Skip to content
Много научни институции, физически лица, както и производствени компании работят върху възобновяеми алтернативни енергийни източници. Много страни правят краткосрочни и дългосрочни инвестиционни програми за развитие, използване и прилагане на различни възобновяеми енергийни източници, предназначени предимно за селското стопанство.
Това е съвсем нормално, защото във всяка производствена технология на определена селскостопанска култура във всеки работен процес се използва енергия, както пряка така и непряка и всичко това води до разходи, които изчисляваме на хектар. Но финансовата стойност на енергията повече или по-малко, зависи от това каква енергия използваме и как натоварва разходите за производство на земеделския продукт. Следователно тенденцията на съвременното земеделско производство е да се използват определени суровини като възобновяеми енергийни източници, тъй като самото производство на определена култура създава суровини и възможности. Ще споменем като най-важните: Слънчева енергия; Биогаз, вятърна енергия; Растителни отпадъци (лозарство, овощарство и други селскостопански дейности); Отпадъци от хранителната промишленост; Колекторни системи; Дървопреработваща промишленост.
Различните страни постигнаха различен напредък по този въпрос. Най-добри резултати отчитат развитите държави и се забелязва, че имат ясно дефинирана енергийна стратегия в земеделското производство. Също така с всяка година правят големи инвестиции в оборудване и технологии за различни видове алтернативна енергия. По този начин позволяват да се получи по-евтина енергия и по-малко разходи на хектар при отглеждането на определена култура. Въпреки това, спазват директивите на ЕС в тази област, с оптималното използване на средствата за тази цел. В много балкански страни има малък напредък в тази сфера, но голям интерес, тъй като има изключително по-благоприятни условия от страните членки на ЕС с бърз напредък и ясна визия по този въпрос.
Ясно е, че основните реагенти засега в земеделието са петролните продукти и въглеродът, но те имат борсова цена и засега има достатъчно на пазара. Все пак алтернативната енергия предлага възможност за внос и получаване на енергия в селското стопанство. Най-голяма заслуга за това имат компаниите, които произвеждат оборудване с различен капацитет, различна технологична процедура и различни цени. Предвид тяхната производствена програма и оферти, предоставят възможност за семейна инсталация и обширни конструктивни решения в зависимост от нуждите, което улеснява цялостната програма за реализация. Предимство е появата на професионални компании в дистрибуцията, които правят специфични анализи и проекти за подбор и монтаж на оборудването. В последния брой на вестник “Земеделска техника” има такава реклама.
Тази статия предоставя информация за прилагането на алтернативна енергия, насърчава идеи и вземане на решения в земеделските стопанства, за да се ориентират към такава енергия. Балканските страни изостават в тази част и въпросът винаги е бил къде е проблемът. Той е в недостатъчната електрификация на земеделските земи, което създава големи проблеми. Недостатъчна е и информацията за ползите от този вид енергия, липса на средства за инвестиции и недефинирана енергийна стратегия на земеделското производство.
Проф. Живко Давчев,
Университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Скопие