Karakachan dog female with herd DSCF7269

Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа


Каракачанското куче е българска автохтонна порода с древен произход. То не се колебае да влезе в схатка с вълци или мечки, за да защити повереното му стадо или собственика си в случай на опасност. Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа. Предците му се оформят още през третото хилядолетие преди Христа. Съвременната порода се счита за потомък на кучетата на древните траки, най-старите жители на Балканския полуостров, известни като отлични скотовъдци. Съхранена е до днес благодарение на животновъдни традиции на номадите каракачани и на трансхумантните овцевъди по земите ни. След насилственото прекратяване на сезонните миграции на стадата в средата на ХХ век, породата е запазена заради активното ѝ използване и развъждане от редица родове потомствени животновъди, главно в планинските райони на страната. Водещ признак при своеобразната селекция са били работните му качеста и външния му вид. Овчарите предпочитали едри, дългокосмести, респектиращи екземпляри.

В периода 1878-1912 г. кучето е използвано от българската армия като караулно по граничните постове. Първото му описание прави германецът д-р Х.Петерс през 30-те години на ХХ век, а малко по-късно д-р Т. Гайтанджиев предлага и първия стандарт. Съвременният стандарт е публикуван през 1991 г. и след допълнения  е приет на 10.08.2005 г. Това е първата българска автохтонна порода селскостопанско животно с официално утвърден стандарт.

От края на 80-те години със съхраняването на породата се ангажират любители и специалисти, събирайки в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната. С цел съхраняване на оригиналния тип и работни качества на каракачанското куче бе учредена и Международна асоциация каракачанско куче (М.А.К.К.). Основният ѝ метод е чистопородното линейно/фамилно развъждане. Повечето ѝ членове  са животновъди и използват каракачанските кучета в типичната им роля на пазачи на стадото.

Каракачанското куче  е с ръст 63-75 см за мъжките и 60-69 см за женските. Притежава здрава структура и обилна космена покривка. Окраската е двуцветна или трицветна: бяла с черни, сиви, рижи петна или черна, сива, рижа с бял гердан и крайници. Това куче е красиво, но и смело, силно и интелигентно. Само преценява ситуацията и адекватно взима решение за противодействие на нападателя.

През последните 15–20 години каракачански кучета са използвани за основа при създаване на нова, по-едра, шоу-тип популация, известна под името Българско овчарско куче. За любителите е важно да знаят, че новосъздаденото куче не бива да се бърка с автохтонната порода каракачанско куче, от която произхожда.

Каракачанските кучета, развъждани от членовете на МАКК, са оценени и зад граница. През последното десетилетие породата придобива все по-голяма популярност сред фермерите в САЩ, които я използват като куче пазач на стада и ферми. Там е учредена и асоциация на кучето, която е официален партньор на МАКК. Породата е представена в най-авторитетните съвременни монографии касаещи кучетата за охрана на стада. Материали за нея са публикувани в Германия, Холандия, САЩ, Унгария, Русия, Швейцария, Италия. Каракачанското куче е една от четирите породи включени  в наскоро завършило мащабно научно изследване на Американския департамент по Селско стопанство (USDA), чиято цел бе да се тестват по-ефективни породи за намаляване щетите на американските фермери от нападения на стадата им от хищници. Нашите кучета показаха най-добри резултати при отбрана на стада от вълци и койоти, което е безспорно признание за породата и за всички, дали своя принос за селекцията и съхранението ѝ през вековете.

По материали на МАКК