Без механизация няма съвременно земеделие


В редакцията ни посети проф. д-р Живко Давчев от факултета „Земеделска наука и храна”, ръководител на катедра „Земеделска техника”, към университет „Св. Кирил и Методий” в Скопие, Македония. Публикуваме интервюто, което направихме с него.

– Проф. Давчев, добре дошли в България. Радваме се, че сте в редакцията на вестник „Земеделска техника”.

– Основният мотив, който ме накара да Ви посетя, е, че редовно получавам Вашия вестник, допадна ми и исках да се запозная с неговия екип.

Надсловът на вестника „рекламно-информационен вестник” за земеделска техника напълно отговаря на неговата насоченост, дори рекламите дават информация. По начина на списване, съдържание, тематична насоченост малко са вестниците на Балканския полуостров, които дават такава информация. В Македония такъв вестник нямаме и затова за нас е много интересен. Той е полезен за всички земеделци, машиностроители и търговци на земеделска техника, чрез него те се информират за определени събития, машини, технологии в земеделската механизация.

За „Земеделска техника” разбрах от проф. д-р Михо Михов и д-р Райко Георгиев и сега в Македония го приемаме като експертно издание в нашата област.

– Вие имате участия в различни конгреси и симпозиуми по механизация в България.

– Вземал съм участие на повечето конгреси за земеделска техника, организирани от Научно-техническия съюз по машиностроене. Там имах възможност да се запозная с част от колегите, които се занимават с научно-изследователска работа от областта на земеделската механизация, което за мен беше голяма чест и удоволствие. С някои от по-възрастните колеги се познавам по-отдавна, а с по-младите от скоро и се надявам да засилим сътрудничеството си, тъй като в сферата на земеделието и земеделската механизация имаме много сходни проблеми в двете страни. Посещенията на различни конгреси и симпозиуми ми дадоха възможност да се запозная по-добре със структурата на земеделското производство, с всички актуални проблеми и предимства, каквито има във всяка аграрна политика, както и структурата и начина на функциониране на настъпилите преходни промени и проблеми през последните 2 десетилетия.

– Как оценявате състоянието на механизацията и оборудването на нашите земеделци?

– Забелязах, че степента на механизация в българското земеделие е голяма. Внесена е и се използва нова съвременна земеделска техника, която дава възможност да се прилага съвременна производствена технология, което е показател за адаптиране към днешната европейска аграрна политика. Прилагането на модерна механизация дава възможност на България за качествено земеделие, съответно за навременно извършване на производствените процеси и получаване на по-високи с по-малко разходи добиви на единица площ.

– Какво е състоянието на този отрасъл в Македония?

– Доволни сме от състоянието на земеделието в нашата страна, защото са формирани държавни фондове, които го финансират по програма 50-50%, по програма ИПАРД или за селските райони с до 70% възвращаемост на средствата за доставка на нови навесни и прикачни машини. Преходните периоди вече нямат отражение, те приключиха преди 15 години. Оправи се кадастъра за държавната земеделска земя и се появиха нови юридически лица в земеделското производство, които усвоиха съвременни производствени технологии на отделните култури. Сега в земеделието всичко е частно, държавни предприятия не съществуват и важат принципите на пазарната икономика. Доволни сме, че се внесоха нови модели трактори, както от познатите световни марки, така и от по-малко известни фирми, които за нашите земеделци са еднакво интересни, въпреки че имат различна цена и са с различно качество. Като значим напредък можем да изтъкнем снабдяването с машини за прибиране на реколтата, например на пипер, на гроздокомбайни, полумеханизирано бране на ябълки или пък на комбайн за бране на арония. За този сезон внедрихме и комбайн, специализиран за прибиране на ориз.

– Дали това е достатъчно и какво ще следва по-нататък?

– Земеделската механизация е голяма наука, преплетена е с много дисциплини и постоянно се развива. Производителите постоянно правят нови конструкции, модерни и съвременни машини, които улесняват работните процеси и постоянно на изложенията се предлага нещо ново и ново в бранша. Това е новата тенденция в земеделската механизация – постоянно се предлагат новости за земеделското производство. Този, който следи тези новости, ще успее да се ориентира в пазара на земеделската техника. Така е у нас в Македония, така е и в другите страни, които искат да имат съвременно земеделие.

– Това е така, но основният проблем е как точно да се набави съвременна техника?

