Интервю с д-р инж. Райчо Георгиев, гл. секретар на НТС по машиностроене
– Откога НТС по машиностроене работи по-усилено по въпросите на земеделската техника?
– Научно техническият съюз по машиностроене работи по-усилено по въпросите на земеделската техника от 2012 година. Тогава беше учредена Българска асоциация по механизация на земеделието, която стана член на нашия съюз. От 2012 година функционира и Офис за трансфер на технологии. Неговото създаване бе съфинансирано с пари по европейски проект. Едно от направленията на работа на офиса е „Машини за земеделието” . В продължение на три години се търсят най-новите идеи и разработки на машини, създавани в света. Източници на информация са сайтовете на техническите университети и научни институти, иновационните мрежи и контактите, които поддържаме с учени от много страни в областта на машините за селското стопанство. В момента в базата ни данни фигурират над 600 иновационни продукта.
През 2014 година продължихме напред. Създадохме по друг проект проектантско конструкторско бюра за 3 D проектиране и бързо прототипиране. Закупена бе модерна техника и мощен софтуер. През миналата година обучавахме 5 конструктори и в хода на обучението бяха създадени уникални машини, предназначени преди всичко за малките земеделски производители: ръчна картофосеялка; устройство за поставяне на зеленчукови семена в хартиена лента и сеялка, която развива лентата и я поставя в дъното на браздата; ротационна количка за бране на плодове и зеленчуци; устройство за събиране на паднали по земята ябълки и други плодове и за събиране през есента на паднали листа в овощни градини; гъвкави силози за съхранение на насипни товари; други устройства и машини, като гравитачни и центробежни зърночистачни машини, шредери и други.
В момента търсим производители, на които да предоставим цялата техническа документация и правата за производството им срещу символично заплащане. За в бъдеще ще продължим да развиваме както офиса за трансфер на технологии, така и проектантското конструкторско бюро.
– Какви са проблемите пред българските машиностроителни предприятия за земеделска техника и тяхната продукция има ли място и бъдеще в икономиката на страна?
– В България има 40-50 предприятия, които са ориентирани в производството на земеделска техника. Над 80% от тях са микро и малки предприятия. Годишно се произвежда продукция за 100-120 млн. лева. В България, за една година, се продава земеделска техника на обща стойност 800-1000 млн. лева. Пазарният дял на българските предприятия е едва (10-12%). Това е обусловено и от структурата на земеделското ни производство. Над 80-90% от обработваема земя се използва от големи земеделски фирми, които обработват над 100 хил. дка. Те ползват мощни енергетични машини и високо производителни прикачни машини на водещи световни производители. Българските предприятия произвеждат прикачни и навесни машини, основно почвообработващи, пръскачки, торосеялки, сеялки, машини и съоръжения за животновъдството и други, предназначени за малките земеделски стопанства. Тези стопанства имат много малък относителен дял в селскостопанското производство на България и това се оказва основен проблем пред предприятията, които произвеждат земеделска техника.
Вторият основен проблем е, че това, което е произвеждано преди 15-20 години е същото, което се произвежда в момента. Никак не са редки случаите, когато се копират буквално машини на чужди компании, произвеждат се по няколко бройки и това се предлага на пазара на по-ниски цени. Това няма да доведе до развитие на тези предприятия и ориентиране към пазара на съседни страни.
Изключително малкият пазар, остаряло технологично оборудване, липсата на инженерни кадри, недостатъчния финансов ресурс и още други са все проблеми, които ще определят развитието на производството на селскостопанска техника в България в следващите 5-10 години.
За да станат конкурентоспособни и успешно да се развиват, българските производители на селскостопанска техника трябва значително да променят своя мениджмънт. Търсене и създаване на нови машини, предназначени за дребните и средни стопанства, за зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, отглеждането на етерични култури. През последните години има засилен интерес към създаване на такива стопанства, но няма адекватно предлагане на пазара на такива машини. Ще дам един пример: Имахме много запитвания от фермери, къде могат да намерят машина за бране на розов цвят, косачка за маточина, машина за прибиране на валериана, за бране на арония и други.
