Skip to content
Вредната дейност на болестите, неприятелите и плевелите при земеделските култури пряко или косвено се отразява върху добива. До каква степен растенията понасят различни степени на повреди, могат ли да компенсират част от загубите, кога нанесените повреди водят до загуби със стопанско значение, са моменти, чието добро познание е предпоставка за необходимостта от провеждане на борба в оптимални срокове. Съвременният биоценотичен подход в растителната защита е насочен към екологосъобразни системи за борба, основаващи се преди всичко на установената агроценоза за дадена култура в конкретния момент (структура, плътност и дялово участие на вредните и полезни видове, нанесени повреди) съпоставяне на тези показатели с праговете на вредност и едва тогава, ако е необходимо, се избира подходяща схема за борба.
Целесъобразността от химически третирания се определя от показатели като икономическо ниво на вредност и икономически праг на числеността на вредителя. Щетите от вредната дейност на болестите, неприятелите и плевелите зависят от срока на поява на вредителите спрямо уязвимите фенофази на растенията, особеностите на сортовете при формиране и прибиране на реколтата, плътността на вредителите и устойчивостта на климатичните условия, определящи активността на вредните полезни видове.
Необходимостта от борба може да бъде обобщена в три момента: критерии за целесъобразността от борба, избор на метод и средства за борба и определяне на оптималните срокове за провеждане на борба. Критериите за целесъобразността от борба се основават на съпоставяне фактически установената плътност на вредителите или степента на повреди с икономическите прагове. Те не са постоянни величини, а имат различни стойности за различните култури, срокове, вредители и фенофази. При избора на метод и средства за борба водещи изисквания трябва да бъдат получаване на желаната техническа ефективност от мероприятието и обезпечаване безопасността здравето на хората и жизнеността на околната среда. При подбора на пестицид трябва да се внимава за редуване на препаратите, с цел намаляване опасността от селекциониране на устойчиви форми на вредителите.
В периода през есента, ранна пролет и до цъфтежа на растенията могат да се използват препарати с по-широк спектър на действие, което дава възможност за намаляване броя на пръсканията. Когато има нападение от няколко вредителя, да се комбинират различни препарати. Ако някой от вредителите е под прага на вредност, следва да се избират препарати само за тези, които представляват опасност. Съображенията за избор на препарат след цъфтежа на растенията са аналогични на тези преди цъфтежа. Винаги трябва за се предпочитат препарати със селективно действие. Ефективността от химическата борба се определя и от сроковете на нейното провеждане. В основата на това лежи правилото за определяне на критичните фенофази на нападение и появата на уязвими за препарата стадии на вредителя.
Използването на фенофазите като “показател – сигнал“ за извършване на пръскане на зеленчукови и особено на овощни култури може да става: когато третирането е насочено срещу зимуващи стадии и форми на вредителите през невегетационния период. В този случай не е необходимо точно определяне на срока; когато вредната дейност на даден вредител или период от неговото развитие стават в определена фаза от развитието на растенията, а през другите фенофази не може да се осъществи биологичния им цикъл; когато появата е по време на цъфтеж, период през който не трябва да се провежда химическа борба. Непосредствено след цъфтежа може да се проведе пръскане.
Провеждането на борбата с болестите, неприятелите и плевелите при овощните и зеленчуковите култури има следните цели: непосредствено опазване на растенията и добива. Фактори, които определят необходимостта от борба, са установената фактическа плътност на вредителите, респективно степен на повреда, превишаваща прага на вредност или прогнозираната чрез даден метод плътност. Полученото въздействие от препарата може да бъде както предпазващо, така и лекуващо: предпазване от намножаване на неприятели, болести и плевели, развиващи се през целия вегетационен период. Тук има възможност да се регулира броя на пръсканията, съобразно климатичните условия и числеността на полезните видове, които не са в състояние да редуцират плътността на вредителите; предпазване от така наречените „ постоянни вредители“, които не могат да се регулират от биотичните фактори. При тях се налага постоянна борба, макар с намален брой пръскания, за да не се допусне плътността под прага на вредност; предпазване от потенциални повреди и загуби от някои вредители, когато установяването и отчитането на плътността им е трудно осъществима или сложна за определяне, поради скрития им начин на живот. Вероятните щети от такива видове се определя от степента им на развитие в предната година. Тук трябва да се имат предвид и неприятелите, преносители на опасни вирусни болести; предпазване от карантинни видове. При тях отпада критерият праг на вредност. Целта на растителнозащитните мероприятия е ограничаването им и пълното им унищожаване.
доц. д-р Ганка Баева
ИПАЗР „Н. Пушкаров”