Амбиция на настоящето или бъдеще за децата ни в новия бюджет на ОСП

Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, представи на 27 май 2020 г., в Брюксел, новото предложение за бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. Дали заради кризата с COVID-19 и последствията от нея или заради Brexit, или пък заради променящата се световна икономическа и политическа конюнктура, но това предложение беше натоварено с много очаквания. Веднага след като беше публикуван проектът на бюджет на Общността за следващия програмен период, всички побързаха да го коментират, изказвайки мнение. В голямата си част обаче тези мнения се оказаха противоречиви. Докато за представителите на ЕК този бюджет, който в интерес на истината е най-големият, предлаган до момента, цифрите бяха представени в най-добрата светлина, то за голяма част от анализаторите, въпреки увеличението от 750 милиарда евро, част от политиките се оказаха отново недофинансирани.

Една от тези политики, която до момента винаги получаваше лъвския дял от бюджета на ЕС – Общата селскостопанска политика – също се оказа пренебрегната, въпреки предвиденото увеличение. И докато Комисарят по земеделие и развитие на селските райони заяви в Twitter, че в сравнение със сегашното ниво на финансиране (годината 2020 умножена по седем), ОСП получава 2% увеличение, то представителите на европейското сдружение на фермерите Копа-Коджека заявиха, че въпреки увеличението бюджетът на директните плащания продължава да е намален с цели 8,8%.

Целта на настоящия материал е да представи на всички по агро-хранителната верига в България различните гледни точки и различните начини на изчисление, за да може всеки да формира собствено мнение по този така важен въпрос. За целта, преди да представим цифрите и да обясним какво означават, ще внесем едно малко уточнение по отношение на макроикономиката. Макроикономиката, най-общо казано, е изследване на цялостното или съвкупно представяне на икономиката, в което изследване всичко може да бъде измерено. Измерването може да стане или в реални, или в текущи цени. Разликата между двете стойности е инфлацията или казано с други думи, ако текущата стойност е действителната цена, тогава реалната стойност е това, което трябва да е цената. Например, ако текущата стойност на един хляб е например 1 лев, то като се отчете инфлацията за конкретната 2018 г., то неговата реална стойност може да се окаже 0,98 лева. Понеже европейският бюджет се планира за седем годишен период, през който в годините така или иначе настъпва инфлация, когато Европейската комисия представя своето предложение за бюджет, тя винаги го прави, показвайки цифрите в текуща и в реална стойност. А пък реалната стойност винаги се изчислява спрямо годината, в която се прави предложението. Така например бюджетът за 2014-2020 г., представен през 2011 г., беше изчислен в текущи цени и в цени към 2011 г. По същия начин бюджетът за 2021-2027 г., представен през 2018 г., беше изчислен в текущи цени и в цени към 2018 г.

Особеното при сравненията между бюджет 2014-2020 и бюджет 2021-2027 г. беше и продължава да бъде Brexit. За да могат да бъдат сравнени цифрите, се наложи бюджет 2014-2020 г. да бъде преизчислен така, сякаш Обединеното кралство не е било член на Европейския съюз в този период.

Предложението на ЕК от миналата седмица е увеличение на бюджета на Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието (директните плащания) с нови близо 4 милиарда евро, а на бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – с нови близо 5 милиарда евро. В допълнение към амбициозните ангажименти по Зелената сделка (Стратегията „От фермата до трапезата” и Стратегията за биологично разнообразие), ЕК предлага към бюджета на ЕЗФРСР да се добавят още 15 милиарда евро. Или спрямо предложението на ЕК от май 2018 г., ОСП ще получи с около 24 милиарда евро повече. В двете таблици по-долу представяме цифрите в новото предложение на ЕК конкретно по отношение на ОСП.

Таблица 1

Посочените цифри са в млн. евро в текущи цени

Източник: Towards the Common Agricultural Policy beyond 2020: comparing the reform package with the current regulations^[1] и собствени изчисления

Таблица 2

Посочените цифри са в млн. евро в цени 2018 г.

Източник: Towards the Common Agricultural Policy beyond 2020: comparing the reform package with the current regulations и собствени изчисления

Простото сравнение на бюджет 2014-2020 с предложения бюджет 2021-2027 показва, че в зависимост от това дали включваме в изчисленията инфлацията или не, то в единия случай имаме намаление на бюджета на ОСП с 9%, а в другия – увеличение с 4.2%. При положение, че в Проекта на Регламент за Стратегическите планове по ОСП бюджетите на държавите-членки са изчислени в текущи цени, то на фермерите най-вероятно ще бъде показвано само увеличението на бюджетите. В настоящия програмен период бюджетът на Р България за директни плащания е в размер на 5 338 458 000 евро. Предложението, което ЕК направи през 2018 г. за бюджет на директните плащания в Република България за периода 2021-2027 г. беше в размер на 5 603 311 986 000 евро. При положение, че новото предложение за МФР включва увеличение на бюджета за Първи стълб, то за директните плащания в Република България не би трябвало да има намаление. По отношение на Втори стълб, предложеното до момента беше дефицит с около 350 милиона евро, но с оглед добавените 15 милиарда евро, с новия бюджет на ЕК и това намаление за  България би трябвало да бъде преодоляно. В петък, 29 май по време на пресконференция, посветена на състоянието на зърнената реколта, министър Танева обяви, че по отношение на България се очаква бюджетът на Втори стълб да бъде увеличен с 376 милиона евро. Това, според нея, в комбинация с предложената от МЗХГ концепция за демаркация на ПРСР с програмата Региони в растеж, ще осигури за земеделските оператори един значителен ресурс. Обръщаме внимание, че към момента изказването на министър Танева не е подкрепено с официални данни, а най-вероятно се базира на информация от ЕК, предоставена само на държавните власти.

Какъв обаче ще бъде окончателният бюджет на България както по линия на директните плащания, така и по линия на ПРСР, тепърва ще се договаря. Съгласно европейските правила ЕК представя проект на бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г., но Държавите-членки са тези, които го приемат. Поради тази причина те имат право и да го променят. Колко точно ще получи българският фермер, ще зависи от политиците, но при всички случаи предстоят месеци на тежки преговори. Първата дискусия предстои да се проведе на 2 юни, когато членовете на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на Съвета на ЕС и на Еврокомисията ще заседават в Брюксел. То ще се проведе дистанционно, като в дневния ред са включени дискусии с Йоханес Хан, член на ЕК и отговарящ за бюджета и администрацията, по новото предложение за бюджета на ЕС за следващия период и по плана за възстановяване на ЕС след избухването на COVID-19.

Източник: Институт за агростратегии и иновации