През последните години са наблюдават в световен мащаб две тенденции в развитието на земеделските машини в перспектива, които нямат нищо общо с досегашните ни представи за механизация на земеделието. И двете са обусловени от нуждата за опазване на почвата и намаляване на нейното уплътняване. Едната произхожда от Австралия и се основава на концепцията за земеделие с контролиран трафик на машините. Всички машини се движат по едни и същи следи и се обработват само полосите. Това изисква всички машини – енергетични и прикачни, да имат една и съща колея. Въпреки, че се губи от обработваемата земя за пътеки, където се движат колелата на машините, значително се повишава ефективността на производството – разхода на гориво спада с 50%, защото няма обработване на уплътнена почва, няма приплъзване на колелата, спазване на агротехническите срокове, независимо от времето, в полосите се създават оптимални условия за развитие на растенията. Общата продукция се увеличава с 10-12%, а печалбата от единица площ нараства с 30-35%. За да се ограничи губенето обработваема земя за пътеки за движението на машини, се създават широки машини. Вече има разработени концептуални модели на енергетични машини с разстояние между колелата 12 метра. Преминаването от транспортно в работно положение става чрез завъртане на колелата на 90 градуса.
Втората тенденция се заражда в САЩ, чрез създаване на малки роботчета, които се движат като „бръмбари” в междуредията и изпълняват различни операции – плевене, пръскане, бране и други.
Това са предизвикателства пред родните производители на земеделска техника и те трябва да мислят не само за днешния ден, но и за по-близко или по-далечно бъдеще.
– Българската наука по механизация на земеделието има ли авторитет в страната?
– Сега българските учени в областта на механизацията на земеделието се броят на пръсти. Активно се занимават с наука и преподавателска дейност 60-70 човека. Изглежда несериозно за една страна като България, която има претенциите да развива модерно земеделие, да има толкова малко учени в областта на механизацията. Жалко, но това е факт.
Въпреки малко на брой, българските специалисти имат доста разработки през последните години на нови машини, някои от които смея да твърдя са уникални и на световно ниво. Липсата на активни връзки и взаимоотношения между учените и производителите на земеделска техника не позволява тези машини да се предлагат на пазара. Но това в никакъв случай не омаловажава техните достойнства и авторитета на създателите им. Ние се стремим да популяризираме тяхната дейност в страната и чужбина.
Тази година за трети път ще проведем Международния научен конгрес „Машини за земеделието 2015” в периода 22-25 юни в хотел „Аква Азур” във Варна. Ще присъстват много учени в областта на механизацията на земеделието от редица страни – Германия, Полша, Унгария, Словения, Хърватска, Румъния, Турция, Сърбия, Русия, Украйна, Грузия, Египет и други. Българските учени вземат активно участие и това оказва много силно влияние за издигане на техния авторитет в чужбина. Създават се нови контакти и приятелства, обсъждат се идеи, създават се основи за съвместна работа. Всичко това оказва влияние върху развитието на механизацията на земеделието.
Позволете ми да поканя чрез Вашия вестник всички, които се интересуват от съвременното развитие на земеделската техника да присъстват на конгреса – ръководители и специалисти от производствени и търговски фирми за земеделска техника, инженери, фермери. Ще научат много нови неща, ще се запознаят с авторитетни учени от България и чужбина в областта на машините.
– Благодарим, че през 2014 г. НТС по машиностроене подкрепи Отличието „Принос в механизацията на земеделието”. Какво е Вашето становище за значението му за отрасъла и ще подпомогнете ли конкурсът да стане ежегоден?
– Всяко нещо, свързано с машините за земеделие, има голямо значение за развитието на отрасъла. Та това е смисълът на Вашия девиз „Без машини няма земеделие”. Малко са хората в България, които приемат механизацията на земеделието като призвание и дълг – 60-70 учени, 45-50 фирми производители и толкова търговци на земеделска техника и десетина обществени и държавни структури. Затова е много важно Отличието „Принос в механизацията на земеделието” да стане ежегоден конкурс.
И през тази година ще подкрепим активно конкурса, ще обмислим възможностите за неговото популяризиране и утвърждаване, за привличане на по-широкото участие на българските производители на земеделска техника, за връчването на специални отличия на българските учени за техния принос в механизацията на земеделието.
доц. д-р инж. Милка Бобева