Skip to content
В климатично отношение България е много различна въпреки неголямата си територия. Зачестилите резки колебания на основните метеорологични фактори поставят на изпитание зърнените посеви във всеки един период. Изминалата реколтна година даде възможност да си направим много поуки. През зимните месеци нямаше екстремно ниски температури и условия, които да компрометират успешното презимуване. При възстановяване на вегетацията посевите бяха в много добро състояние, интензивно братили, което е предпоставка за формиране на добър добив. На следващ етап бе отчетен голям натиск от икономически важните болести – брашнеста мана, кафява ръжда и септория. Поради честите превалявания по време на изкласяване и цъфтеж възникнаха опасения от разпространение на фузариум. Станахме свидетели на бързо намножавате и развитие на жълта ръжда. Интензивните валежи, често придружени със силни ветрове, доведоха до масово полягане на посевите. Там където културите бяха в критична по отношение на полягането фаза, млечно-восъчна зрелост, процентът бе значителен. Определящи за формиране на крайния добив бяха адекватните мерки, свързани с извеждане на растително – защитните мероприятия, успешният избор на торове и точният момент на тяхното внасяне. Каква е печелившата формула в тази динамична среда? На пръв поглед отговорът е лесен – правилен избор на сортов състав, познаване на специфичните изисквания на сорта и прилагане на конкретни агротехнически мерки в съответствие с обстоятелствата. Всъщност решението е отговорно и се определя от много критерии, от които почвено-климатичните особености на района са само част. От изключителна важност е използването на сертифициран посевен материал, гарантиращ липсата на генетично израждане, видово замърсяване и влошено фитосанитарно състояние.
Основна насока на селекционните програми през последните години е увеличаване адаптивния потенциал на новите сортове. Най-общо той се изразява във възможност на растенията по-лесно да преживеят и преодолеят неблагоприятните условия на средата и в крайна сметка да реализират продуктивния си потенциал. Добруджанският земеделски институт, Г. Тошево разполага с разнообразен и качествен изходен материал, предпоставка за повишаване ефективността на селекционния процес. Благодарение на удачни хибридни комбинации и многократния индивидуален отбор в процеса на селекция се постига комбиниране на устойчивост към различни стресови фактори. Прилагат се полски и лабораторни техники за оценка на създадените селекционни и перспективни линии. Проучват се измененията в расовия състав на основните патогени при зърнено-житните култури. Извършват се генетични изследвания с цел изясняване на създадената устойчивост, нейната стабилност и дълготрайност. В лабораторията по технологични качества се прави оценка по физични свойства на зърното и хлебопекарни качества. Лабораторията по физиология оценява устойчивостта на селекционните материали към различни видове стрес, основните от които са студо- и сухоустойчивост. Дейността е съпроводена с генетико-селекционни проучвания, като основна цел е създаване на нови сортове зърнено-житни култури, подходящи за различни почвено-климатични условия.
За поредна година Добруджанският земеделски институт предлага разнообразно портфолио от сортове зърнено-житни култури. В схема на начално семепроизводство са включени 34 сорта обикновена и 5 твърда пшеница, 8 сорта тритикале и 4 зимен ечемик. През настоящата реколтна година на зърно-производителите ще се предлагат: 14 сорта обикновена пшеница: Аглика, Божана, Драгана, Енола, Калина, Карат, Карина, Киара, Косара, Кристал, Кристи, Лазарка, Милена и Рада; 5 сорта тритикале: Акорд, Атила, Бумеранг, Колорит и Респект; 2 сорта зимен ечемик: Каскадьор 3 и Ахат.
Предоставени са права за възпроизводство и разпространение от фирми и частни семепрозводители на сортовете Антоновка, Болярка, Деметра, Ивета, Корона, Ласка, Неда и Тодора.
На дневен ред е въпросът, свързан с осигуряване за есенната кампания на сертифициран посевен материал от зърнено-житни култури. Използването на такъв не е обект на дискусия като се има предвид, че направения компромис не може да бъде компенсиран с други мерки. От сортовете зърнено-житни култури, Добруджанският земеделски институт предлага базови семена. Схемата на сортоподдържане и семепроизводство е научнообоснована и преминава през няколко основни етапа: 1) отбор на автентични за сорта класове; 2) двугодишно изпитване на потомствата; 3) предварително размножение; 4) предбазови семена и 5) базови семена. По-нататък на ход са семепроизводителите, които произвеждат съответно С1 и С2.
Няколко са важните пера, определящи цената на семената от подобна висока категория – по-висока себестойност, свързана със специални наблюдения през вегетацията; сериозен фитосанитарен контрол; отпадане на част от семената при заготовка; такси за апробация и издаване на документи; авторско право.
Препоръката на екипът на Добруджанския земеделски институт е изборът на сорт и изграждането на сортова структура да става аргументирано. Освен специфичните условия на района да се отчитат биологичните особености на най-добре адаптираните към тях сортове. Погрешно е да се стъпва на резултати от една реколтна година, особено, ако тя е твърде нетипична за района.
Доц. д-р Галина Михова – ДЗИ, Г. Тошево