасно е когато постиженията и приноса биват оценявани. Като председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи имах удоволствието да предам Вашата любезна покана до нашите членове.
Доника Асенова