– Някои страни от ЕС си набавят по-лесно нови машини, други по-трудно. Това ние, като учени, го знаем, а в основата всичко зависи от прилаганата аграрна политика. В различните страни законите и аграрните политики са различни – в някои те са по-ясно дефинирани, по-либерални и позволяват по-бързо обновяване на машинно-тракторния парк. Винаги, когато добре е дефинирана аграрната политика, ясно е поставена целта, посочена е общата обработваема площ, кои са приоритетните култури, характерът на производството – за вътрешните потребности или за износ, резултатите са по-добри. Това лежи в основата на аграрната политика. В този случай обаче, като допълнително условие е сигурността, това е частта с договорните отношения (кооперативните), където е предвидено получената продукция навреме да се изкупи, да се заплати, защото винаги, когато завършва една стопанска година, започва друга, а за това трябва време, пари и др.

– С какви актуални проблеми се среща земеделската механизация?

– Основата на проблемите е в дефинирането и ясната концепция на аграрната политика. Голям проблем е да се произведе техника, но не по-малък проблем е да се продаде и изплати. Това представлява цикъл от сложни звена. Ако в едно звено една програма се забави, не ще може да се поддържа земеделската механизация и да се набави нова техника. Както вече споменах, необходимо е дългосрочно дефиниране на аграрната политика, за да се постигне дългосрочна ориентация на земеделците, които се занимават с определена култура и директна ориентация за набавяне със съвременна техника. Фондовете са от голямо значение, както и цялостната банкова система, които в държавите от ЕС функционират безупречно. Забелязвам, че при нас има проблеми особено в частта на краткосрочните заеми или оборотните средства, тъй като капиталът на земеделските стопанства не е много интересен за банките за ипотекиране. В земеделието не всичко се случва както трябва, има рискове от различен характер и с различен интензитет, важно е те да се предвидят и бързо да се решат. Тъкмо в това е голямото умение, за да просперираш.

– Какво трябва да се направи, за да се подобрят условията за работа и да се приложи съвременна земеделска механизация?

– В основата си това произтича от структурата на земеделското производство. По-големите фирми в Македония и в България имат голям капитал и за тях не е проблем да си набавят съвременни машини. В този случай обаче, по-малките стопанства и малките земеделски производители е необходимо да се сдружават в селскостопански кооперативи. Те са един много добър вариант за обща доставка на земеделски машини. Тяхното използване и поддръжка биха били навременни и биха гарантирали качествено извършване на работните процеси, с по-малки средства за доставка, а производството би имало по-ниска себестойност. Този модел е необходим. В Македония такива земеделски производители има много, но да се сформират кооперативи е тежко. Законовата система не е пречка, колкото манталитетът и схващането, че такъв проблем съществува за обединяването.

– С какви други проблеми се среща земеделската механизация в Македония?

– Както споменах, в страната постоянно се внася съвременна техника, която изисква ерудирани кадри за работа и поддръжка. В този случай се изискват и модерни сервизно-ремонтни центрове. Това е въпрос, който се усеща през последното десетилетие и се дължи на миграцията от селото в града и недостига на млади хора в селата, които все по-малко учат в средни земеделски училища, каквито в Македония са 11. Броят на учениците от година на година става все по-малък, а с това намалява и основният кадър, който трябва се обучи, за да е способен да работи и да поддържа земеделските машини. Проблемът настъпва и в модерните сервизно-ремонтни центрове на фирмите вносители. Обръща се внимание повече на вноса и продажбата на машините, а малко на обезпечаването с резервни части и модерна диагностика, сервиз и ремонт. Има и много други проблеми, които трябва да се решават както в интерес на механизацията, така и в интерес на земеделието.

– Как да започне решаването на основните проблеми?

– Срочните работи, проблемите от краткосрочните програмни задачи трябва да се решават бързо, да се изведат до ниво концепция и до ниво реализация. По примера на развитите земеделски страни в Министерството на земеделието, горското стопанство и водното стопанство е формиран научен съвет, който е с най-малко 40 и най-много 70 члена от различни области. Те не работят в министерството, но решават и водят аграрната политика с изработването на краткосрочни и дългосрочни програми. Лично аз смятам, че това е много добре, ние на Балканите нямаме този навик да планираме напред, но би трябвало да го изградим. Често се сменят управляващите, министрите на земеделието често са на политически договор и не приемат предходните решения, затова този научен съвет дефинира и води аграрната политика, без разлика на изборните резултати, без разлика кой е министър и дали иска нови промени в дефинираната аграрна политика. По този начин се създава сигурност, дългосрочна ориентация в производството на дадена култура, а земеделските производители могат по-лесно да се ориентират за по-голямо производство, за неговата модернизация за в по-дълъг период.

доц. д-р инж. Милка Бобева