Не изгаряйте отпадните материали в селското стопанство, защото се унищожават много пари и енергия. Има закон, който защитава околната среда от замърсяване от изгаряне. В селскостопанското производство от различните земеделски култури годишно има много отпадни материали с променливи количества, в зависимост от това с каква технология на производство се отглежда културата, как и върху каква повърхност е засята. Всяка година броят на хектарите се променя, а оттам и количеството на отпадната маса. Независимо от това дали се спазва една основна концепция за използване на тази маса и добре проектирани рафиниращи капацитети, процентът ще бъде оптимално използван и по този начин ще се намали зависимостта от петролни деривати.
От направения анализ в Република Македония ежегодно от земеделието и горското стопанство се получават около 900 000 кубически метра отпадна биомаса, идваща от различни земеделски култури, достъпни за преработване в пелети и брикети, както следва: 80 000 тона слама; 20 000 тона царевица; 15 000 тона царевица на кочан, 25 000 тона отпадъци от лозя, 27 000 тона от овощарство, 600 000 тона от горски отпадъци, 18 000 тона от дървопреработвателната промишленост. Това са големи стойности, които имат висока топлинна енергия, ако се преработват и превръщат в пелети и брикети с оптимална влажност от 11 до 14%.
За тяхното значение и замяна на петролните деривати ще представим кратък преглед: слама от 13 000-14 000 килоджаула от килограм, царевица 10-12 000 килоджаула от килограм, царевица на кочан 12 000 килограма – 12 500 килоджаула на килограм, отпадъци от лозарстово 11-12 000 килоджаула на килограм, отпадъци от овощарството 11-12 000 килоджаула на килограм, отпадъци от горското стопанство 10-14 000 килоджаула на килограм, отпадъци от дървопреработвателната промишленост 10-14 000 килоджаула на килограм.
Дадените стойности ни дават насока да се замислим за използването на тази отпадъчна маса като алтернативна енергия. Тя може да се използва като вид енергиен източник за отопление на различни съоръжения в селското стопанство, промишлеността, но и в други съоръжения с друго предназначение. Разбира се, важен параметър е манипулирането и изсушаването на тази маса, а от направените анализи в Република Македония транспортът не трябва да е на повече от 20 километра, за да не се повиши цената на продукта. Трябва да има и добре подготвени помещения, за да се намали влагата по естествен начин, което ще намали и производствения процес. Анализите, направени в редица институти, стигнаха до заключението, че най-добрата енергийна стойност е от 11-12% влага. Ако биомасата има по-висока влага, т.е. 30-40%, тя не само трябва да се обработва, но и енергийната стойност е около половината от оптималното ниво на горене. За да се създадат такива съоръжения с добра организационна структура, е необходимо специално проучване и програма за включване и промяна на енергийните инсталации на пелети или брикети, които изискват първоначално парични средства.
проф. д-р Живко Давчев,
Университет „Св. св. Кирил и Методий”, Скопие